Лекарите и болниците се концентрират все повече в големите общини
Общината с най-малко население на лекар е Плевен
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
~ 3 мин.
ИПИ Един от многото начини да се оцени качеството на здравеопазването на местно ниво е да се сравни достъпът до медицински лица и болнични места в общините. Тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ обръщаме поглед към данните на НСИ за броя лекари и легла в лечебните заведения във всяка община през 2022 г. както и динамиката им през предходните пет години.
През 2022 г. лекарите в страната са общо 25 999 или с 5 лекари по-малко от предходната година. Очаквано най-много са лекарите в големите областни центрове – Столична община (7163), Пловдив (2948) и Варна (2209). Макар и да не е толкова голяма по население, веднага след тях се нарежда община Плевен с 1335 лекари, като високият резултат вероятно се дължи на големия медицински университет разположен в града. Видно е, че наличието на медицински университет е силен фактор за задържане на лекари на територията на общината и на областта – той осигурява по-широка медицинска практика, множество възможности за работа, специализация и развитие на младите лекари.
На другия полюс на разпределението са разположени 16 общини без нито един лекар, а след тях 28 със само един. Важно е и да се отбележи, че в страната има неразпределени 354 лекари, които работят в повече от една община и съответно не принадлежат към нито една конкретна, както и 375 лекари, живеещи на територията на Столична община, но обслужващи населението на област София.
В рамките на периода 2018-2022 г. общият брой лекари у нас на практика е един и същ (29 667 души през 2018 г. или намаление от едва 68 лекари). Същевременно в цели 186 общини се наблюдава свиване на броя лекари за същия период, докато ръст има в 37 общини. Макар и известна част от отлива да може да се обясни с големия ръст на неразпределените лекари (220 за пет години), видимо има концентрация на лекари в ограничен набор от общини, особено в големите такива като Столична (+404 лекари за 5 години), Бургас (+157) и Плевен (+111).
Общината с най-малко население на лекар е Плевен (83), следвана от Панагюрище (104), Пловдив (109) и Чирпан (127). С най-много жители на един лекар са общините Аврен (8221), Лозница (7954), Тунджа (6866) и Самуил (5794), като в първите две това всъщност е цялото население на общината. Общо за страната се падат по 218 души на лекар, като само в 24 общини този резултат е по-благоприятен, като това са основно големи областни центрове, в които са концентрирани повечето лекари. В столицата се падат по 179 жители на лекар.
Друг индикатор, който ни дава поглед върху достъпа до здравеопазване на местно ниво, е броят легла в лечебните заведения в общините. Общо леглата в страната са 54 707, като сред общините на челните позиции отново се нареждат Столична община (11 407), Пловдив (5335), Варна (2661) и Плевен (2149). Същевременно в по-голямата част от общините – 151 – няма нито едно болнично легло, което е нормално, предвид че повечето лечебни заведения за болнична помощ се намират в предимно по-големи градове.
За периода 2018-2022 г. броят на болничните легла у нас се е увеличил с 1534 или малко под 3% като и тук ръстът е по-скоро концентриран в ограничен кръг общини – спад се наблюдава в 21 от общините, в които има болнични легла, а ръст – в 33, от които повечето са големи областни центрове, в които съответно има повече и по-големи лечебни заведения.
Общината с най-много болнични легла на 1000 души е Баните (47), следвана от русенската община Бяла (41), Сапарева баня (31) и Несебър (31). Средно за страната се падат по 8 легла на 1000 души, като в 67 общини стойността на индикатора е по-ниска (изключвайки общините без никакви болнични легла), а в 47 – по-висока. За периода 2018-2022 г. само в 5 общини броят легла на 1000 души намалява, докато в цели 70 расте, което се обяснява по-скоро със спада на населението в много общини, предвид че само в 33 общини абсолютният брой легла се е покачил, а броят на болниците остава постоянен.
Източник: Институт за пазарна икономика
