Марсел ван дер Хук: В България предстои разрастване на дигитализацията в промишлеността
Инвестициите на ABB Group в страната продължават да растат

Марсел ван дер Хук е изпълнителен директор на "ABB България" от началото на тази година. Завършил е Електротехника в университета в Ротердам. Между 1994 г. и 2005 г. е работил в различни страни за АВВ, като е заемал позиции в сферата на мениджмънта, продажбите и развитието на бизнеса. От 2005 г. се присъединява към екипа на "ABB България" и отговаря за отдел "Продукти ниско напрежение", включително завода в Петрич и цялата търговска организация. През 2007 г. заема позицията на регионален мениджър за България, Румъния и Молдова. През 2011 г. е назначен за изпълнителен директор на АВВ в Словакия и отговаря за развитието на бизнеса в страната до края на миналата година.
Г-н ван дер Хук, присъединихте се към семейството на ABB България през януари месец т.г. Какви са първите Ви впечатления от икономическия климат в страната и ефектите му върху развитието на компанията у нас?
Смятам, че генерално икономическата среда е добра. Икономиката и потреблението нарастват и това вероятно ще продължи и през следващата година. Също така, необходимостта от смарт-технологии е във възход, което помага на компаниите да станат по-продуктивни и енергийно ефективни. Инвестициите на ABB Group продължават да растат. В момента осигуряваме над 2600 работни места на 5 различни локации (четири фабрики в Петрич, Раковски и Севлиево, сервизен център за турбокомпресори във Варна и централният ни офис в София), а в повечето операции все още разширяваме дейността си. Що се касае до търсенето, ние растем, като предлагаме решения в сферата на електроснабдяването и електрообзавеждането, автоматизацията и роботизацията. Нещо повече, ние сме много активни в сектора на иновациите като възобновяема енергия и електромобилност.
Международните компании в България често повдигат въпроса за липсата на квалифицирана работна ръка като все по-сериозен проблем. ABB сблъсква ли се с тази трудност и как успявате да я преодолявате? Засилената автоматизацията на производството ще окаже ли влияние върху начина на обучение на персонал и изискванията за назначение?
В действителност това е голямо предизвикателство както за ABB, така и за други компании. Всъщност, ABB предлага страхотни решения на този проблем, някои от които прилагаме в производствените си части. Всяко производство се сблъсква с неочаквани забавяния или има притеснения относно качеството в една или друга област. С частично автоматизиране или роботизиране на тези части, производителността може да се увеличи значително. Ще дам следния пример: нека предположим, че имате производствена линия със сто човека. Само прибавянето на 1-2 робота може да увеличи производителността с 10-20%. Хората, които работят на тази линия, могат да бъдат пренасочени към други части на производството. Инвестицията се печели обратно за много кратко време. Всъщност, ако не инвестирате, производственият капацитет просто остава нисък.
Само преди няколко месеца ABB представи разработката си на колаборативен робот с една ръка. Без съмнение, това е страхотно постижение в историята на роботиката и производството. Този робот ползва ли се вече активно и как това би се отразило на човешкия фактор?
Точно така, ABB разработи първия си индустриален робот през 1974 г. и от тогава непрестанно го усъвършенства. Последната разработка е в сферата на колаборативните роботи. ABB има YuMI (робот с две ръце), а сега и версия с една ръка. Това, което ги прави страхотни, е че вече не се налагат предпазни бариери и специални зони. Роботите могат безопасно да работят съвместно с хора, тъй като всички функции за безопасност са вградени. Също така могат да бъдат програмирани, като просто се покаже на ръката как трябва да се движи. Например, ако някой работник е болен и няма кой да го замести, може да сложите колаборативен робот на неговото мястото на линията.
През последните 7 г. бях в ABB Словакия и там вече продадохме много роботи с разнообразно приложение, най-вече в сферата на сглобяването на дребна потребителска електроника. Сигурен съм, че България ще последва този пример в следващите месеци.
Наблюдаваме разцвета на четвъртата индустриална революция и невиждана инвазия на технологии и умни решения в производствените процеси. Как се отразява това на моделите на менажиране? Как изглеждат „умните решения“ в контекста на мениджмънта?
Днес клиентите и крайните потребители имат много изисквания. Например, почти няма две еднакви коли с едни и същи спецификации. Има изразен тренд към масова персонализация, вместо производство на стандартен продукт. Ако това се случва по стария начин, би излязло много скъпо. Честата смяна на инструменти, материали, инструктаж на персонал и използването на производствено пространство струва много. Ако се автоматизира или полуавтоматизира процесът, може да имате една линия, която произвежда може би 20 до 50 различни вариации.
Що се касае до мениджмънта, това е сложна промяна. С преминаването към умни технологии в производството, мениджмънтът може да се съсредоточи повече върху осъществяването на разширение на компанията, което със сигурност би последвало, ако на първо място трансформирате производството в икономична структура.
Как е позиционирана ABB-България що се каса до въвеждането на умни производствени решения в сравнение с останалите международни клонове на компанията?
Много добре е позиционирана. Това, което помага много, е, че ABB вече има изграден дигитален контролен център. Мониторингът на много от процесите вече се осъществява от контролния център в София. Например, следим състоянието на бързозрядните станции инсталирани от ABB в България, генерирането на електроенергия от соларните паркове, които контролираме, както и обработката на данните, събрани от умните сензори. Има страни, в които все още няма подобни решения, така че съм много щастлив да видя колко прогресивен е подходът в България.
Чиста енергия за всички европейци – възможно или утопично бъдеще?
Чистата енергия е очевидно във възход. Предизвикателството е в това да се управляват енергийните потоци и ABB има водеща роля в тази сфера, като например умните електрически мрежи. Технологиите в тази посока се развиват с много бързи темпове. Имаме пример от България – наскоро помогнахме на клиент да подобри напоителната система на своята овощна градина, като заменихме стар бензинов генератор с модерен слънчев инвертор, което позволява да наблюдаваме работата дистанционно. Решение, което е едновременно екосъобразно и дигитално.
Какви са стремежите ви за развитието на компанията в България в близко бъдеще?
Стремим се да работим още по-близо до много клиенти и партньори, за да можем да им помогнем да станат по-ефективни, конкурентни и стабилни, като им предоставяме солидни и иновативни решения. Успешното постигане на това ще доведе до повече инвестиции от страна на нашите клиенти и бъдещото разширяване на по-интелигентни и ефективни продукти. Що се отнася до производствените ни бази, очаквам ABB Group да продължи да инвестира в почти всички локации в България.