Краят на скритите козове на шистовите компании в САЩ

През 2015 г. фракинг компаниите, разпръснати по богатите на петрол полета на САЩ, положиха всички възможни усилия, за да оцелеят при цена на суровия петрол от 50 долара на барел. За да се справят с предизвикателството от срива с около 50%, те съкратиха хиляди служители, фокусираха се върху кладенците, изобилстващи от петрол, и заложиха на най-модерните технологии, за да изкопчат всичкото черно злато, което могат, коментира Bloomberg. Тези усилия, за изненада на много наблюдатели, до голяма степен постигнаха успех. Към момента производството на петрол в САЩ остава само на 4% под 43-годишния си връх.

Проблемът? Петролът вече не е на цена от 50 долара. Сега той се търгува за около 35 долара за барел.

За индустрия, която вече тестваше границите на възможностите си, намалявайки разходите, новите спадове са унищожителен удар. Тези компании „няма как да оцелеят при 30 долара на барел“, казва Р.Т. Дюкс, старши анализатор на производството на петрол към Wood Mackenzie Ltd. в Хюстън.

Шистовата революция

Администрацията за енергийна информация в САЩ сега предвижда, че компаниите, разработващи американските шистови формации, ще намалят добива си с рекордните 570 хил. барела на ден през 2016 г. Точно такава капитулация търси и Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), докато наводнява света с петрол, притискайки цените и най-високоразходните производители в света. Това е стратегия с огромен риск, чийто успех в крайна сметка зависи от това дали шистовите компании ще излязат от пазара преди финансовите трудности сред самите страни в ОПЕК не станат твърде големи дори за тях.

Много шистови компании вече обявиха банкрут. „Предстои ръст на обявленията в несъстоятелност, ръст на продажбите на необслужвани активи и ръст на необслужвани дългови обмени“, казва Джеф Джоунс, управляващ директор в Blackhill Partners, базирана в Далас инвестиционна банкова компания. „А петрол на цена от 35 долара очевидно ще ускори това бедствие“.

Добивът на шистов петрол е доста скъп, за да бъде приложен на световно ниво. Когато обаче цените на петрола скочиха рязко заедно с бързия глобален икономически растеж в началото на хилядолетието, подкрепяйки енергийното търсене, шистовият добив се оказа достатъчно рентабилен. Производството скочи с над 60% от края на 2010 г. Шистовата революция обаче дойде точно, когато ръстът започна да се забавя. Докато доставките надминаваха търсенето, цените се понижиха от 100 долара до 70 долара за барел.

Изобилие от петрол

В същото време ОПЕК реши да запази добива си на почти рекордни нива, което свали цените до малко над 30 долара за барел. Смяташе се, че завръщането към по-ниски цени на петрола ще бъде унищожително за шистовите компании, но те успяха да измислят как да повишават производителността си и да намалят разходите.

Производителите орязаха разходите, затваряйки над 60% от сондажите си в САЩ. Те вече могат да добиват петрол по-бързо, което означава, че по-малко съоръжения и служители могат да компенсират броя на кладенците. Компаниите се фокусираха върху най-добрите райони и използваха повече пясък и вода във фракинг процеса, така че да бликне повече суров петрол. До април, когато броят на кладенците бе паднал наполовина, добивът продължаваше до нараства.

Всичко, което постигна това обаче, беше ново намаляване на цените и унищожаване на очакванията за ценово възстановяване в бъдеще. Сега шистовите компании са изправени пред мрачно бъдеще, изиграли по-голямата част от козовете си.

„Има ограничени възможности за допълнително намаляване на производствените разходи“, казва Майк Уитнър, ръководител на проучванията на пазара на петрол към Societe Generale, в съобщение до клиентите си. „Макар че подобренията в технологиите и ефикасността постепенно може и да продължат, предоговарянията на петролните компании с клиентите като цяло достигнаха лимита си, както и рязката смяна на фокуса единствено върху ключовите райони, добавя той.

Шистовите компании не са единствените, които страдат. Стратегията на ОПЕК нанася удари и върху членовете й. Твърди се, че Саудитска Арабия обмисля продажба на дялове от държавните си компании, за да преодолее бюджетния си дефицит, който достигна 20% от икономиката й. Петролният министър на Венецуела Еулохио Дел Пино заяви, че индустрията ще се окаже „на прага на катастрофа“, ако производството на петрол изпревари капацитета на съхранение.

Дори срив на американското производство обаче може да не е достатъчен, за да се преодолее свръхзасищането, тъй като почти 3 млн. барела петрол и нефтени продукти се съхраняват в складове в развиващите се страни, твърди Международната агенция по енергетика. Светът вероятно ще продължи да бъде свръхзапасен с около 1 млн. барела на ден през първата половина на следващата година, преди да постигне баланс, казват анализатори от Jeffereis LLC в свое проучване от 18 декември.

„Повечето  компании преминаха в режим на свиване, заявявайки, че тяхната цел е да оцелеят на пазара“, казва Раул ЛеБланк, анализатор в IHS в Хюстън. „Сегашната цена е неустойчива. За съжаление ще трябва да я изтърпим още известно време“.