Кой трябва да дигитализира държавата? Спорът около „Информационно обслужване“ се разгаря

Европейската комисия прекрати наказателната процедура срещу България за специалния статут на „Информационно обслужване“ (ИО), но спорът около държавния IT монопол очевидно далеч не е приключил.

Водещите работодателски и браншови организации в българската ИКТ индустрия отправиха открит призив към правителството да преразгледа модела, по който държавата възлага стратегическите си IT проекти. В писмо до министър-председателя те настояват за експертен дебат и предупреждават, че заявените намерения за разширяване на ролята на държавното дружество като национален системен интегратор могат да доведат до още по-голяма концентрация на публичен ресурс, ограничаване на конкуренцията и негативни последици както за технологичната индустрия, така и за икономиката като цяло.

Днес пред страната не стои въпросът дали да ускорим дигиталната трансформация на публичния сектор – това е безспорен национален приоритет. Истинският въпрос е по какъв модел ще бъде изградена тази трансформация“, се изтъква в писмото. 

Темата се разгаря само няколко месеца след като Европейската комисия прекрати наказателната процедура срещу България, свързана със специалния статут на „Информационно обслужване“. Производството бе открито заради режима на директно възлагане на държавни IT проекти без обществена поръчка, въведен през 2019 г. чрез определянето на дружеството за Национален системен интегратор.

Брюксел прие да затвори процедурата, след като България увери, че предприема действия за отстраняване на констатираните проблеми – включително обратно изкупуване на останалите частни акции, доказване, че над 80% от дейността на дружеството е за държавата, и въвеждане на по-строги правила за прозрачност при превъзлагането на дейности.

Според ИКТ общността обаче прекратяването на процедурата не означава, че моделът е окончателно признат за съответстващ на европейското право. Организациите посочват, че Европейската комисия е прекратила случая „по целесъобразност“, след като е приела уверенията на българската държава, а не защото е направила правен извод, че режимът напълно отговаря на изискванията на европейското законодателство.

Това решение не представлява констатация за липса на нарушение.“

Те отбелязват още, че вече са получили документите по преписката от Комисията и подготвят собствен правен анализ.

Числата зад „модела“: Липса на конкуренция и превъзлагане

Основното притеснение на бизнеса е, че вместо изключението да остане ограничено, ролята на „Информационно обслужване“ продължава да се разширява към нови администрации, дейности и елементи на критичната цифрова инфраструктура.

По извършените от нас сравнителни анализи на моделите за цифрово управление в държавите членки на Европейския съюз, България се отличава с практически уникален модел, при който системната интеграция за държавната администрация е концентрирана в такива мащаби в едно дружество с преобладаващо държавно участие“, се казва в писмото.

Според организациите, това на практика превръща механизма на инхаус възлагането в основен способ за разпределяне на значителен публичен ресурс, вместо той да бъде изключение, каквато е логиката на европейските правила.

В подкрепа на тезата си ИКТ секторът представя и конкретни данни за възлаганията на „Информационно обслужване“.

Според анализ на Системата за мониторинг СИГМА, средно 58.21% от договорите, възложени от дружеството между август 2020 г. и юли 2026 г., са проведени при участие само на една оферта, което според бизнеса показва липса на реална конкуренция. По този механизъм са разходвани близо 85 млн. евро без ДДС.

Допълнително се посочва, че 40% от общата стойност на договорите на дружеството са концентрирани в едва три компании, като общата им стойност надхвърля 90 млн. евро без ДДС. Според бизнеса, това показва, че сегашният модел не разширява конкуренцията, а я концентрира на две последователни нива – първо чрез директното възлагане към държавното дружество, а след това чрез ограничена конкуренция при последващото възлагане на изпълнители.

Спорът не е само за IT сектора

В писмото се подчертава, че въпросът не е само секторен. Според организациите, ограничаването на достъпа до държавните IT проекти намалява стимулите за инвестиции, затруднява развитието на експертиза и отслабва експортния потенциал на една от най-конкурентните индустрии в България.

Според организациите, публичният сектор е ключов клиент за развитието на ИКТ индустрията, а при водещите европейски системни интегратори между 20 и 25% от приходите идват именно от публични проекти. Затова резервирането на значителна част от държавните IT поръчки за един изпълнител ограничава възможностите на компаниите да изграждат експертиза, да създават иновации и да печелят международни проекти.

Според авторите на писмото, последствията се пренасят и върху пазара на труда, инвестиционната среда и цялостната конкурентоспособност на икономиката.

Държавата не е просто възложител на цифровизация – тя е първият и най-важен клиент на иновациите“, посочва браншът.

Залогът е дори по-голям. Според бизнеса, моделът засяга дори ангажиментите на България към ОИСР, която изисква държавните предприятия да функционират при условия на конкурентна неутралност.

Седем предложения към правителството

Браншът категорично отхвърля публичните внушения, че държавните данни не могат да се поверяват на частни компании и настоява за спешен експертен дебат и предлага 7 конкретни стъпки:

1. Замразяване: Прекратяване на разширяването на обхвата на ИО.
2. Законови промени: Отмяна или съществено стесняване на законовата изключителност по § 45 от ЗЕУ.
3. Равнопоставеност: Равнопоставено участие на ИО в търгове по ЗОП наред с всички останали пазарни играчи.
4. Разделяне на функциите: Връщане на възложителските функции на отделните ведомства и премахване на ролята на МИДТ като „централен възложител“.
5. Преформатиране на ИО: Репозициониране на дружеството само като тесен оператор на държавния облак и специфични критични системи, без да извършва системна интеграция.
6. График: Поетапен преходен режим за пълно отваряне на пазара.
7. Прозрачност: Въвеждане на стриктни стандарти за обществен контрол и отчетност.

Писмото е подписано от четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, както и от БАИТ, БАСКОМ, PARAi и ИКТ Клъстер. Общото им послание е, че въпросът не е противопоставяне между държавата и бизнеса, а избор на модел за цифровата трансформация на България, който едновременно да гарантира сигурността на държавните системи и да запази конкуренцията като двигател на иновациите.