Край на сагата по върховете на ДКК: Уволниха кадъра на Нинова заради нередности

Бившата директорка на Държавната консолидационна компания (ДКК) Смиляна Нитова в крайна сметка е уволнена от дружеството. След като първоначално само бе снета от шефския пост, но оставена в Съвета на директорите, сега тя е окончателно отстранена от редиците на мегаструктурата. Новината съобщиха официално от Министерството на икономиката и индустрията, позовавайки се на доклад за състоянието на дружеството и установените до този момент нередности. Документът е изготвен от новия изпълнителен директор адв. Венцислав Димитров.

Служебният министър Никола Стоянов и Нитова, приближен кадър на Корнелия Нинова, влязоха в остри пререкания през последните седмици. Двамата си размениха обвинения съответно в саботаж и извършване на политически натиск. След като тя отказваше да придвижи наредените от него промени в управлението на ДКК, в крайна сметка икономическият министър – в ролята си на принципал на дружеството – все пак взе превес и желаните рокади се случиха.

Повод за бързата реакция на Стоянов по вкарването на нови лица бе фактът, че няколко месеца ДКК се управляваше само с четирима души в Борда на директорите, докато по закон за предприятие от този калибър се изискват минимум петима. Дружеството остана с намален състав, след като бившият вицепремиер Корнелия Нинова назначи един от членовете му – Таня Найденова-Митова, отново кадър на БСП – в Патентно ведомство, а след това не инициира процедура за овакантилия се пост.

Всички решения на предходния Съвет на директорите има опасност да се окажат нищожни, след като ДКК е функционирала с ръководство под изискуемия от закона минимум“, предупреждават от икономическото ведомство.

Към момента одитът в ДКК продължава. 

По време на проверките стана ясно, че Нитова сама си е променила договора, вписвайки клауза за обезщетение от 6 месечни заплати, в случай че бъде уволнена – независимо с какви мотиви. Бъдещето ѝ обаче бе павирано с решение на Националния съвет на БСП да поведе листата на левицата в Хасково. За опцията се носеха слухове още докато бе начело на ДКК. Предизвестеният сценарий постави въпроса доколко е удачно съвместяването на ръководния пост в държавната компания с воденето на предизборна кампания.

Освен Нитова, от Съвета на директорите на ДКК се освобождават също Даниел Милев и Михаил Кумчев. На тяхно място се назначават Владимир Димитров, Борислав Пенев и Андрей Лалов.

Рокада и в „Индустриални зони“

Със заповед на министъра на икономиката и индустрията кадрови промени се извършват и в Национална компания „Индустриални зони“. Начело на дружеството се връща Антоанета Барес, която ръководи компанията през последните 5 години. От ведомството изтъкват, че:

За периода на нейното предходно управление на НКИЗ, само в Индустриален парк София-Божурище, са реализирани 37 проекта за над половин милиард лева, които дават възможност за разкриване на близо 2000 нови работни места и то в сфери с висока добавена стойност“.

В Съвета на директорите влизат още Константин Палавеев, Радостина Ситова и Даниела Узунова.

Рокадите целят „подобряване на маркетинговата политика и пазарното присъствие на компанията“. Визията на новия екип на НКИЗ е да подпомага общините в процесите по обособяване на индустриални зони и паркове и привличане на инвестиции, чрез ад хок проекти и опериране на паркове.

Сред приоритетите им е реализиране а проактивна маркетингова кампания за по-доброто позициониране на проектите на дружеството с цел привличане на инвестиции чрез т. нар. „Nearshoring“ - подход към бизнеса, когато трета компания предоставя специфични услуги от друго географско местоположение, което е относително близо до района на компанията“, обясняват от МИИ.

Ще работят и за изграждане на ефективна идентичност чрез брандиране на дестинации (Location branding). Идентифициране на възможности за финансиране на проекти на компанията от чуждестранни инвеститори са също сред набелязаните цели пред новия екип. Ще се работи и за Изготвяне на иновативни проекти за „умни зони“ и маркетирането им с цел осигуряване на финансиране и привличане на инвестиции. Ефективно ще бъдат търсени всички възможности за привличане на европейско и друго финансиране за развитие на българските индустриални зони.