Колко точно е засегнат Иран от санкциите на САЩ
Днес приключиха и последните облекчения спрямо петролния износ на близкоизточната държава
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Днес приключи половингодишният „гратисен период“ за осемте държави, които можеха да купуват петрол от Иран, без да бъдат санкционирани от САЩ. Още миналата година Доналд Тръмп върна ограниченията спрямо нефтения износ на близкоизточната страна, като с този ход целеше да принуди Техеран да предоговори ядреното споразумение с ЕС, по което до 8 май миналата година и САЩ бяха страна. Американският президент обаче позволи на Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван, Турция, Италия и Гърция да продължат да внасят ирански петрол – нещо, което приключи днес, след като на 22 април Тръмп не поднови облекченията, пише BBC.
Иранските лидери демонстрираха непокорност в лицето на санкциите и обещаха да ги преодолеят, но силният негативен ефект за Иран личи съвсем ясно. Иранската икономика в продължение на няколко години страдаше от санкциите, наложени от международната общност заради ядрената програма на близкоизточната държава. През 2015 г. президентът Хасан Рухани договори ядрено споразумение със САЩ и още пет световни сили, сред които и ЕС, да ограничи разработката на ядрени оръжия в замяна на вдигане на санкциите.
През 2016 г., след отмяната на санкциите, икономиката на Иран постигна бърз растеж и брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 12.3%, сочат данните от иранската Централна банка.
Голяма част от този ръст се дължеше на петролната и газовата промишлености, докато възстановяването на дейността в други икономически сектори не беше така голямо, колкото се надяваха в Иран. През 2017 г. ръстът се понижи до 3.7%, довеждайки икономическо недоволство, което пък подхрани най-големите антиправителствени протести в Иран от почти 10 години насам.
Подновените през ноември миналата година американски санкции – особено тези спрямо секторите на енергетиката, доставките и финансите – доведоха до срив на чуждестранните инвестиции в Иран и удариха износа на петрол от страната. Санкциите забраняват на американските компании да търгуват с Иран, но освен това ограничават бизнеса им с чуждестранни компании от държави, които търгуват с Иран. В резултат на това иранския БВП се сви 3.9% през 2018 г., показват изчисленията на Международния валутен фонд (МВФ). В края на април от институцията заявиха, че очакват иранската икономика да се свие с 6% през тази година. Тази прогноза обаче бе направена преди изтичането на облекченията за осемте държави, затова понижението може да е още по-голямо.
Износът на петрол от Иран намаля наполовина. В началото на 2018 г. производството на суров петрол в Иран достигна 3.8 млн. барела на ден, сочат данните на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Страната по онова време изнасяше 2.3 млн. барела на ден. Повечето от този нефт бе купуван от осемте държави и територии, които получиха половингодишна отсрочка преди да им се наложи да се съобразят с американските санкции спрямо Иран.
До март тази година износът на петрол от Иран се понижи до средно 1.1 млн. барела на ден. Тайван, Гърция и Италия спряха да купуват ирански нефт изцяло, докато другите двама големи купувачи – Китай и Индия – понижиха доставките от близкоизточната страна със съответно 39% и 47%. Според американски представител в резултат на всичко това иранското правителство е отчело над 10 млрд. долара пропуснати доходи.
Когато Тръмп реши „гратисният период“ за осемте държави, купуващи най-много ирански петрол, да изтече днес, той заяви, че възнамерява да понижи нефтения износ на Иран до 0. Засега обаче не е ясно колко още ще се понижат доставките на суровината от близкоизточната държава. Китай настоява, че търговията с Техеран е напълно законна и че САЩ нямат правомощия да се намесват в нея. Турция е на мнение, че не може да прекъсне отношенията си една съседна държава, каквато е Иран.
