Липсата на визия доведе енергетиката ни до „бърнаут“

Експертите в сектора се обединиха около това, че държаваа показва неадекватна реакци и голяма доза непрозрачност в сектора

Липсата на визия доведе енергетиката ни до „бърнаут“

Снимка: Красимир Свраков

Александра Сотирова-Делчева Автор: Александра Сотирова-Делчева

Политиките в сектор енергетиката показват липсата на яснота на този етап какво мисли държавата, какво прави, какво смята да прави и кога. Това са основните акценти от конференцията „Европейската зелена сделка след COVID-19 и българският енергиен преход“, организирана от Института за енергиен мениджмънт, в сътрудничество с Дипломатическия институт към Министъра на външните работи.

Всички експерти, които участваха в нея, констатираха, че нямаме визия за това какво ще се случи в страната ни на фона на все по-големите цели в европейските зелени политики. Ние все още не знаем какво ще правим с въглищните централи, ще издържат ли те икономически и политически, накъде ще тръгнем след принудителното им затваряне и само представяме нови проекти, които не се знае дали са рентабилни и дали ще се реализират.  

Политиците задават и определят рамката – за съжаление констатацията е, че има доста елементи на неадекватна реакция към момента от страна на държавата и голяма доза непрозрачност, каза Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. Според него се създават необосновано нови стопански структури, като пример е Консултативният съвет по зелената сделка, в който „се видяха, за да си стиснат ръцете преди повече от четири месеца“.

Антон Иванов, член на УС на Българския енергиен и минен форум потвърди тезата, че „отбягваме да се планираме и да се подготвяме за бъдещето“. Според него дълго време не предприемаме и не стигаме докрай в плановете си за либерализация на пазара, а това е ключово относно плановете за инвестиции.

На въпрос на Economic.bg дали 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“ има място в енергийния ни преход, Антон Иванов отговори, че „нов ядрен блок не би могъл да бъде решение на текущите ни проблеми в енергетиката. Според него за нов ядрен блок трябва да говорим като нещо, което е част от бъдещето, а не нещо, което решава минал проблем. „Скептичен съм, че може да се случи с подхода, който имаме напоследък“, каза той, добавяйки, че „времето тече бързо и след няколко месеца ще бъде късно“.

По думите му, когато говорим за ядрена енергетика, се следват строги правила и „когато го правим в разрез с всички правила, не мога да повярвам, че сериозно говорим за това нещо“.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов каза, че е записано в закона, че при необходимост от голяма базова мощност трябва да се изготвят от министъра на енергетиката три доклада, които да се внесат в Министерски съвет и на тази база МС взима решение за подобно строителство. Според него сега трябва да се проведе технологично неутрален конкурс, в който могат да участват всякакви инвеститори. „Такъв беше спечелен от соларен парк в Португалия с цена на електроенергията в бъдеще – 1MWh за 1 евро и 40 цента, което е в пъти по-ниско“.

Иван Иванов допълни, че европейската „зелена сделка“ е важна и необходима за България и ЕС – здравето, животът на хората и опазването на околната среда са приоритет и всичко останало трябва да бъде съобразено с тази висока цел. Според него новата цел за 60% намаляване на вредните емисии до 2030 г. е трудно постижима. „До голяма степен проблемите на българската енергетика се увеличават, тъй като системно, от дълги години, се движим на опашката при реализиране на определени европейски политика, за да се запази статуквото. Накрая всичко се струпва като голям товар за необходими реформи, които за да се случат, е необходимо реформаторско мислене на хората, които управляват българската енергетика“. Според Иванов всяко забавяне ни поставя в неконкурентна среда.

„Нашето изоставане намира израз и в енергийната стратегия, както при тази до 2020 г., така и в проекта до 2030 г., където няма отговори на важни въпроси, които да очертаят бъдещето на българската енергетика. Непрекъснато се появяват проекти – АЕЦ „Белене“, „Козлодуй“, което не позволява устойчива основа и посока на развитие“, смята той.

Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“, също смята, че не се подсказва по нищо, че има преход и че „позеленяването на икономиката има нужда от инвестиции“. Той заяви, че енергетиката ни е в стадий на „бърнаут“. Той засегна и темата с липсата на работна ръка, която ще се появи при трансформация на сектора. „Работна ръка няма, сблъсъкът на всички, които имат нужда от работна ръка, ще доведе до ситуации, както е в момента при лекарите и Covid-кризата“.

Светослав Иванов, изпълнителен директор на "Овергаз Мрежи", казва, че „болестта“ на българската енергетика, която се дискутира от началото на въпросния преход, са прекомерно големите загуби на първична енергия. „За всеки фиктивно използван киловатчас енергия стоят доста киловатчаса загуби, които също отделят вредни емисии“.

Неговата теза е, че директната газификация в България ще създаде условия, които може да помогнат да се постигнат поне 50% от целите на зелената енергия до 2030 г. „Газификацията на 700 хил. домакинства отменя необходимостта от около 2000 MW инсталирана мощност”, каза той. По думите му това е рецепта, при това балансирана, за лечение на „болестта“ на прекомерно големи загуби на първична енергия. „Газът не е панацея, но той е мост между брега на въглеродно интензивната икономика и въглеродно неутралната икономика, под който тече зелената сделка.“

Тодор Тодоров, член на Националния експертен съвет по изменение на климата към министъра на околната среда и водите и част от НПО „За земята“, смята, че от „зелената сделка“ се страхуват профсъюзите и бизнесът, който няма правителствен план, по който да се води и следва.

„Главният проблем е липсата на визия в политиците по-далеч от следващите избори и затова енергийният сектор страда. Взимат се решения на парче – това е огромен проблем и е в основата на корупционните схеми, които наблюдаваме от години. Имаме 3 млрд. в „Белене“, имаме 3 млрд. в газов поток, на който му смениха името. Това са огромни средства, които се пилеят“, каза експертът.

Според него една от необходимите стъпки в сектора е закриване на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Той смята, че е „куха структура, създадена да прикрива корупцията“.

Тодоров допълни, че националният план и регионалните планове трябва да се създават с участие на всички заинтересовани страни, защото иначе няма. „Решенията, които се взимат в областта на енергетиката са на тъмно и погрешни. Тук въпросът не е да се снимат с премиера, няма нужда от снимки.“

За това как изглежда преходът в очите на местната администрация говори изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора Румяна Грозева. По думите ѝ регионите рядко имат възможност да кажат какво се случва на място. „На регионално ниво сме доста притеснени от коментарите, които се чуват. Ще настояваме да има ясно разграничение на средствата и на помощта, която трябва да е вписана в тези териториални планове за преход. „Това, което предстои да се случи в Стара Загора, няма да се случи в нито един друг регион - около 25 хил. са пряко и непряко засегнати.“

Държавата, в лицето на зам. икономическият министър Стамен Янев, отговори, че „следим изкъсо процеса какво се случва на европейско ниво, на 7 октомври Европейският парламент подкрепи вредните емисии да бъдат намалени до 60%“. По думите му работят няколко работни групи.

„Имаме желание визията да я обърнем в реални действия и стъпки. Резултатите да идват като плод на грижлив, мисловен и изпълнен с действия процес. Оставаме на разположение, в контакт сме с бизнеса“, каза той.

Той цитира притчата на писателя Йордан Радичков – „Човек не всякога е там, където е капата му“ – „При тези ситуации винаги има суматоха и изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.“ „Правя връзка, че в тези хаотични времена трябва да опитваме нестандартни способи и за действие и за работа. За да има утре, трябва да го създадем днес и това минава през болезнени процеси. Отбелязваме си всички направени коментари, ще изчистим проблемите и ще даваме решенията“, каза той в заключение.

Експертите се обединиха и около това, че енергетиката е най-малкото нещо, което ще се промени при „зелената сделка“ - тя ще промени целия ни живот и ние трябва да сме подготвени за това.

Коментари: 0