Колко е голям разривът между трудовите пазари на Северна и Южна България?
Дори ако изключим София, Южна България се представя по-добре

Неизбежно съществуват икономически различия между областите в страната, но би било любопитно да се провери хипотезата за икономически разрив между трудовите пазари на Северна и Южна България. За да отговорим на този въпрос, ще направим сравнение посредством три индикатора, които определят пазара на труда, а именно коефициент на безработица, коефициент на заетост и коефициент на икономическа активност.
Относно коефициентите на безработица, разликата между среднопретеглените стойности за Северна и Южна България през 2014 г. е 2,85 процентни пункта, докато през 2000г. е била 8,58 пр. п. Това означава, че като цяло безработицата е по-висока в Северна България, както в периода на икономически растеж до 2008 г., така и в периода на криза и следкризисно възстановяване след 2009 г. . Интересното е, че за последните 15 години разликата се свива значително (около 3 пъти), което принципно може да се интерпретира като свиване на разрива между Северна и Южна България в последните години, поне що се отнася до безработицата.
Ако извадим столицата от сметките, по-доброто положение на Южна България се запазва, а именно средното ниво на безработица в Южна България би било с 0,93 пр. п. по- ниско през 2014 г. Т.е. оказва се, че по-добрите показатели за безработица в Южна България не се дължат само на столицата, а дори и без нея тази половина на страната е по-силна от гледна точка на трудовия си пазар. Все пак, обаче, столицата отговаря за около 2/3 от разликата в безработицата между Северна и Южна България към 2014 г., т.е. нейното влияние не е за подценяване.

Коефициентът на заетост като цяло за България се повишава в периода 2000 —2008 г. и след спад за две години отново се покачва. За 2000г. е 39,70%, през 2008 г. достига 50,8%, а през 2014г. е 48%.
При заетостта влиянието на столицата също е значително. Разликата в заетостта между Северна и Южна България без участието на София е почти два пъти по-голяма. За 2014г. разликата между двете “половини” е 5,81 пр.п., а без столицата тя би била 2,95 пр.п. И все пак, както следва от графиките, коефициентът на заетост е по-висок в Южна България, независимо от влиянието на столицата. През 2014 г. за Северна България той е 44,23%, а за Южна – 50,05%.
За разлика от данните за безработицата, при заетостта прави впечатление, че разликата между Северна и Южна България се запазва относително стабилна във времето, като се колебае в тесни граници между 5 и 7 пр. п. Т.е. ако данните за безработицата подкрепяха хипотезата за сближаване на Северна и Южна България през последните години, то данните за заетостта категорично я отхвърлят.

Ако при заетостта и безработицата средните коефициенти за страната биха съвпаднали почти напълно с тези за Южна България, след като извадим София (град) от данните, то при икономическата активност той би спаднал под средния за страната без участието на столицата. Това е показател за значителното влияние на София при отчитане на активността в Южна България и като цяло в страната.

Пазарът на труда постепенно се съживява през последните години, но все още заетостта и безработицата не могат да достигнат нивата си отпреди кризата. Различията между двете части на България по отношение на заетостта не се променят значително с времето, което е още един индиректен показател за недостатъчно ефективната регионална политика и запазването на разрива между Северна и Южна България.