В предходните материали разгледахме ролята им в държавния бюджет, както и ефекта им върху местната индустрия през специфичен пример – търговската война за алуминия и стоманата от 2018 г. В последната част ще се спрем на няколко по-общи въпроси по отношение на митата – кой ги плаща и може ли да се намери баланс между облагодетелствани и ощетени. В светлината на новите мита, обявени през последните седмици, ще разгледаме възможното им влияние върху търговския баланс на САЩ.
Кой плаща накрая?
Mитото е данък, който се дължи при внос на стока и се плаща „на границата“. Чисто формално платец е този, който осъществява вноса на стоката преди нейната реализация на вътрешния пазар. Ако се върнем към примера от предходния материал – фабрика за кенчета за напитки, която използва алуминий, избира да се снабди със суровината от чуждестранен доставчик. Причините могат да са различни – например, местните производители не произвеждат достатъчно от суровината, или външни производители предлагат по-ниска цена. И така, въпросната фабрика плаща на външния доставчик договорената цена за алуминия, а митото – на митническата служба на държавата. Разбира се съществува вариант компания-посредник предварително да внесе определено количество от суровината с намерение да я продаде впоследствие и съответно да плати митото, но последиците за нея са идентични.
При въвеждане на мито на стока, която преди това е търгувана свободно, или при увеличаване на размера му, фабриката за кенчета в нашия пример може да направи едно от двете (или комбинация от тях) – да намали печалбата си, за да запази крайната си цена за вътрешния пазар, или да увеличи цената си, т.е. да прехвърли тежестта на митото на своите клиенти. Според икономисти от Управителния съвет на федерален резерв митата върху стоманата и алуминия от 2018 г. почти напълно се прехвърлят върху бизнесите и потребителите в САЩ.
Съществува и трети вариант – чуждестранната компания производител да намали цените си, за да запази позицията си на американския пазар, т.е. тя да свие печалбите си. Икономическа теория сочи, че при налагането на мита от държави с голяма икономика – САЩ са именно такава – често външният производител се принуждава да намали цените си, за да запазят пазарния си дял. Няколко водещи експерти, в своя труд “Международната икономика” (Krugman, Obstfeld and Melitz, International economics, 2012), твърдят, че за голяма страна (като САЩ), която е в състояние да влияе върху цените на чуждестранните износители, митото понижава цената на вноса, като съществува оптимален размер на митото, при който съвкупните ползи за страната надвишават негативите. При прекомерно увеличаване обаче, според авторите, митата ще доведат до пълно зануляване на външната търговия.
Как се разпределя тежестта на митото за всяка различна стока е трудно да се предвиди. . За стоки, които нямат алтернатива на местния пазар – например ключови суровини – е логично чуждестранният производител да запази цените си. Тогава потребителите плащат ефективно митото през по-високите цени на вътрешния пазар. По същия начин стоят нещата и ако за производителя има алтернативен пазар, към който да се пренасочи. Ако алтернативен пазар липсва, а митата значително понижават конкурентоспособността на стоката обаче, производителят ще бъде принуден поне частично да поеме тежестта с намаляване на цената.
Регресивни ли са митата?
Както вече споменахме – сериозен дял от допълнителните разходи за увеличените мита се заплаща от потребителите. Изследванията сочат, че тази тежест не е разпределена равномерно върху потребителите. Домакинствата с по-ниски доходи например логично потребяват повече вносни стоки, когато основното им предимство пред местните производители е по-ниската цена. Според проучване на европейския Център за изследвания на икономическата политика (Centre for economic policy research) тежестта на митата върху нетния доход на най-бедните 10% от домакинствата надвишава 1,5%, докато за следващите 10% е едва 0,6%, а за най-богатите 10% – около 0,3%. Тези изчисления не вземат предвид евентуалното увеличение на цените и на местните производители, когато те са под някаква форма защитени от външна конкуренция. Данните от това и редица други проучвания сочат, че митата имат регресивна природа и се отразяват на някои групи от обществото повече, отколкото на други. Тези резултати изглеждат по-сериозни, ако се наложат върху митата, обявени от американската администрация през последните седмици. По всяка вероятност, дори производителя да намали цените си, мита от порядъка на 50 или дори 100 процента ще доведат до значително увеличаване в цените на китайските (и други от Югоизточна Азия) стоки – досегашна евтина алтернатива за важни стоки като дрехи, обувки, домашни потреби и пр.
Интересно наблюдение от същото проучване е, че митата засягат различно мъжете и жените, тъй като средно са по-високи за дамски, отколкото за мъжки дрехи. Същото важи и за спортистите от различните спортове, тъй като митата върху необходимата екипировка варират между спортовете. В този смисъл освен потенциално регресивни, митата са неравномерно разпределени и между групи със сходни доходи.
Кои бизнеси да защитим и кои не?
Предпазвайки някои бизнеси от външна конкуренция, държавата често увеличава разходите на други бизнеси, зависещи от вноса. Това води до своеобразен “домино ефект” в лобистката активност на засегнати сектори. Например – митата върху желязото и алуминия облагодетелстват местните играчи в тези индустрии, но вредят на интересите на производителите на автомобили, домакински уреди, селскостопански машини, строителни материали и т.н. Съответно тези производителите също очакват справедлива компенсация от държавата. Действително през 2018 г., малко след налагането на мита върху желязото и алуминия, е изготвен доклад от министерството на търговията и по повод вноса на автомобили и части за тях. През 2019 г. Тръмп отлага решението си, а през 2025 г. заедно с новите тарифи върху двете суровини, бе обявено и налагането на 25% мито върху вноса на автомобили.
Същия ефект наблюдаваме и при субсидиите. Реактивното увеличаване на митата от страна на други държави върху селскостопанската продукция се отразява на интересите на американските фермери, държавата отпуска субсидия, за да потуши недоволството, съответно други засегнати сектори недоволстват, че са несправедливо пренебрегнати, което води до нови разходи и изключения. Например с налагането на новите мита върху стомана и алуминий през 2025 г., на автомобилните производители беше гарантирано временно освобождаване от тях. Производителите на хранителни продукти и безалкохолни напитки също поискаха освобождаване от някои от предвидените мита. Предстои да видим дали някои друг засегнат сектор няма да предяви претенции – особено вероятен сценарии, предвид, че за периода 2018-2020 г. американските компании са подали над 100 хил. молби за специален режим на облагане на вноса на стомана.
Домино ефектът – могат ли всички да бъдат доволни?
Естествен е въпросът дали този цикъл на недоволство на засегнатите, последващи компенсации и още недоволство от следващите засегнати всъщност приключва някъде. Ако приключва някъде логичният му край би бил в един от следните сценарии:
равностойна компенсация за всички сектори, засегнати от оскъпяване на междинни продукти или контрамерки;
еднакви мита върху абсолютно всички стоки;
пълно затваряне на икономиката.
В първия вариант държавата получава допълнителни приходи от мита и просто ги преразпределя между други – засегнати – бизнеси. Вторият вариант може да доведе до увеличаване на цените на вносни или зависещи от вносни елементи продукти, цялостен спад на вноса и евентуален спад в производството и печалбите на бизнеси, частично или изцяло зависещи от него. Доколко ще се наблюдава тези ефекти зависи и от размера на митата. Според споменатият по-нагоре труд (Krugman, Obstfeld and Melitz, International economics, 2012) за икономика с тези размери има положителна стойност на митата, която ще доведе до ползи, но прекомерното и надвишаване може да доведе до пълна на спиране на трансграничната търговия. Освен ако държавата не може изцяло да покрие сама всичките си нужди и то на конкурентна цена, така че да не се нуждае от внос изобщо, това изглежда непостижимо в дългосрочен план. Това всъщност ни води до третия вариант – пълното затваряне.
Може ли икономиката да бъде “затворена”?
Трудно е да се каже дали изцяло затворена икономика въобще е съществувала някога. Хората търгуват още от зората на земеделието. А днешното общество консумира все повече, а и по-сложни продукти. Това води както до нужда от различни суровини в много по-големи количества, така и до много по-фрагментирани производствени вериги. Съвременното производство налага и голяма степен на разделение на труда и специализация, която често не се случва само в рамките на една единствена държава. Дори силно конкурентната и мащабна икономика на САЩ разчита силно на внос на редкоземни минерали. Към 2018 г. цялото необходимо количество от 18 минерала, сред които галий и естествен графит, се внася. Литият, критичен за производството на батерии за електромобили, е почти наполовина вносен. Дори в сектора на енергетиката САЩ остават зависими от внос – над 95% от урана , необходим за ядрената индустрия, се внася. Бокситът, необходим за производство на първичен алуминий, също е най-вече вносен, а местните находища не могат да удовлетворят дългосрочната потребност от него.
Ще премахнат ли митата търговския дефицит?
От десетилетия САЩ имат значителен търговският дефицит, или с други думи, американците потребяват повече стоки от внос, отколкото индустрията им изнася за останалата част на света. Този дефицит се дължи частично на недостиг на природни богатства и суровини. Но в по-голяма степен той е резултат от по-скъпото местно производство за широк кръг продукти. Макроикономическото измерение е в тенденцията, устойчива в последните години, американското правителство и граждани да потребяват повече, отколкото спестяват. Бюджетният дефицит (т.е. превишението на публичните разходи над постъпленията) и високата консумация водят до засилено търсене на различни стоки и услуги и съответно ръст на вноса. Тези фактори превръщат САЩ и в много желан пазар за световните производители.Защо това е възможно в дългосрочен план е тема на друг анализ, но най-общо в основата стои ролята на долара на де факто световна резервна валута. Изобщо – голяма част от глобалната търговия се извършва в долари. Към 2022 г. 54% от фактурите за външнотърговски транзакции са в долари. Така държавите нетни износители акумулират голямо количество спестявания, които държат в долари или деноминирани в долари финансови активи. Това позволява на федералното правителство, бизнесът и домакинствата да харчат повече от текущите си постъпления, но и води до увеличение на дълга (графика 14)
Един от аргументи в подкрепа на високите мита е евентуалното изтегляне на американските бизнеси обратно към САЩ (така нареченият “reshoring”). На този етап, както и при предишния мандат на президента Тръмп има заявки за такова преместване. Заради ответните мита обаче има и обратния процес – компании обмислят преместване на производство извън САЩ, например – в ЕС.
Дали митата в крайна сметка ще помогнат за преодоляването на този дефицит в САЩ? Ако бъдат използвани като лост за сключване на по-изгодни търговски сделки с другите държави, което е и ролята им в съвременната търговска политика на САЩ е възможно да помогнат. На графика 15 се вижда връзка между средното ниво на митата и търговският дефицит(като процент от износа), но има и други фактори. В предишния материал разгледахме ефектът им за повишаване на производството в защитената индустрия. Такова повишаване се наблюдаваше, но със съответните загуби на стойност при следващите по веригата на добавена стойност. Теоретично ако държавата произвежда повече, ще може да изнася повече и внася по-малко, но остава въпросът ще бъдат ли цените и конкурентни на международният пазар. Ответните мита допълнително ще намалят тази конкурентоспособност и съответно износа. В този смисъл митата биха могли да спомогнат за преодоляване на търговския дефицит, но по-скоро трябва да се търси балансирана средна стойност и двустранни споразумения.
Заключение
В трите части на проучването разгледахме различните роли на митата – като източник на приходи за бюджета, защита за местната индустрия и лост за постигане на по-изгодни споразумения в преговори с други държави. Доколкото ролята им като източник на приходи в днешно време е малка, във втора част показахме възможните ефекти върху местната индустрия. В примера с алуминия и стоманата действително се наблюдава ръст на производството, работните места и оползотворяването на капацитета след 2018 г. За сметка на това други индустрии понасят допълнителни разходи заради повишаването в цените. След обявяването на новите размери на митата през последния месец ролята им като лост за влияние става все по-видна. Теорията сочи, че икономика с мащабите на американската може действително да принуди производителите да намалят цените си (свивайки печалбата си), за да запазят мястото си на пазара. Безспорно е обаче и че някаква част от допълните разходи за митата все пак ще бъде поета от потребителите. Проучвания сочат и че тази тежест ще бъде неравномерно разпределена както между различните групи от обществото, така и между отделните стопански отрасли. Последното ще събуди недоволство и традиционно води до въвеждане на различни субсидии, изключения и други облекчения. С налагането на мита, зависещи единствено от произхода на стоката, а не от вида й, основните въпроси ще бъдат доколко те ще спомогнат за реиндустриализацията и завръщането на американските бизнеси обратно в САЩ и доколко ответните мита ще попречат на този процес. Ако новообявените мита в крайна сметка бъдат наложени (след 90-дневното отлагане за повечето държави) и се запазят дългосрочно, тепърва ще видим какъв ще е общият ефект от тях върху американската, а и световната, икономика.
По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ
ИПИ 
