Вече сме във въртележката на бързите промени

Нужна е нова концепция за функционирането на държавите при ускорено технологично развитие, казва доц. д-р Мариана Тодорова

Вече сме във въртележката на бързите промени

Снимка: Личен архив

Автор: Яна Колева

Футуролозите не са предсказатели, те са учени, които наблюдават случващото се, анализират тенденциите и чертаят възможни сценарии за бъдещето. По свой начин ни насърчават да сме иновативни и ни подготвят за по-меко кацане в предстоящето. Доц. д-р Мариана Тодорова разглежда влиянието на пандемията върху скорошната обществено-икономическа перспектива:

Коронавирусът не е „черен лебед“, ако използваме метафората на Насим Талеб за непредвидимо събитие с неочаквана поява. „Милениум проджект“, чийто представител съм в България, е мозъчен тръст, който е на шесто място в света по иновативност и нови идеи. В своите годишни доклади от 1994 г. насам нашата организация многократно е предупреждавала за възможната поява на подобна пандемия. Всичко това показва, че човечеството не приема насериозно прогнози от такова естество, докато не станат реалност. Но има редица други събития от аналогичен мащаб, които са в състояние да преобърнат цялостния ход на човешкото развитие. Ето защо достатъчно рано трябва да се подготвим с визия и сценарии, които да ни помогнат да управляваме процесите при тяхната поява.

Сценариите

които ние, футуролозите, разработваме, се  подреждат по критериите на възможност, вероятност и правдоподобност. И ако за дадено събитие започнем да чертаем множество алтернативни сценарии, изграждаме мрежа от визии и колкото по-гъста е мрежата, толкова по-малко вероятно е събитието да изпадне от нея. Невинаги негативните сценарии са непременно лоши, защото ако достатъчно дълго се алармира за възможен предстоящ феномен, то това може да се превърне в самоотричащо се пророчество. Мобилизира се много обществена енергия и така то се предотвратява.

Covid-19 не си е отишъл и вече има носталгия по предишния начин на живот, свързан с многото свободи и с пътуванията. Но все повече хора осъзнават, че това в предишния му вид няма да се повтори. Упражняването на дадена професия, пазарът на труда, образованието също ще са сфери, в които ще наблюдаваме значителни промени. Това ще изисква

пренастройване на хората

С автоматизация и изкуствен интелект много от работните места може да изчезнат като човешка професия. В някои страни този процес вече започна, тласнат от пандемията. Дори във висококвалифицирани професии като личния лекар или при определени юридически дейности, хората частично или дори напълно може да бъдат заменени от изкуствен интелект. Във висшето образование дигитализацията ще постави на дневен ред въпроса за бъдещето на университетите като институция, особено на висшите училища с местно значение. Водещите университети в света благодарение на комуникационните технологии ще разширят своето влияние чрез дистанционните форми, които масово ще започнат да предлагат.

Концепцията за учене през целия живот

ще продължи да придобива нова актуалност. На човек може да му се наложи 15-20 пъти да смени работното си място в рамките на неговото кариерно развитие. Той ще трябва да се квалифицира и преквалифицира. В социално-икономически план трябва да се мисли за огромната трансформация на пазара на труда и на професиите. Съответно и образователните системи ще трябва да се пренастроят към това. Университетите ще се наложи изцяло да променят концепцията си. Бъдеще ще имат тези от тях, които съумеят бързо да се пренастроят към предлагането на мини степени и курсове, които да са част от системата за учене през целия живот. Процесите на навлизане на високите технологии налагат образователните и икономическите системи да се настроят към това. Трябва да се проведе и глобален дебат в каква степен искаме да допуснем навлизането на

изкуствения интелект и роботите

Вече се говори и за необходимост от определяне на човешки квоти в някои професии, тъй като хората може изцяло да бъдат заменени. Коментира се и необходимостта от минимален базов доход и трябва да има консенсус за степента на използване на новите технологични открития и изкуствения интелект, тъй като те са на път да взривят социалните системи в сегашния им вид. Нужна е нова концепция за функционирането на държавите при ускореното технологично развитие, в което много хора ще остават без работа.

В този глобален свят ще стават все по-драматични промени. И за да се справим с тях, ще са нужни институции – национални и наднационални, но техният модел ще трябва коренно да се промени. Те трябва да функционират така, че по-малките общества да не бъдат ощетени. Основният управленски компонент остава в ръцете на националната държава, защото се видя, че тя има своята важна роля.

Националните държави

показаха жизнеспособност за справяне с проблеми от наднационално естество.  Но със задълбочаването на икономическата криза, отключена от изолацията, ще се разразят политически кризи. Отделно от това ще започне да се усеща криза в здравеопазването, породена първо от липсата на достатъчно на брой висококвалифицирани медицински кадри и неспособността да се осигурят адекватни здравни грижи за голям брой хора.

Живеем в ситуация на постоянни промени и несигурност и някой трябва да създава обяснителните модели за това, което се случва. Затова футуролозите ще стават консултанти не само на правителства и неправителствени организации, но все по-често на бизнеси и компании. Расте броят на фирмите, които откриват позиции за специалисти, отговарящи за иновациите в компанията.

Трансформацията

става много бързо и затова към мен се обръщат предприемачи с желанието да им бъдат изготвени сценарии с хоризонт от 5 до 20 години за сегмента, в който те функционират.

Бъдещето е белязано от нови концепции, дигитализация, автоматизация и роботизация,  съчетана с изкуствен интелект... Посоката е биохрани, зелена и кръговата икономика, като ще трябва или да насърчим рециклирането на определени ресурси, или да дадем тласък на иновациите, които да ги заместят. Вървим към свят на динамични промени, несигурност  и малки кризи.

Коментари: 0