Лихвите в Европа може да скочат още тази година

Повечето членове на Управителния съвет на Европейската централна банка признават, че лихвените проценти вероятно ще трябва да се повишат още в края на тази година. Преди срещата за обсъждане на политиката на ЕЦБ, насрочена за 10 март, се очертава и консенсус за определяне на септември като краен срок за прекратяване на програмата за изкупуване на облигации. Информацията е на Bloomberg, позовавайки се хора, запознати със ситуацията, които са  поискали да не бъдат цитирани.

Настоящите насоки на ЕЦБ гласят, че изкупуването на облигации ще продължи „малко преди“ лихвите да бъдат увеличени. Това прави декември най-вероятния месец за вдигане на основните лихви, казват запознатите. Октомври се смята за твърде рано, а членовете на Управителния съвет не се срещат през ноември.

Длъжностните лица подчертават, че всяко решение ще зависи от актуалните макро данни и прогнози. Говорител на ЕЦБ е отказал коментар.

Обединяването зад ускорения график за премахване на паричните стимули би представлявало забележителна промяна в колективната позиция на ЕЦБ. Тя реално започна само преди две седмици, когато президентът на централната банка Кристин Лагард отказа да изключи увеличение на лихвите през 2022 г. – нещо, което тя често наричаше "малко вероятно" в миналото.

Инфлацията в еврозоната многократно чупи рекорди и вече е 5.1% – повече от два пъти над целта на ЕЦБ от 2%. Междувременно Федералният резерв е далеч по-напреднал в плановете си да излезе от пандемичната си програма за подкрепа. Английската централна банка вече два пъти повиши лихвите.

Дори някои от най-предпазливите служители в 25-членния Управителен съвет на ЕЦБ променят позицията си, казват запознатите.

Лагард предупреди, че твърде бързото затягане на политиката рискува да провали икономическото възстановяване на Европа. Но в серия от публични забележки от страна на длъжностни лица тази седмица, членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел отправи едно от най-сериозните предупреждения, казвайки, че „рискът да се действа твърде късно се е увеличил“.

Германецът Йоахим Нагел и холандецът Клаас Нот предложиха идеята да има повишение на лихвите тази година. Мартинс Казакс от Латвия каза, че увеличението е „много вероятно“, въпреки че той нарече неотдавнашните залагания на паричния пазар за две стъпки от по четвърт пункт „донякъде твърде сурови“.

Ястребите изтъкват коктейла от фактори – растящи енергийни разходи, постоянни проблеми във веригата на доставки и геополитическото напрежение, което рискува да подхрани исканията за по-високи заплати и очакванията за инфлация. Някои се питат дали прогнозите, на които ЕЦБ е разчитала в миналото, трябва да имат същата тежест, пише Bloomberg.

На фона на високите нива на несигурност други политици, включително словашкият Петер Казимир и френският Франсоа Вилерой де Галау, pодчертават необходимостта от гъвкавост. Въпреки че и двамата предвиждат прекратяване на изкупуването на облигации още през лятото, те настояват за промяна в официалните насоки, така че увеличението на лихвите не е задължително да последва в кратък срок.

Внимание има и другаде. Испанецът Пабло Ернандес де Кос смята, че "няма причина да се реагира прекалено" на сегашния пристъп на инфлация, а финландецът Оли Рен предупреди, че силният отговор "вероятно ще доведе до спиране на икономическия растеж".

Главният икономист Филип Лейн, ключов играч в определянето на позицията на ЕЦБ, е на мнение, че политиката ще трябва да се промени, като каза в четвъртък, че данните показват, че инфлацията може да се установи около 2% – резултат, който би позволил „постепенно нормализиране“. Актуализираните прогнози за потребителските цени се очакват на срещата следващия месец.

За да увери инвеститорите, че оттеглянето ѝ от изкупуването на облигации и рекордно ниските лихви ще бъдат постепенни и плавни, ЕЦБ ще подчертае разликата между политиката за нормализиране и затягане.

Тъй като спомените за дълговата криза в Европа преди почти десетилетие все още са живи, опасенията относно нарастващите доходи на държавните облигации в периферията на еврозоната може да предизвикат дебат за допълнителна подкрепа за държави като Италия.

Досега застраховката срещу потенциален пазарен стрес беше обещана под формата на реинвестиции от програмата за закупуване на активи от ерата на пандемията, където нетното изкупуване приключва следващия месец. Французинът Вилерой също предложи дискреционен предпазен механизъм, който той нарича „виртуална кутия с инструменти“.

При толкова много за обсъждане е малко вероятно политиците да се споразумеят за всички следващи стъпки, когато се срещнат след малко по-малко от три седмици. Но те започват да са на едно мнение за пътя, по който трябва да поемат.

„Посоката, в която трябва да се насочим, е ясна“, каза испанецът де Кос.