Вятърът на кръговата икономика

Забравете за Bitcoin, най-горещата потенциална нова валута се намира с собствените ни отпадъци, твърди Артър Хуанг. Той е строителен инженер, архитект, пионер в зелените технологии, който вижда необятни перспективи в оползотворяването на отпадъците. Роден е в Тайван през 1978 г., а когато е на 11 г. заедно с родителите си се премества в САЩ. След като завършва магистратура по архитектура и развитие на зелен бизнес в Харвардския университет, става преподавател в Тайван.

Вижда световен екологичен проблем в това, че човечеството генерира все повече отпадъци от

свръхпотреблението

което има пагубни последствия върху околната среда. През 2005 г. създава Miniwiz - компания, фокусирана върху иновациите в оползотворяването на потребителски и промишлени отпадъци. През 2015 г. Световният икономически форум нарежда Miniwiz сред технологичните пионери на планетата заради положителното въздействие за промяната на световния модел на потребление.

Артър Хуанг не спира да търси нови начини за използване на боклука. Неговата компания показва какво ново може да бъде

направено от отпадъци

Всяко кошче е ценен източник на пластмаси, метали и влакна, подходящи за последваща употреба. Артър Хуанг споделя, че получава много имейли, които гласят: „И ние искаме да сме като вас, бихте ли ни дали информация и насока“. На такива съобщения той отвръща: „Всеки има телефон, просто въведете в търсачката точните думи. Аз не мога да ви дам решение, трябва да измислите своето собствено“.

В последните две десетилетия на миналия век Тайван си е спечелил слава като „Островът на боклука“ заради големия проблем с градските отпадъци. Но там намират решение в рециклирането, стимулират намаляването, но и за оползотворяването му.

В България повече се говори за кръгова икономика, но е трудно да открием

реален бизнес

който да превръща боклук или някакъв вид технологичен отпадък в нов продукт. Ако и ние, както съветва Артър Хуанг, пуснем търсачката, ще видим, че са проведени редица конференции и семинари на тема кръгова икономика и оползотворяване на отпадъците, финансирани са немалко проекти. Щом това не е запалило искрата за нов бизнес, който по устойчив начин да вдъхва живот на старото, излязлото от употреба, значи учили са вятъра да духа. Тази тема занапред ще добива все по-голяма актуалност. Българската наука също може да е полезна в този процес. Ще е необходим ресурс, за да се даде успешен старт на такива ентусиасти. Първо обаче е нужно да очертаем размерите на проблема, а после финансирането внимателно да се дозира.

„Парите“ са в кошчето за боклук. Нека да не ги „горим“ и с това допълнително да замърсяваме околната среда.

Представяме двама участници, които разказват как от конкретен отпадък може да направим нов продукт:

Християн Желязов, съосновател на „СЛАМка“ ООД:

Даваме втори живот за пшеничните стъбла

Сламата има неизползван потенциял, тя може да е естественият заместител на редица синтетични материали

Александра Нисимова и Християн Желязов са основатели на "СЛАМка" - Снимка Личен архив

С Александра Нисимова заедно учихме биотехнологии, а сега заедно произвеждаме сламки за напитки от слама. Използваме пшенични стъбла, които са 100% биоразградими. Стъблото на пшеницата е отпадък, но то може да замени пластмасовите сламки, които са сериозна част от екологичния проблем, свързан с пластмасата. Ценно предимство на нашите сламки е, че са естествени и са подходящи и за топли напитки, за разлика от други алтернативи като сламките от паста и хартия. Вярваме, че нашият продукт може да е част от решението за по-чиста природа.

При стартиране на производството, което стана преди два години, се насочихме към житницата на България  и с пшенични стъбла от Добруджа направихме първите си сламки. Постоянно сме в търсене на по-добра суровина и край Габрово намерихме пшеница с по-подходящ диаметър. Сламките ни са както за домашна употреба, така и за заведения. Основните ни клиенти засега са по черноморските курорти – там високо оценяват предимствата им, а също тяхната визия и естествения завършек, който придават на напитките.

Оползотворяването на сламата разкрива пред нас и много други възможности. На следващ етап бихме могли да предложим цял асортимент за заведенията, които търсят също чаши, чинии и друга посуда. Имаме намерение да направим съдове и прибори за еднократна употреба от слама и то да е нова стъпка на развитието на нашия бизнес. Но за разлика от сламките, това няма как да се прави с ръчен труд, а ще е необходима механизация на процесите. За тази цел бихме имали нужда от финансова подкрепа, като търсим възможности в подходящи програми на ЕС или чрез акселератор. За развитието на сегашния си бизнес получихме ноу-хау и финансиране от Innovation Starter Accelerator Black Sea. Това е програма, с мандат да предоставя достъп до дялово и квазидялово финансиране на български стартиращи компании с изцяло частен капитал.

Засега вниманието ни за оползотворяването на пшеничните стъбла е насочено главно към сферата на храненето, макар че сламата може да намери и много други приложения в други направления. В акселераторската програма беше и фирма Севарекс – също със слама екипът прави панели за вътрешна и външна изолация на сгради. Така тази ценна естествена суровина замества синтетичните материали.

Стартиращият бизнес има идеи, но финансиране не се намира лесно, после пък е трудно да извърви тежкия път до пазара. Ние виждаме възможности и продължаваме напред.

Проф. Владимир Димитров, ръководител на Лабораторията за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения в София Тех Парк:

Оползотвореният отпадък има добавена стойност

Лабораторните анализи и изчисленията ще покажат дали инвестицията в дълбочинна преработка си струва

Работим за оползотворяването на биоресурсите и на отпадъците от лечебни и ароматични растения. Целта ни е да търсим добавена стойност и във всичко, преди то да стигне до боклука. След като от маслодайните ароматични растения се дестилират етеричните масла, остава биомаса, която обикновено се изхвърля или се използва като биотор. Но често там се съдържат полезни вещества, които може да бъдат извлечени и вложени в разнообразни крайни форми.

Разработваме технологии в лабораторен и пилотен лабораторен мащаб. Ако това срещне интерес във фирмите, следва да се премине в следваща фаза. Да, ние имаме възможностите да установим какво се съдържа в екстрактите от отпадъчната биомаса. Нашата усилия обаче не са непременно да предложим на бизнеса готова технология, а компаниите трябва да поемат и да довършат разработката в промишлен мащаб. От научните разработки не бива да се очаква, че крайният продукт е завършена и с панделка опакована продукция, готова за пазара. Ние търсим фирми с интерес да работим заедно за по-дълбоко оползотворяване на ресурсите. Възможността  отпадъкът да бъде използван, увеличава добавената стойност за предприемача.

Забелязваме, че малките фирми са по-гъвкави от големите и проявяват интерес за съвместна работа, но пък те нямат финансовия ресурс за инвестиции в съвместни разработки заедно с нас. Затова сме на мнение, че държавата трябва да стимулира този процес на оползотворяване и завъртане на кръговата икономика. Смятаме, че програмите, насочени към иновации, трябва преимуществено да стимулират малкия бизнес. Нашата научна дейност води до технологии в лабораторен или най-много до пилотен лабораторен мащаб. Това дава възможност да се оцени перспективата за оползотворяване чрез първоначални разчети за стойността на технологията и продуктите. После на дневен ред стои въпросът за проучване дали за продукта ще има пазар. Нещата не са прости, но трябва да се върви натам чрез научни разработки и приложното им внедряване от страна на бизнеса.

Още в началото трябва да се направи ясна сметка какво може да се извлече от отпадъка, колко ще струва изолирането на междинни продукти, които да се вложат в крайни стоки, може ли да бъдат пласирани, какъв ще е пазарът им и каква ще е печалбата. И най-важното - дали тази печалба ще компенсира всички направени инвестиции в разработката. Всичко това трябва да се пресметне, като се включи и рискът от това да не се потвърди състоятелността на желанията за дълбочинно оползотворяване. За да пресметнем евентуалната изгода, трябва да минем през реални експерименти с отпадъчната биомаса в лабораторен мащаб. В допълнение е нужно да се има предвид и целият „ландшафт“, т.е. обстановката в държавата, който може да препъне и най-добрите намерения.

Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.