10 любопитни факта за кирилицата

Кирилицата е национално богатство. Тя е символ на идентичността ни

10 любопитни факта за кирилицата
Автор: Марио Мишев
Българската писменост е единственото, което ни свързва пряко със средновековната българска държава. Показателно за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват днешния празник преди повече от 2 столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още през 1813 г. в Шумен.

Наивно е да сравняваме периоди и събития от българската история едни с други, опитвайки се да определим кой е по-значим за развитието на страната ни. Гордеейки се с духовната и просветна революция сред българското население в Османската империя по време на Възраждането обаче, трябва да търсим основата на тези достижения още в IX век. Тогава Кирил и Методий създават глаголицата, а част от техните ученици, които са прокудени от земите на Великоморавия, получават в България държавна закрила  от княз Борис I, за да продължат делото на светите братя. Веднага след приема на Климент, Наум и Ангеларий през 885 г. просветителите започват активна дейност за обучаването на нови книжовници.

Климент елиминира недостатъците от глаголицата и създава кирилицата. По-късно в своето житие той ще отбележи:

Кирилицата е национално богатство. Тя е символ на идентичността ни.  Създадените от Климент букви са доказателството за далновидността на българските държавници княз Борис I и цар Симеон Велики, които съзнават, че развитието на духовната сила у един народ е не по-малко важно от военната мощ на една държава, що се отнася до политическия, стопански и културен прогрес.

Кирилицата е азбука, която превръща България в пионер, а  българският език в основа на всички славянски езици.  И на последно място, но не по важност – азбуката, без която по време на византийското духовно и османското политическо иго, българският народ най-вероятно е щял да бъде асимилиран.

"Българска история" представят 10 факта за кирилицата:

  1. В оригиналния вариант на кирилицата, съставена от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви;
  2. Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 931 г. в пещерен манастир близо до с. Крепча в България;
  3. Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски;
  4. Днес кирилицата се ползва от над 300 млн. души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан и Украйна;
  5. През 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука;
  6. Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
  7. До края на 70-те години на ХIХ век се е ползвала и в Румъния;
  8. В продължение на години Хитлер осъществява натиск върху българските държавници за отмяна на кирилицата и приемане на латиницата като официална азбука;
  9. Според някои изследователи е по-правилно новата азбука да се нарича „климентица“ поради факта, че Климент по-скоро създава опростен глаголически шрифт, а св. Кирил създава цяла азбука.
  10. И макар да не е научен факт, а по-скоро констатация – по света кирилицата неправилно е позната като „руската азбука“ – несправедливост, дължаща се вероятно на прозаичната причина, че руският народ е най-многобройният, използващ я.
Коментари: 0