Луната живее на номер 14

Обичам Луната, когато свети, и винаги я търся. Навсякъде по света тя е с мен и е извор на моето вдъхновение. Има поверие, че ако при нарастваща Луна си пожелаеш нещо, то се сбъдва, казва художничката Галя Чунтова. Повод за срещата с нея е изложбата „Ловецът на сънища“ в галерия „Теа Алба“.

Там тя събра много луни, но една вече си има дом в Италия. „Луната живее на номер 14“ е неин спомен от Болоня и по време на изложбата през март - април картината е купена от млада дама, която живее в Милано, също на номер 14.

Път

Завършила е специалността „Текстил“ в Училището за приложни изкуства „Свети Лука“ в София и в Националната художествена академия. Силен период на творчески вихър в нейната кариера са онези 10 години, през които тя е сътрудник на списанието за интериор и дизайн „Идеален дом“. Прието е, че художникът е със свободна професия, в която сам си дава цели, задачи, срокове: „Аз имам свободата, но тя винаги носи трудности, особено финансовата свобода“. Преподавала е в гимназията, която е завършила. После работила в галерия и така открила заложбите си да продава, наследени от нейния дядо търговец. Оттогава у нея отекват думите на възрастна жена, скромно обречена, която си купува твърде скъпа икона: „Чедо, недей да съдиш за хората по външния им вид“. 

 Автопортрет

Стил

Галя Чунтова се стреми внимателно и с търпение да гради своя разпознаваем стил. Още когато навлизала в изкуството, възприела твърдението, че с умението си да рисува художникът трябва да може да прави повече от едно нещо. И тя широко е разтворила „ветрилото“ от възможности: живопис, сериграфия и сериграфия с акварел, създава голямо разнообразие от художествен текстил, реставрира мебели. Галя Чунтова е сред първите българки, насочили се към стила „Винтидж“. Така дава втори живот на старите мебели, като ги шкури и сваля лаковете, отстранява повредите, ремонтира пантите и там където е непоправимо, слага по специален начин хартия – нейни рисунки, понякога фотографии. Това е тежък труд, затова и все по-рядко „одухотворява“ мебели.

Тук, а не там

Преди години французин я кани да се установи във Франция, където той ще ѝ създаде условия да изработва индивидуални завеси, постелки за земя и за легло, възглавници, покривки… Тя избира със семейството си да остане в България. На Запад ръчният труд все още високо се цени, докато у нас пазарът на такива бутикови предмети е слаб. Тук „ластикът“ е силно разпънат – търси се или много евтино, или нещо изключително скъпо.

Пазар

„Светът на българското изкуство е богат, тук има много талантливи хора. Навън обаче малцина са познати и затова вратите остават затворени за сътвореното от българи. Просто няма кой умело да популяризира, а известността продава. По правило по-скъпото невинаги е най-доброто, но в повечето случаи е по-добро от най-евтиното. Често по-добрият търговец е много по-успешен и от най-добрия художник. Вкусът трябва да се възпитава“, твърди художничката. Според нея е хубаво, че у нас има колекционери. Но едната част от тях просто влагат пари в изкуство, без какъвто и да е сантимент и разбиране, с идеята творбите да поскъпнат. А има и такива, които купуват произведения на изкуството, за да им се радват. И да им красят живота.

Смисъл

За Галя Чунтова изкуството е добрата вечна магия. Рисуването е необходимост, без която тя не може. То е начин на живот. Изкуството остава… И тя пази спомена за филм, в който по време на бомбардировки е разрушена красива къща с много картини в нея - само една от тях оцелява и става безценна.

С всичко, което създава, Галя Чунтова оставя ярка следа.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.