Летящите роботи
През това десетилетие дроновете ще станат част от всекидневието на хората, прогнозира проф. Димо Зафиров

© ECONOMIC.BG / ИКИТ към БАН
Дрон е дума, която навлезе от английски, и буквално означава търтей, безделник. Дроновете обаче съвсем не са безделници, а технология, която в последно време получава ускорено развитие.
Това са безпилотни летателни апарати (БЛА), обикновено управлявани дистанционно или пo пpeдвapитeлнo зaдaдeн мapшpyт c пoмoщтa нa GРЅ. Смарт телефонът и таблетът се превръщат в система за управление, чрез която дронът се програмира къде и какво да прави.
НЕмирни цели
В какви сфери може да бъдат ползвани дроновете – с този въпрос се обръщаме към проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии към БАН: „Питайте ме какво не могат. В състояние са да извършват например транспортни услуги на пратки, а в недалечно бъдеще ще може да превозват и хора. Дроновете, както и всяка друга мощна технология, започнаха развитието си от армията. Те може да са и въздушни роботи убийци, които изпълняват задания и стрелят без да питат. Развитието, направено за целите на армията, вече позволява да намерим и цивилното им приложение“. Ще припомним, че иракският премиер Мустафа ал-Кадими остана невредим след атаката с дронове по резиденцията му в Багдад в началото на ноември 2021 г. Нападение също с дронове бе извършено срещу международното летище в северния иракски град Ербил на 11 септември. Тук обаче ще насочим вниманието върху ползите от мирното използване на БЛА.
Захранване
Технологиите в определени области напреднаха много, което е добрата основа и дроновете с бърза скорост да се развият. Те се движат безшумно, управляват се точно, а като се добави и изкуствен интелект, стават много добър помощник на хората. Принос има и развитието на електрическите двигатели и на батериите, без които няма как да бъдат направени големи дронове. Възходът на електромобилите дава отражение и при БЛА. При тях също се върви към използването на зелена енергия. И за дроновете има виждания, че чрез водород и специални горивни клетки ще се реши проблемът със захранването им. Но засега бързото развитие на акумулаторните батерии може да доведе и до масово използване на дроновете.
Приложение
С безпилотните летателни апарати ще се прави прецизно земеделие. Това ще носи допълнителна икономическа изгода, тъй като дронът точно ще дозира препаратите. Той, освен всичко, ще щади и природата: Лети на малко разстояние над земята, може и нощем, така агрохимичната обработка на посевите и насажденията ще е безопасна за пчелите. С камери заснема състоянието на културите, за да се прецени от какво се нуждаят. В Западна Европа тези нови агротехнологии навлизат, но у нас това става бавно. „Използването на селскостопанската авиация ще се ограничава от ЕС по ред причини. И бъдещето все повече ще е на прецизното земеделие, което ще дава все по-добри резултати“, уверява проф. Зафиров.
Едно от приложенията във всеки „умен“ град са дроновете, които стават част от управлението на градското движение. Екипът на проф. Зафиров вече е работил по такъв проект заедно със специалисти от град Нинбо в Китай. С такава технология може да се засича колко коли и с каква скорост се движат, какви са автомобилите, къде са най-големите задръствания. Тази информация може да се предава в реално време чрез дрон, но може и да се записва, за да се анализира по-късно.
БезпилотНО
Според проф. Димо Зафиров на съвременния самолет най-много му пречи пилотът, тъй като всичко, което му е необходимо, за да го управлява, води до огромно утежняване на летателния апарат. В самолетите пилотите са направлявани от автоматиката, но все пак те са в риск. А животът на пилотите, които управляват БЛА от дистанция, не е застрашен. „Пилотът да е излишен - е новата тенденция, а ролята му вече е да подготви всичко за полета, който да се осъществи по най-безопасен начин“, обобщава ученият.
Законодателство
От началото на 2023 г. европейска директива задължава всяка страна членка на ЕС да има управление на въздушното движение на дронове в определени зони. Особено ако са концентрирани в градски условия, трябва да се намери как да се гарантира безопасността. Ще се използват сателити, управлението на процеса ще е компютризирано. ЕС предвижда всяка страна да набележи зоните за БЛА. Те на свой ред ще са задължени да имат оборудване, което да открива приближаването на други летателни апарати. За да се избягва евентуален сблъсък, устройствата ще променят траекторията си на движение. Изработването на законодателството и на всичко, свързано с прилагането му, трябва да стане факт и в България, но засега най-инициативен е екипът на проф. Зафиров, не толкова държавната администрация. Европейският регламент става закон от момента, в който се приеме. Но е нужно и у нас да има организация за изпълнението на този регламент. За да се превозват товари с дронове, първо трябва да е налице съответното законодателство, което да регламентира тази дейност. Трябва да има обучени дистанционни пилоти на дронове с нужните права, летателният апарат трябва да е сертифициран, което е твърде скъпо, обяснява още проф. Зафиров.
Без спънки
Засега има редица препятстващи или утежняващи приложението обстоятелства. Нормативната база не бива да спъва процеса: „Сега, за да се осъществи полет с дрон, са нужни 14 дни, в които две инстанции да разгледат това искане. Не е предвидено действие при форсмажорни обстоятелства“, разказва проф. Зафиров. Според него има голямо несъответствие между развитието на технологиите и административната готовност да се даде зелена вълна на тяхното прилагане. А и не е ясно дали администрацията разполага с достатъчно компетентни кадри в областта на дроновете. Състоянието към момента се описва така: „Технически проблеми няма, има административни пречки“.
Хоризонт
Дроновете са вид роботи и човечеството тепърва навлиза в период, в който ще трябва да се сработи с тях. Не бива да се плашим от такова партньорство. През това десетилетие дроновете ще станат част от всекидневието на хората, както вече се случи с мобилните телефони, прогнозира проф. Зафиров. Според него в недалечно време те ще са новите въздушни таксита. Тази услуга ще излиза по-евтино, отколкото поддръжката на собствен автомобил. Чака ни бъдеще с дронове…
В 5G свят
Загубата на връзка с дрона не е безопасна и предимството на 5G мрежите е, че дават по-голяма надеждност на безпилотните самолети. 5G мрежите осигуряват ниска латентност (времезакъснение) при управлението на БЛА. Ако няма налична 5G, дронът автоматично превключва на 4G. GPS и сателитните системи са алтернатива на тези мрежи, те също осигуряват безпроблемно управление и предаване на информацията на големи разстояния.
Услуги за бизнеса
В България се извършва обучение на дистанционни пилоти. Монетизацията на тези умения – засега дроновете намират най-голямо приложение в заснемане на специални събития. Медиите започнат активно да ги използват за осигуряването на визуална картина. При екстремни ситуации на инциденти и наличие на опасни вещества или във взривоопасна среда дроновете може по безопасен начин да осигурят видимост към случващото се. Чрез тях се прави Археологическа карта на България. В селското стопанство се разкрива огромен потенциал за работа с дронове. Заснемат се зеленчукови и овощни масиви, за да се прецени какви агроекологични мерки са нужни, и те може да се предприемат отново с дрон. Най-удобният вариант за фермерите не е да си купят дрон – скъп е, а и трябва компетентен специалист да го управлява. Екипът на проф. Зафиров разработва услуги на абонаментен принцип. Той е прагматично настроен учен, който търси връзката с бизнеса. Науката според него трябва да е в полза на хората.
Проф. д-р Димо Зафиров е учен от Института за космически изследвания и технологии към БАН и преподавател в Техническия университет – филиал Пловдив. Ръководи групата по безпилотни летателни апарати, разработва продукти за отбранителната индустрия и притежава патенти за летателни апарати и индустриални разработки. Той е част от екипа, който създава правилата и регулациите за използване на дроновете в България.
Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.