„Климатичните условия са различни“: Какви са проблемите с процедурата за саниране?

Политически и социален проблем, климатичните условия са различни в цялата страна, няма възможност за манипулация на документите, не може да има злоупотреби. Tова бях част от оправданията, които представи министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков по време за изслушването си относно процеса на енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в страната и породилото се недоволство от граждани, общини и организации през последните дни.

Спекулативно е твърдението, че сградите били едни и същи и трябвало да получат еднакви оценки, защото климатичните условия в страната са различни – например в Сандански и Силистра от гледна точка на енергийно потребление“, каза още той.

Цеков смята, че „проблемът е социален, политически и е въпрос на национална политика“.

В момента в държавата има около 5500 многофамилни жилищни сгради, които се нуждаят от саниране. От тях 2100 са санирани по националната програма. В момента по етап I ще предоставим средства за 756 сгради, етап II, който стартира и който трябва да приключи на 29 февруари ще подсигури още 282 милиона, макар и с 20% самофинансиране, той ще осигури средства за още около 200 сгради, обясни Цеков.

Според Йорданка Георгиева от БСП "проблемът е в самото програмиране на процедурата и предложи тя да бъде отменена"

От космоса е видно, че голяма част от сертификатите не са истински, не отговарят на никаква експертиза“, смята депутатът от „Има такъв народ“ Гроздан Караджов.

Какви са критериите

Всяка една сграда може да получи максимум 140 точки, каза регионалният министър. Той уточни, че първият показател е процентът енергийно спестяване годишно. Данните се вземат от целевите стойности, които са записани в сертификата за енергийни характеристики на сградата. От тях се изважда настоящото енергопотребление. При постигнати икономии между 30 и 45% се получават 10 точки. Спестяване от 30 на сто е минималният критерий. За над 65% спестявания се получават 25 точки.

Вторият показател е за екологични ползи - при него е важно очакваното годишно намаляване на емисиите въглероден диоксид. Минималните 10 точки се получават за спестявания до 20 тона годишно. За над 80 тона годишни спестявания се получават 20 точки. Той обясни, че данните се вземат отново от енергийния сертификат.

Третият критерий е ефективността на инвестицията, като отношение на необходимата инвестиция в лева към количеството спестена първична невъзобновяема енергия в киловатчаса на годишна база. Данните се вземат отново от енергийния сертификат или от проектното заявление. "Ако ефективността е над 2,5 лева за киловатчас годишно, се получават 10 точки, ако е под 1,75 - 35 точки", посочи Цеков.

Следващият критерий е за целесъобразност на инвестицията, добави министърът.

Петият показател е нивото на ангажираност на членовете в етажната собственост. При съгласие на под 80% от всички собственици в сградата се получават 10 точки, докато при над 95 на сто – максималните 25 точки.

Шестият критерий е за постигнато ниво на подобрение на жилищната инфраструктура, след прилагане на мерките за енергийна ефективност. Ако сградата постига клас "А" на енергийна ефективност, се получават 10 точки, като минимумът е клас "Б", добави Цеков. Той поясни, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройство са пристигнали 1217 сертификата, в които се декларира, че ще се постигне клас "А" на енергийно потребление. Всичките тези сертификати са предоставени на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за проверка на данните.

Последният критерий, по който се присъждат точки, е доколко проектът предвижда изпълнението на мерки, допринасящи за общия архитектурен облик на града в съответствие с одобрената от общинската администрация наредба или указания. По думите му в много общини има наредби за градската среда, които предвиждат определен цвят на фасадите, определено естетично решение на фасадите.

Етап 2

Срокът за подаване на документи по Етап 2 от процедурата за саниране, в който има 20% собствено финансиране беше удължен до 29 февруари. Според Цеков няма основание да се смята, че той няма да успешен. Към вчерашна дата са подадени 58 проектни предложения по етап 2 на програмата за около 14 млн. лева, като кандидатите са преди всичко по-малки сгради – до 1000 квадратни метра, където постигането на съгласие между живущите е по-лесно, допълни министърът.

По думите му средната стойност на самоучастие при санирането е 5100 лева за апартамент от 60 квадратни метра.

Опасенията на депутатите са как ще продължи вторият етап на процедурата и откъде хората ще намерят средствата за собствено дофинансиране. От изслушването стана ясно, че се търсят варианти за включване на Българска банка за развитие (ББР). Цеков обясни, че е уточнил с финансовия министър Асен Василев ББР да се ангажира за предоставяне на дългосрочни безлихвени заеми, гарантирани от държавата и предоставяни през общинските администрации на гражданите по втори етап от санирането на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. Яснота по механизма ще има следваща седмица. По думите му подобна възможност ще е насочена към всички крайни бенефициенти.