Lidl отваря 3 нови магазина в България

Компанията разкрива над 250 работни места

Милена Драгийска Денчева:

Lidl отваря 3 нови магазина в България
Автор: Илия Лазаров

Г-жо Драгийска, вече повече от 5 г. „Лидл“ е на българския пазар. Каква е оценката Ви за постигнатото през този период?

Равносметката е много положителна, защото се радваме на повишен интерес от страна на клиентите. Това си личи в нарастващия брой клиенти, измерени средно на магазин. Забелязва се и от резултатите на компанията, която през 2015 г. отбелязва 20% ръст на оборота в сравнение с предходната 2014 г. Това сe вижда и в отношението на обществеността, вкл. и на ниво социални медии, които дават много положителна оценка за разнообразните кампании, които стартираме, свързани с обществото и корпоративната социална отговорност.

Колко нови обекта на веригата и в кои градове да очакваме през следващите месеци?

През март отворихме първия си филиал в Казанлък, това бе 80-ия ни обект в страната. Вече присъстваме в 42 български града. Планирали сме още 2, евентуално 3 откривания. Ще отворим първия ни магазин в Благоевград, както и още един обект в София. Това са фокусите на нашата експанзия за тази година.

Каква е средната инвестиция в изграждането на нов магазин на „Лидл“?

Зависи от много фактори, като геоложките дадености например. Там, където се налага да изграждаме подпорни стени, пилоти, да нивелираме обекта по различни начини и др., има оскъпяване. Чистата строителна инвестиция в подобен обект е между 1 млн. и 1,5 млн. евро.  

Колко работни места ще създадат новите Ви обекти?

Във всеки наш магазин работят между 25 и 30 души. Така че само магазините ни разкриват около 100 нови работни места. Откриването на новата ни логистична база в с. Кабиле, Ямболско ще донесе още 150 нови работни места за служители от региона, които ще преминат и специално предварително обучение. Ще създадем минимум 250 нови работни места, а може би и повече.

Колко служители има „Лидл България“? Каква е средната заплата във веригата?

В момента имаме над 2000 служители. Средната месечна заплата във веригата е 1480 лв., което е близо 2 пъти повече от средното за страната.

Какъв е настоящият пазарен дял на компанията? Удовлетворява ли Ви?

Пазарният ни дял е над 6%. След само 5 г. на бългаския пазар ние категорично заемаме второ място в търговията с бързооборотни стоки. Продължаваме да се развиваме и се стремим да станем първи през следващите години.


Какви условия предлагате на българските производители и доставчици на стоки и услуги?

Условията, които предлагаме могат да бъдат характеризирани с 3 думи: яснота, възможности за растеж, експортни възможности.

Предлагаме яснота по отношение на изискванията за качество, обеми, трансфер на ноу хау по отношение на опаковки, рецептури. Осигуряваме възможности за растеж в рамките на България, тъй като сме нарастваща компания.

Предлагаме и експортни възможности за производителите, които имат такива амбиции и отговарят на съответните качествени и количествени характеристики. 

Нееднократно сме давали пример с български производители, които чрез „Лидл“ са получавали достъп до пазара в различни държави. В момента развиваме подобно сътрудничество с повече от 15 производители, които изнасят близо 40 български продукта за около 10 държави.

Напоследък „Лидл“ има напрегнати отношения с регулатора КЗК. На какво се дължи това?

Проблемът е в стила на преценка, анализ и начин на действие на самия регулатор спрямо икономическите субекти. Изразихме и публична позиция, че нямаме проблем да бъдем проверявани от всички български институции. Имаме възражения спрямо предметите, избрани за проверка, спрямо избирателното отношение към различните субекти, както и към това кой се възползва от действията на един ключов регулатор за пазара на бързооборотни стоки у нас.

Не искаме да се създава впечатлението, че в България има административен произвол, който по-скоро плаши, вместо да привлича потенциалните нови инвеститори. Това е много важно за нас, тъй като добрата икономическа и бизнес среда повишава покупателната способност на българските потребители.

Според едно от решенията на КЗК, продавайки продукти със собствена марка, търговските вериги се явяват конкурент на своите доставчици. Собствените марки на веригите ощетяват ли доставчиците по някакъв начин?

Това е абсурдно и абсолютно невярно твърдение, лишено от всякаква икономическа логика. Моделът на собствени марки е превърнал държава като Китай в световна сила. Във всички браншове собствените марки са признат модел. От една страна те са в полза на съответната верига, която ги създава. От друга позволяват на доставчиците да поддържат производствен капацитет, без да понижават цената на своите марки. Всичко това е в полза и на потребителите, тъй като собствените марки са популярни с изгодните си цени.

Атаката срещу този модел е опасна за ценовото равнище в България, където населението е доста чувствително към цените на стоки и услуги.

Няма нищо вярно в твърдението, че чрез собствените ни марки пречим на доставчиците да развиват своя бизнес и контролираме цените. Точно обратното е – по този начин ги стимулираме да се развиват.

Доставчиците ни приемат много положително тази система. Наскоро една от най-големите и успешни фирми за производство на пилешко месо в България обяви, че възнамерява да доразвие бизнеса си с помощта на търговските вериги у нас чрез модела на собствени марки.


Изграждате огромен логистичен център край с. Кабиле, Ямболско. Каква е концепцията за него, каква е стойността на инвестицията и кога очаквате да бъде пуснат в експлоатация?

Общата инвестиция в него е приблизително 80 млн. лв. Само прилежащата му инфраструктура струва около 2 млн. лв. Общата площ на логистичния център е близо 200 хил. кв. м, а застроената площ на самата сграда – 47 хил. кв. м. Той разполага със 121 товаро-разтоварни рампи и отговаря на най-високите европейски стандарти. Строителството му се очаква да приключи до края на годината, а в началото на следващата да бъде пуснат в експлоатация.

Логистичният център ще обслужва предимно Източна България. Все още обмисляме точно до кои градове ще достига обхвата му. За момента планираме на юг това да е Пловдив, а на север – Севлиево. Стремим се да създадем равномерно разпределение от гледна точка на километри и стокооборот, така че да оптимизираме дейността на двата логистични центъра, доставчиците и спедиторите.

Привличаме основно местни кадри в новия център. През последните месеци усилено набираме служители. Над 40 души вече се включиха в практикантската програма с ясната перспектива след като я завършат да получат своя трудов договор с месторабота логистичния ни център в с. Кабиле. Целта ни е да създадем добре платени, модерни работни места за населението от региона.

Искаме да благодарим за партньорството и сътрудничеството на Община Тунджа. Те ни оказаха сериозна подкрепа за осъществяването на този проект.

„Лидл“ е активно ангажиран и в сферата на дуалното образование. Какви инициативи развивате в тази област? Има ли вече конкретни резултати?

Преди известно време заедно с още 5 компании стартирахме пилотен проект с Националната финансово-стопанска гимназия. През 2015 г. той имаше първия си випуск, а тази година – вече и втори. Това са общо 50 младежи, които чрез дуалното обучение ще придобият умения и квалификация и ще получат сигурно работно място след завършване на средното си образование.

За да развием тази система, си сътрудничим с различни институции и организации. Съвместно с Министерство на образованието адаптирахме учебните програми. С помощта на няколко търговски камари регулярно в обществото се поставят на дневен ред актуалните проблеми, които трябва да бъдат разрешени, за да може да започне функционирането на дуалното обучение.

Ние вярваме в тази система, тя е лек за младежката безработица. Дуалното обучение решава и въпроса с огромната дупка между очакванията на бизнеса за кадри и образователната система, която има нужда от подобно осъвременяване.  

Коментари: 0