Колко, къде и за какво са изхарчените еврофондове в България

Към 15 юни 2021 г. усвоените европейски средства в България прехвърлят 14 млрд. лв. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година. Най-много от тях са в столицата – над 4 млрд. лв. Следват областите Пловдив (близо 1 млрд. лв.) Благоевград (800 млн. лв.) и Бургас (750 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 130 млн. лв.).

По-големият размер на похарчените еврофондове отразява най-вече наличието на проекти в инфраструктурата – столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., които по своята същност изискват повече средства. Най-големите областни проекти включват изграждане и подобрение в:

• Градски транспорт – в столицата (основно метрото, изплатените средства за което вече надхвърлят 750 млн. лв.), Бургас, Варна, Русе, Враца;
• Магистрали и пътища – Благоевград (АМ „Струма“), столицата (АМ „Калотина-София“), Смолян („Михалково-граница“ и „Смолян-Стойките-Широка лъка“);
• Водни цикли и ВиК – Плевен, Добрич, Пловдив, Враца, Ямбол;
• Третиране на битови отпадъци – столицата, Варна, Пазарджик, Благоевград;
• Училищна инфраструктура – столицата, Бургас, Хасково, Видин, Варна;
• Градска среда – Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново.

Изплатените средства достигат 2010 лв. на човек от населението – отново най-много в столицата (3578 лв.), следвана от областите Габрово (3331 лв.), Благоевград (2641 лв.) и Враца (2522 лв.).

Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява проследяване и сравнение на разходите за сметка на европейски програми по общини.

При средни за страната 2010 лв. на човек от населението шест общини са получили над 5 хиляди лв. – Добрич (град), Свиленград, Костинброд, Приморско, Бяла (Варна) и Созопол. Половината от българските общини са успели да усвоят под хиляда лева на човек, като най-малко са изплатените средства в Дулово, Хитрино, Добричка община и Братя Даскалови – под 200 лв. на човек от населението.

В по-малките общини със сравнително ограничен административен капацитет, разбираемо, усвояването е по-малко. Данните за 2021 г. обаче отново показват, че усвояването на европейски фондове не допринася за сближаването на отделните региони. Нещо повече - проектите често отместват фокуса на администрацията от развиване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат местния стандарт на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза и дългосрочна устойчивост – изграждане на стадиони, градинки и транспорт. Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)