Къде е България на европейската карта на доходите и неравенството?

В публикувания през юли доклад на Евростат за условията на живот, разпределението на доходите и неравенството през 2020 г. прави впечатление, че и най-равните, и най-неравните държави според разпределението на общия доход са от Източна Европа. Тук правим кратък сравнителен анализ на резултатите и представяме обяснението на Европейската комисия (ЕК) на причините за ниското ниво на неравенство в доходите в Словакия.

Измереният среден годишен доход на човек в Европейския съюз (ЕС) е 17 871 евро. Има значителна разлика между най-заможните и най-бедните европейски икономики. В Люксембург да речем доходът е 28 675 евро, а в Румъния е 7 724 евро. В България е вторият най-нисък среден годишен доход в размер 8647 евро. Единствено в България, Румъния и Унгария средният доход е под  10 000 евро на година.

Общо за ЕС 20-те процента от населението (квинтил) с най-високи доходи получават 38% от общия доход на домакинствата, а 20-те процента с най-ниски доходи – 8%. Разликите между разпределението на доходите в различните страни обаче е доста сериозно. В единия край са държавите с най-равномерно разпределение на доходите. В Словакия и Словения  най-горният доходен квинтил получава съответно 31,2% и 33,6% от общия доход, а най- долният квинтил - получават малко над 10% от него. В другата крайност са страни като България и Литва, където горните 20% получават съответно 46,2% и 42,3% от целия доход.

На пръв поглед не се наблюдават  значителни разлики в разпределението на дохода. Средните 3 квинтила притежават почти еднакъв дял от общите доходи в държавите с най-високо и най-ниско неравенство. Дори разликата между 5,8% в България и 8%, средния общ доход за долните 20% по доход в ЕС не звучи като значително. Но ако разгледаме съотношението между дяловете на получения доход на горните и долните 20% от населението в ЕС и шестте държави в Графика 2 разликата вече е по-видима.

България има най-голямо съотношение между най-горния и най-долния доходен квинтил в ЕС. Това означава, че неравенството при разполагаем годишен доход между 20-те процента с най-високите и най-ниските доходи в страната е най-голямо сред разгледаните шест държави. Съотношението в Словакия е с 5 пункта по-ниско от това в България и е с почти 1,9 пункта по-ниско от средноевропейското. България има и  по-високо съотношение спрямо другите две държави в нейната група – Румъния и Латвия. То е съответно с 1,4 и близо 1,8 пункта по-високо спрямо тези две държави

Въпреки че икономите в ЦИЕ не са най-развитите в Европа данните сочат, че някои от тях са постигнали по-равномерно разпределение на разполагаемите доходи. Разпределението в тези три държави е по-равно дори и от някои възприемани като много по-социални държави като например Дания и Норвегия. Словакия, Словения и Чехия са сред държавите с най-голямо доходно равенство в ЕС.

Ситуацията при коефициента на Джини в ЕС през 2020 г., който също измерва неравенство в доходите дава подобна картина на вече представеното разпределение по квинтили в Графика 2. С най-висок коефициент са България, Литва и Латвия, а с най-нисък – Чехия, Словения и Словакия. Средната стойност на коефициента в ЕС е 30, като в Словакия, Словения и Чехия е съответно 20,9, 23,9 и 24,2. В България, Литва и Латвия коефициентите са: 40, 35,1 и 34,5. Впечатление прави и по-високия с почти пет пункта спрямо на Литва коефициент в България. България държи първото място за най-висок коефициент на Джини в ЕС от 2016 г. досега. Интересно е да се отбележи и че Словакия е с най-нисък коефициент на Джини от 2014 г. насам, а Словения и Чехия също са били почти винаги в челната тройка.

Какви са причините Словакия да има толкова ниско ниво на неравенство при доходите?

Според доклада на Европейската комисия за Словакия от месец май 2022 г. неравенството при разполагаемия доход и бедността в страната е по-ниско от средната за ЕС. Как обаче  Словакия постига такива резултати?

Според ЕК правителството и различните програми за разпределяне на богатството и доходите не оказват най-силното влияние. ЕК приема, че сравнително малките разлики в заплатите на работещите (сравнително малки в сравнение с разликите в други членки на ЕС) са основната причина за по-голямото равенство в разпределението на разполагаемия доход. Въпреки това, ЕК отбелязва подобрение в някои индикатори за развитието на образователната система, което вероятно е оказало влияние върху ниския коефициент на Джини. ЕК смята, че данъците за хората с по-ниски доходи са сравнително по-високи от средните в ЕС. В Словакия данъците на хора със заплата равна на 50% от средната за страната са около 36,6% при средна тежест за ЕС от 31,9%.

ЕК също отбелязва че въпреки ниското ниво на неравенство в Словакия, има райони (особено селскостопански) извън столицата Братислава, където неравенството е по-изразено. Голямо е и доходното неравенство между етническите роми и останалото население в държавата.

В доклада се съобщава, че възможностите да се намалява нивото на неравенство при доходите чрез данъчни намаления се е увеличила  от 2010 г. насам, но все още тази система има по-слаб капацитет в Словакия в сравнение със от средните в ЕС. Това подкрепя цялостния аргумент на ЕК, че всъщност липсата на сериозни разлики между високите и ниските заплати е основна причина за ниския коефициент Джини и по-равномерното разпределение (от средното за ЕС) на доходите.

Автор: Александър Кръстев, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика