Кюрдският референдум: Мечта за независимост, която целият свят смята за ненужна
Стремежът на иракските кюрди към независимост не се подкрепя от никоя от държавите от Близкия изток, с изключение на Израел

Повече от 3.3 милиона души гласуваха на референдума за самоопределението на статута на Иракски Кюрдистан. Допитването се състоя в понеделник, 25 септември, в този район в Ирак. Преобладаващото мнозинство от населението гласува за независимостта на автономията. Руската агенция ТАСС обяснява какво представлява Иракският Кюрдистан, защо иска да излезе от властта на Багдад и какви са възможните последствия от референдума.
Какво е Иракският Кюрдистан?
Това е неофициалното име на Кюрдския автономен регион, който има статут на широка автономия в Ирак, законно залегнал в конституцията на страната. Кюрдите пък са най-голямата националност в света (25-35 млн. души), която няма собствена държава. След разпадането на Османската империя в началото на 20-ти век, кюрдите са разпръснати в Турция, Сирия и Ирак. От края на 50-те години те се бият (политически и с оръжие) за отделянето на Кюрдистан от Ирак. В момента в Ирак живеят около 7 млн. кюрди.
След свалянето на Саддам Хюсеин Конституцията на Ирак през 2005 г. затвърди широката автономия на Иракския Кюрдистан и разпореди да се проведе референдум за суверенитета не по-късно от 31 декември 2007 г. Това обаче не се случи поради ескалацията на конфликтите в Ирак и спора между кюрдските лидери и централното правителство относно разпределението на петролните приходи.
На 1 юли 2014 г. президентът на Иракския Кюрдистан Масуд Барзани обяви възможността за провеждане на допитването. Година по-късно той каза във Вашингтон, че референдумът ще се проведе след успешното приключване на военните действия срещу терористичната група "Ислямска държава". Държавният департамент на САЩ тогава подчерта, че Вашингтон продължава да подкрепя Ирак, който е федерален, демократичен, плуралистичен и обединен, както е посочено в Конституцията. Срещу организирането на референдума от иракските кюрди говори и Министерството на външните работи на Германия. На 7 юни 2017 г. Барзани обяви, че референдумът ще се проведе на 25 септември 2017 г.
Стремежът на иракските кюрди към независимост не се подкрепя от никоя държава от Близкия изток, с изключение на Израел. "Докато Израел се противопоставя на каквито и да било прояви на тероризъм, тя подкрепя легитимните усилия на кюрдския народ за постигането на собствена държава", заяви министър-председател Бенямин Нетаняху. Тел Авив отдавна предоставя военна и финансова подкрепа на кюрдите на принципа, че "врагът на моя враг е мой приятел", докато се изправя срещу арабите.
Ирак и други страни в региона нарекоха референдума незаконен и заплашиха кюрдите със сериозни последици. Иракският премиер не изключи военна намеса, в случай че планираният референдум доведе до ескалация на насилието, като подчерта, че не отказва да преговаря с кюрдите. От своя страна министър-председател на Турция Бинали Йълдъръм каза, че Турция може да наложи санкции заради референдума за независимост. Секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран (ключов орган за сигурност на страната) Али Шамани заплаши да затвори близки гранични пунктове с Иракския Кюрдистан. Износът на петрол за Иран е един от основните доходи на правителството на иракските кюрди, така че такава мярка ще се отрази сериозно на икономиката на автономията.
Каква е позицията на световната общност?
Според изявлението на Съвета за сигурност на ООН референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан е заплаха за безопасността на Ирак и до доброволно завръщане на 3 милиона бежанци и вътрешно разселени лица, което може да попречи на борбата срещу „Ислямска държава”. Съветът за сигурност на ООН подчерта, че подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Ирак и призова за разрешаване на всички спорове между регионалните органи на Иракски Кюрдистан и Багдад, в съответствие с разпоредбите на иракската Конституция, чрез диалог и въз основа на компромис, с подкрепата на международната общност. Подобно изявление направи и Белият дом.
"Ние сме ангажирани със суверенитета и териториалната цялост на Ирак, искаме всички проблеми, които възникват във вашата страна да бъдат решени чрез диалог, национална хармония и компромис, за да се намерят взаимно приемливи решения", каза от страна на Русия външният министър Сергей Лавров.
Какво отговориха кюрдите?
Барзани предупреди, че след като са придобили независимост, те "нямат намерение да използват сила срещу някоя партия", но искат да бъдат "добри съседи". "Никога няма да позволим да говорим езика на заплахите, а ако някой ни атакува, ние ще се защитаваме", подчерта политикът, като се обърна с думите си предимно към Турция и Иран.
Неблагоприятната
ситуация в региона може да се влоши, ако кюрдският референдум стартира
"парада на суверенитет" сред местните хора. Такова становище изрази
ръководител на Координационния център на руския институт за стратегически изследвания
(Рис) Игор Боровков. "Ирак - една мултиетническа държава, в която има не
само кюрди, но и асирийци, халдейци, както и много други народи. За да гарантират
правата на всички тези хора, трябва да бъдат в рамките на една-единствена
държава”, каза експертът. "Ако всеки поиска независимост от нея, това неминуемо
ще доведе до раздробяване на страната на княжества, враждуващи помежду си, и
хилядолетия на кръвопролитие", добавя той.
Според Боровков референдумът за независимостта на Иракски
Кюрдистан е инструмент на политическата борба, с помощта на който кюрдският
лидер Масуд Барзани иска да подобри шансовете си в предстоящите избори в
автономията. "Ситуацията в автономията е доста сложна, икономиката е била
разтърсена от ниските цени на петрола. Референдумът ще осигури значителна
премия в очите на избирателите. Барзани би искал да бъде запомнен като
освободител на кюрдите и като човека, който доведе народа си до
независимостта", казва експертът.