Колелото на обновлението

Промяната е най-постоянното нещо и когато приемем тази мисъл, неочакваните събития и обрати няма да ни плашат, твърди Явор Константинов

Колелото на обновлението

Снимка: Unsplash

368 ~ 3 мин. четене
Автор: Тони Григорова

Промяната е най-постоянното нещо. Непрестанно се убеждаваме в това, но когато настъпят осезаеми промени, се изпълваме със страх, безпокойство, несигурност. Иска ни се да задържим добре познатото старо, вместо да си представим, че се задава нещо по-добро. Пандемията е момент на бурна трансформация, която плаши… Как да приемем промените? Мъдрост има и по нашите земи, но „слънцето“ сякаш се е скрило. Затова да търсим сила и вдъхновение от Изтока. И ето какво споделя Явор Константинов:

В промяната се крие шанс за обновление. Промяната може да носи страдание, ако не приемаме непостоянството на нещата. Тогава по трудния начин ще ни се доказва, че промяната е нещо обичайно. Житейските обрати имат и положителната страна, но нямаме ли нагласа да гледаме на тях като на предизвикателство, пандемията ще е шок, ще се крием от хората, за да не се заразим...

Според будизма ежедневното страдание не може да бъде премахнато просто така, но

възприятието

може да бъде променено. Будистките монаси, за разлика от западния човек, са усмихнати, защото са доволни от това, което имат. Начин да постигнем удовлетвореност е да приемем промяната, която се простира над всичко. Океанът например има бурна природа и никога не е напълно спокоен. Повърхността му е в постоянно вълнение – там, образно казано, са проблемите и негативните емоции. Но колкото по-дълбоко се слиза, океанът става по-спокоен, макар да има течения. И затова се казва: „Приеми вълните, но остани с океана“. Когато спрем да се вкопчваме в нещата и да опитваме да ги задържим, ще престанем да страдаме от

непрестанната изменчивост

и „вълните“ – големи или малки, вече няма да травмират нашия ум и душа. Тогава ще се появи усмивката.

Всичко, което е родено, ще умре. Всичко сглобено, ще се разглоби, всичко построено, ще се разруши. Рано или късно. Въпросът е как възприемаме този факт. Там е точката на разделение, отвъд която е минал човекът с усмивката.

Има

три стъпки

в будистката практика. Първата е да чуеш учението, като това за непостоянството. Втората - да размишляваш върху него и да го провериш през личния си опит. Третата е медитацията, с нея се постига успокоение на ума и тялото. Медитативните практики помагат да променим възприятията за реалността и да постигнем стабилност на ума. „Лекарството“ трябва да бъде взето. И всеки, който се стреми към „усмивката“, може да намери своя начин да я постигне.

Западният човек е свикнал да е с единия крак в миналото, правейки планове за бъдещето. А будизмът учи

да живеем в настоящето

тъй като миналото е отминало, бъдещето не съществува. Затова оставете се на настоящето. Обърнете „прожекторите“ си отвън навътре...

Пандемията, със забавянето, което предизвика, дава възможност  да бъдем промяната, която искаме да видим в света, както Махатма Ганди казва. Всеки трябва да започне от себе си, като намали темпото и се измъкне поне за малко от непрестанната въртележка, за да потърси нов смисъл на живота си.

Импулсът

ще дойде отнякъде, когато забавим ход и видим „пейзажа“ около себе си вместо размазаните картини на скоростния влак. Имаме нужда и от „огледалото“ на някой, който да е извън нашата ситуация, за да ни даде тласък за промяна. А оттам насетне трябва да имаме смелостта за първата стъпка. Ако имаме куража да направим малката промяна, ще търкулнем голямата.

В бизнеса също има горе и долу, той е кълбо от взаимоотношения. Бизнесът се гради от хора за хора - при всички обстоятелства, които ще връхлитат. Има ли разбиране за мъдростта на промяната, и в най-трудния момент предприемачът ще открие нови възможности.

Личен опит

Явор Константинов е завършил немска филология в Инсбрук, Австрия. Владее английски и немски език, така попада в бизнеса и около 10 години успешно се занимава с внос и търговия с екипировка за екстремни спортове. Но започва да усеща, че не е на правилното място. Изправен пред стена… скача в движение от влака. Усеща голямо сътресение. Насочва се към духовни практики, животът обаче го натиска да изкарва пари. Влиза в корпоративния свят. След 5 години, точно след повишение, отново… скача в движение. Но се появява неговият духовен учител Пема Ринпоче. Явор става двигател на Тибетско-будисткия център за медитация "Палюл" в София. Превежда будистка литература и това му носи голямо удовлетворение.

Гледна точка

Парите са енергия, която се появява и минава транзит през нас. Те не ни принадлежат, а трябва просто да им благодарим, че са ни посетили. Нормално е парите да идват и да си отиват, един бизнес да започва, да се трансформира, да свършва. Такова отношение към парите и бизнеса дава щастлив живот и човек няма да прегори, твърди Пема Ринпоче. Той е учител от най-старата школа в тибетския будизъм Нйингма, в една от основните й подтрадиции – Палюл. Основател е на европейските Палюл центрове.

Коментари: 0