България остава на върха в ЕС по най-висок риск от бедност

На ниво ЕС през миналата година 21.1% от населението, или общо 92.4 млн. души, са били изложени на риск от бедност или социално изключване. Делът им намалява спрямо предходната 2018 г., когато той е 21.6%.

Данните от 2019 г. – година преди избухването на коронавирусната пандемия, при която правителствата предприеха крути мерки срещу разпространението на заразата – се очаква в бъдеще да служи като отправна точка за анализа на икономическото и социално въздействие на COVID-19.

Какво показват данните?

Докато България е страната с най-висок риск от бедност или степен на социално изключване, то Чехия е на другия на край на подреждането, с най-нисък такъв.

В общо седем държави членки повече от една четвърт от населението през миналата година е било квалифицирано като уязвимо по този критерий. Това са: България (32.5%), Румъния (31.2%), Гърция (30%), Италия и Латвия (и двете 27.3%, данните за Италия са от 2018 г.), Литва (26.3%) и Испания (25.3%).

За разлика от тях, най-ниският дял на хора в риск от бедност или социално изключване, е регистриран в Чехия (12.5%), Словения (14.4%), Финландия (15.6%), Дания (16.3%), Словакия (16.4%), Холандия (16.5%) и Австрия (16.9%).

Един на всеки шест души в ЕС е изложен на риск от бедност заради ниски доходи. През 2019 г. това се равнява на 16.5% от всички европейски граждани, като за сравнение през 2018 г. техният дял е 16.8%.

Бедност вследствие на ниски доходи означава, че хората в едно домакинство имат разполагаем доход под национално определения праг за бедност. В различните държави тази сума е различна.

Повече от 1 на всеки 5 души са били изложени на риск от бедност заради доходите в Румъния (23.8%), Латвия (22.9%), България (22.6%), Естония (21.7%), Испания (20.7%), Литва (20.6%) и Италия (20.3%, данни за 2018 г.). В другия край на скалата най-ниските нива са наблюдавани в Чехия (10.1%), Финландия (11.6%), Словакия (11.9%), Словения (12%), Унгария (12.3%), Дания (12.5%), Холандия (13.2%), Австрия (13.3%) и Франция (13.6).

В тежко материално лишение са 1 от всеки 17 лица в ЕС, или 5.6%. Това означава, че условията им на живот са силно засегнати от липса на ресурси, например неспособността да си плащат сметките, да поддържат дома адекватно отоплен или да вземат едноседмична почивка далече от дома. Този дял е намалял в сравнение с 2018 г., когато той е 6.1%.

По този показател България отново води негативната класация, като у нас в такова положение са 19.9% от населението. Следват Гърция с 16.2% и Румъния с 14.5%. Най-нисък той е в Люксембург (1.3%), Швеция (1.8%), Финландия (2.4%), Нидерландия (2.5%) и Дания, Германия, Австрия и Словения (всички 2.6%), както и Чехия (2.7%).

Около 1 на всеки 12 души в ЕС живее в домакинства с много ниска интензивност на работа. През 2019 г. това са 8.5% на възраст под 60 години в ЕС, като и тук се наблюдава намаление спрямо 2018 г. (8.8%).