Къде стои България сред останалите кандидати за еврозоната (графики)
България и Швеция са своеобразните отличници сред шестте страни извън еврозоната

© ECONOMIC.BG / БТА
България изглежда най-напреднала от шестте европейски държави, които опитват да се присъединят към еврозоната. Това става ясно от публикувания в сряда доклад за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ), който обхваща България, Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция. Изводите са, че след две години на висока инфлация в Европа и догонване на страните от Източна Европа именно повишаването на цените е пречката пред приемането им във валутния съюз.
България не отговаря само на един от Маастрихтските критерии, а именно този за инфлацията. Въпреки това тя е сред страните най-близо до допустимата за еврозоната граница. В България средногодишната инфлация е 5.1% за разглеждания период април 2023 – май 2024 г. В Чехия тя е 6.3%, в Унгария – 8.4%, в Полша – 6.1%, в Румъния – 7.6%. По-ниска инфлация има единствено в Швеция – 3.6%.
По отношение на критерия за динамиката на валутния курс единствено България отговаря на критерия благодарение на своя валутен борд, който е вързал лева с еврото с курс от 1.95583 лв. за едно евро.
България е и сред малкото страни, които все още отговарят на критерия за дефицит, въпреки че в последните няколко години върви по лимита на Маастрихтските критерии.
В Чехия отчетеният дефицит е 3.7% от БВП, в Унгария – 6.7%, в Полша – 5.1%, в Румъния – 6.6%. И тук единствено Швеция заедно с България отговаря на критерия. Северната членка на Европейския съюз обаче е с доста по-добри показатели от България – 0.6% дефицит от БВП спрямо 1.9% за България (на начислена основа).
Сред шестте страни България пък е тази с най-ниско съотношение дълг/БВП. Единствено Унгария не отговаря на критерия за лимит от 60% дълг, съотнесен към обема на брутния вътрешен продукт.
Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода март 2023 г. – април 2024 г. е 4% и също е под референтната стойност от 4.8%. Чехия също отговаря на критерия с 4.2% дългосрочен лихвен процент. За сметка на това в Унгария той е 6.8%, в Полша – 5.6%, а в Румъния – 6.4%. По-добре от България се представя единствено Швеция с 2.5%.