Кръговата икономика вече се случва в Европа, в България тепърва предстои

Един от основните двигатели на възстановяването на Европа след пандемията ще бъде кръговата икономика. За 86% от европейците тя има положителен имидж, 64% са запознати с нейната концепция, а 36% заявяват, че е добре развита в държавите им. В същото време в България 52% от хората са запознати с кръговата икономика и само 6% мислят, че тя е наложена в страната ни. Затова експертите са на мнение, че у нас развитието на този тип бизнес тепърва предстои.

Това показва изданието за 2022 г. на "Обсерватория“ – голямото годишно проучване на една от водещите финансови групи в сектора на потребителското кредитиране в Европа – BNP Paribas Personal Finance.

Като се говори за кръгова икономика, трябва да се промени цялостната концепция. Финансовите институции трябва да подкрепят покупките "втора ръка". България има потенциал да развие този тип икономика”, заяви Жозе Салойо, управител на "БНП Париба Лични финанси" в България.

“Българите са една идея по-предпазливи относно бъдещето, но пък що се отнася до личностното си развитие, те са оптимисти”, заяви Мария Мангърова, директор продажби и маркетинг на “БНП Париба Лични финанси”.

По думите й занапред българите очакват ръст в потреблението, увеличение на цените, което би довело до лесен преход към кръговата икономика.

Кръговата икономика означава да имаме представа как нашето потребление носи ползи за околната среда и за всички нас. Информацията и знанието могат да допринесат за дълготрайното използване на активи”, каза Мангърова.

Данните от проучването сочат, че 83% от хората виждат възможност за създаване на иновативни продукти и процеси, както и за нови работни места. Българите не възприемат кръговата икономика като временна мода, въпреки че според тях тя е скъпа заради по-качествените ресурси, които се използват, и по-дългия производствен процес на стоките.

Финансовата грамотност е ключът

“Приемането на кръговата икономика е сериозна инициатива, това е бъдещето. В България обществото може да бъде разделено на 3 генерационни линии, спрямо възрастовата група – това са възрастните, хората в зряла възраст и младите”, заяви Евелина Славкова, управляващ съдружник в изследователски център “Тренд”.

По думите й младото поколение, което активно пътува, има друг мащаб да вижда промените на запад и да ги пренася в България.

И докато за първите 2 поколения разбирането какво е кръгова икономика е сложно, то младите ще я интегрират, защото активно се интересуват от зелени инициативи”, каза още тя.

Ролята на компаниите

“В този процес компаниите са важен фактор. Понятието кръгова икономика е добре познато старо. Всички хора в соца бяха свикнали да преизползват различни стоки. Затова е хубаво да направим крачка назад и да се грижим за природата”, заяви Борис Колев, изпълнителен директор на CSR Bulgaria.

Според него е важен и въпросът кой трябва да образова хората по отношение на кръговата икономика.

Бизнесът е най-голямата образователна институция, а след това са медиите. Бизнесът решава какви послания да предаде и как да ги представи на хората. Образованието се случва и в офиса – там виждаме как служителите потребяват, тази култура после се пренася и в семействата. Така че, да, компаниите трябва да образоват”, категоричен бе той.

Колев твърди, че навлизането на кръговата икономика означава правене на нов тип бизнес - да се предлагат конкретни решения, които излизат от стандартните обхвати.

“Бизнесът трябва да се адаптира, защото това ще бъде новата реалност”, каза още той.

Възходът на потребителя предприемач

Продаването и отдаването под наем на стоки ще доведат и до появата на нов тип предприемачи – потребителите. Хората ще участват на пазара и ще предлагат стоки, от които вече нямат нужда или не използват към момента. Възходът на потребителя предприемач не само ще подпомогне развитието на кръговата икономика чрез удължаването на използването на различни продукти, но и ще има положително влияние върху личните финанси на хората, тъй като ще доведе до повишаване на доходите им.

Има няколко типа мотивация за преминаване към кръгова икономика – човек да защити портфейла си или да спомогне за опазването на околната среда”, каза Людмила Петрова, мениджър маркетинг в “БНП Париба Лични Финанси”.

По думите ѝ обаче това в България не е застъпено, тъй като тук за хората е важно да потребяват по-висок клас продукти, които не могат да си позволят.

Новото издание на проучването „Обсерватория“ показва, че през последните 12 месеца 62% от европейците и 56% от българите са продавали употребявани стоки. Основната причина за това е стремежът за допълнителен доход, която е посочена от 39% от хората. На второ място отново с 39% е желанието да се освободи място в дома.

Европейците са печелили средно по 77 евро на месец от продажбата на продукти, които не използват. Най-много са спечелили британците – 115 евро, а най-малко унгарците с 27 евро. В България средният приход е по-нисък от средното за Европа – 48 евро месечно. Интересно е, че младите хора на 18-36 години у нас са реализирали по-високи печалби от продажба на продукти „втора ръка“ – 62.3 евро.

“Изпразни дома си, напълни портфейла си”

“В България тези, които продават и тези, които купуват, са сходни. Хората от малките населени места са на принципа “това е по-евтино, а не по-екологично”. Докато хората в големите градове, докъм 40 – 45-годишна възраст, го правят, за да помогнат на природата или за да си купят скъпи марки”, заяви Евелина Славкова.

Според Борис Колев пък компаниите дори могат да печелят от кръговата икономика.

Основната задача на бизнеса е да продава, когато излиза все по-нов продукт, затова е нормално и бизнес моделите да се променят. Важно е обаче да влагаме мисъл за опазването на околната среда”, каза още той.

Повече от десетилетие “БНП Париба Лични Финанси” работи за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове, и реализира образователни инициативи за необходимостта от бързи и адекватни действия за ограничаване на климатичните промени. Банката стартира редица иновативни проекти, с които не само стимулира устойчивото потребление, но и допринася за повишаване на финансовата грамотност сред хората.

Една от нашите инициативи е да предоставяме на клиентите карти, които се рециклират”, обясни Людмила Петрова.

Все повече брандове и търговци на дребно предлагат да вземат обратно вече употребявани продукти.

“Основното притеснение на потребителите да закупят стока “втора ръка” е липсата на гаранция”, каза Игнат Арсенов, главен директор в дирекция “Контрол на пазара” в КЗП.

“Ние от 10 години работим на принципа на кръговата икономика. Предлагаме стоки “втора ръка”, но само 5-10% от потребителите ни се възползват от това”, заяви Димитър Димитров, управител на Ardes.bg.

ESG стандартите

“Важно е да отбележим, че те не са от вчера. Тази сфера става все по-популярна. Затова е важно и въвеждането на изискванията за отчет – това, което ще задължи бизнеса да се отчита. В следващите години ще наблюдаваме голямото обръщане на бизнесите”, подчерта Борис Колев.

Налагането на ESG ще има отражение върху климата, природата и неравенствата. Затова “БНП Париба Лични финанси” ще бъде пример в това отношение, ще стимулираме изработването на нови бизнес модели. Ние и различните компании имаме приоритет да развием тези стандарти. Трябва да действаме бързо, за да сме готови да подкрепим своите клиенти”, заключи Жозе Салойо, управител на “БНП Париба Лични финанси”.