Кои са причините цената на тока в България да пада до 0 лева?

Миналата седмица бяхме свидетели на прецедент за сравнително младата борса на ток в България – два дни поред в обедните и следобедни часове бяха постигнати нулеви цени на електроенергията. Стойностите са за сегмента „Ден напред“, в който почасовите ставки на електроенергията за следващия ден се определят ежедневно чрез търг с производители и купувачи. За да има такива стойности обаче, това означава, че има продавачи, които са готови да продават на тези цени.

Какви са причините?

Цените на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) започнаха да се нормализират последните месеци, като средната цена на базов товар през април беше 193.08 лв. за MWh, за месец май тя ще е по-ниска – около 170 лв. за MWh, по изчисления на Economic.bg.

За да се стигне до нулеви цени, са нужни няколко фактора, които да работят в една и съща посока. Сред тях са слабото търсене, високото производство на слънчева и вятърна енергия и прохладната пролет.

Постигането на нулева цена е съвкупност от фактори, но основният е, че няма търсене. Когато няма търсене, цената естествено намалява. Ако търсенето се задоволява само от конвенционални централи, трудно може да се достигнат нулеви цени, тъй като техните пределни разходи са значително над това ниво. Включването на ВЕИ производители в микса обаче променя картината, тъй като техните пределни разходи са по-ниски и допринасят за по-ниските цени, обясни за Economic.bg Калоян Стайков, главен икономист в Институт за енергиен мениджмънт.

Той обаче напомня, че на българския пазар има и външни участници, които могат да повлияят. Конкретно ние сме свързани с Гърция и Румъния и понякога от там също идва евтина енергия, но не можем да сме сигурни за произхода ѝ и дали не е от Италия, Унгария или Полша, например.

Трябва да се обърне внимание, че нулевите цени се наблюдават през почивните дни - събота и неделя, през седмицата няма такива цени, което означава, че движещият фактор за това е търсенето, което намалява драстично събота и неделя и по празниците“.

Кой може да продава на 0 лв.?

ВЕИ мощностите, които получават държавни субсидии са една от причините за постигане на нулева цена. Те са подкрепяни от държавата именно за да произвеждат зелена енергия. „Ако нямаше субсидии, те трябва да определят по-висока първоначална цена, така че да участват на пазара, да си осигурят работа и да си изплащат кредитите. Но понеже получават субсидии, могат да си намалят цената, с която участват на пазара, и това намаляване може да стигне до нулеви, дори и отрицателни стойности“, обясни още експертът.

„Друг е въпросът защо има производство, което е при нулеви стойности. Отговорът е, защото има централи, които получават субсидии за всеки производен и продаден мегаватчас. Тоест, тяхната цел е да продават и за всеки продаден мегаватчас те получават положителен приход, дори цената на борсата да е 0 лева. Развитието на технологиите и понижаването на капиталовите разходи на нови ВЕИ централи, може да се достигне момент, в който ще могат да предлагат подобни цени и без субсидии, но все още сме далеч от това положение“.

Съответно, когато няма търсене от другата страна - имаме нетипична пролет, тъй като обикновено по това време на годината вече е сравнително топло, това натиска цените надолу.“

Според Стайков цялостен проблем е финансирането на тези мощности, което се случва през „Фонд сигурност на електроенергийната система“, в който влизат пари от една страна от централите, което означава, че тези пари не влизат в бюджета, а от друга страна от въглеродни квоти, което значи, че тези пари не се използват за други неща.

Тоест, въпреки нулевите цени потребителят или данъкоплатецът продължават да плащат за тази енергия, но без да виждат този разход в месечната си сметка“.

Пазарът страда

Част от производителите на електроенергия страдат от ниските стойности и това са тези с базово производство. АЕЦ "Козлодуй" е най-потърпевш, защото неговата мощност не може да се движи нагоре-надолу и да се включва и изключва гъвкаво, по-малко е отражението при ТЕЦ-овете, защото при тях има такава възможност, макар че тяхното натоварване намалява значително заради високи разходи за въглеродни емисии.

Това важи и за нови ВЕИ, които не получават преференциални премии, и при тях ситуацията е като при базовите централи, тоест те решават дали има смисъл да продължат да произвеждат при нулеви цени, да начисляват разходи или да изключат централите, когато цените паднат под някаква стойност.

Подобни стойност ограничават възможността на някои централи да работят или да печелят, защото в тези часове те не могат да си покрият оперативните разходи, включително и АЕЦ „Козлодуй“, която е с най-ниските пределни разходи. 

Добра ли е новината?

Дали новината за нулева цена на пазара е добра, зависи от коя страна си.

За производителите очевидно не е, защото те не искат да работят на нулеви цени, но и за потребителите също не е, защото на практика тези нулеви цени се субсидират.

Стайков казва, че е много условно кой печели и кой губи от тази ситуация. Но по думите му логиката на всеки пазар е, че той работи, когато компаниите могат да печелят, а това все още не е възможно при нулеви цени.

Тенденцията обаче се очаква да продължи заради рязкото покачване на ВЕИ мощностите, но пазарът работи, за да печели, което поставя под въпрос това дали развитието им трябва да продължи да се финансира с държавни и европейски пари.