Макрон и Меркел в примката на нова Студена война

Надпреварата за технологично надмощие между САЩ и Китай накара Европа да се бори за „дигитален суверенитет“, но според анализатори на Bloobmerg, тя не може да спечели битката в тази област.

 „Технологичният суверенитет“ е една от най-нашумелите теми в Европейския съюз в момента заради необходимостта от сигурно пространство за генерираните на национално ниво данни в размер на трилиони гигабайти, така че да не бъдат достъпени от САЩ и Китай. Редица инициативи в тази посока вече са подети от франския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел –от програми за изкуствен интелект до облачни изчисления. Новият председател на Европейската комисия Урсула Фон дер Лейен също е включила казуса в приоритетите си.

Целта е важна, защото в момента Европа е всичко друго, но не и технологично суверенна. Големите интернет компании – Alphabet, Facebook, Amazon, Alibaba Group Holding, Tencent, са в Америка и Китай. Показателно за лидерството на двете страни е и също и че приблизително 92% от данните за западния свят се съхраняват в САЩ, а над 1/3 от глобалните патентни заявки за 5G мобилни технологии са китайски, посочва изследователският център на CEPS. 80% от германските утвърдени и финансово стабилни компании, които също така са и част от индекс DAX, използват облачните услуги Amazon Web Services.

Надпреварата за надмощие между Пекин и Вашингтон в технологичния сектор намалява способността на ЕС да има конкурентна позиция. Това е и причината Германия и Франция да започнат работа в тази посока – повод за прозрението им изиграха и санкциите на президента Доналд Тръмп срещу Huawei Technologies, както и опитите му да принуди съюзниците си да направят същото. Друг такъв бе „Законът за облаците“ в САЩ, който принуждава фирмите да дадат информация при поискване от властите, независимо къде се съхранява тя. 

И Китай, и САЩ гледат на ЕС като на лесно препятствие в глобалната технологична надпревара. И са прави. А проблемът пред Стария континент е, че възвръщането на суверенитета не е нито лесно, нито евтино. 

В областта на облачните изчисления Франция и Германия например обмислят изграждането на „суверенна“ вътрешна инфраструктура за улеснение на национални и европейски компании. Този глобален пазар се оценява на стойност от 220 милиарда долара и към днешна дата се е доминиран от американски доставчици, като Amazon, Microsoft и Google (всеки от които с пазарни стойности от близо 1 трилион долара и инвестиращ десетки милиарди долари в тази ниша ежегодно). 

Тяхната сила не е просто технологична: Когато Microsoft изразходва 7.5 млрд. долара за придобиване като GitHub, форум за програмисти с отворен код, тя всъщност привлича добри IT специалисти на своя страна. По същия начин, AWS на Amazon има широк обхват, ниски цени и още други предимства, с които привлича клиентите.

Франция и Германия няма да спечелят челния сблъсък в това поле, пише Bloomberg. Париж все още се възстановява от неуспешния опит преди години да изгради суверенен облак за 150 милиона евро. Германия разполага с Gaia-X, пространство за споделяне на данни от водещите компании от индекс DAX, като SAP и Siemens. Сложно е да се прогнозира дали подобни инициативи ще доведат до цифров суверенитет, не само поради липса на сериозна инвестиция, но и защото е трудно да се избегне използването на облачни технологии от САЩ.

И все пак няма да е лошо, ако тази тенденция доведе до по-голямо сътрудничество между Франция и Германия. Това ще заложи основите за по-амбициозни финансови стимули и Брюксел да направи онова, в което е най-добър: да установи ангажиращи правила за технологичните компании навсякъде. Комисарят по въпросите за цифровите технологии Маргрет Вестагер вече изисква по-строго прилагане на законите за защита на данните и поде силна политика срещу гигантите от Силициевата долина и Сиатъл, нарушаващи нормите. Това не е пълен суверенитет, но е начало.