Маскиран руски газ? Идеята на Путин за турски хъб крие подводни камъни

Планът на президента Владимир Путин да създаде газов хъб в Турция на теория може да позволи на Москва да маскира произхода на своето гориво в него. Това обаче едва ли ще е достатъчно да убеди европейците да купуват, пише Reuters в свой анализ по темата. Освен това ще са необходими огромни инвестиции и време за изграждането на подобно съоръжение.

Русия доставяше около 40% от синьото гориво на Европейския съюз, докато на 24 февруари Москва не изпрати десетки хиляди войници в Украйна. Оттогава Западът въведе широкообхватни санкции, включително върху руските петрол и газ, намали покупките си на суровини от страната и потърси алтернативи.

След като експлозии – причината за които все още се разследва – повредиха руските газопроводи „Северен поток“ 1 и 2, Путин предложи създаването на газов хъб в Турция, който да надгради южния маршрут за износ. Без да дава подробности, той каза, че такова съоръжение може да бъде създадено сравнително бързо и прогнозира, че клиентите в Европа ще искат да подпишат договори. Досега не са поети публични ангажименти за това, а според анализатори ще са необходими големи инвестиции и много време.

Турски връзки

Путин и турският президент Тайип Ердоган изградиха близки отношения през последните години въпреки противоречивото минало, помрачено от убийството на руския посланик Андрей Карлов в Анкара през 2016 г. и свалянето от Турция на руски самолет по време на мисия в Сирия година по-рано.

Според Анкара в планирания хъб би могъл да се включи Трансанадолският газопровод за природен газ (TANAP), който пренася азерско гориво до турската граница.

Турция и Азербайджан се споразумяха миналия месец да удвоят капацитета по тръбопровода от сегашните 16 милиарда куб. метра. На 23 ноември ръководителите на руския „Газпром“ и азербайджанската държавна енергийна компания Socar, Алексей Милер и Ровшан Наджаф, се срещнаха в Москва. Нито едната, нито другата страна предостави подробности за срещата, но този месец Русия се съгласи да достави на Азербайджан 1 милиард куб. м газ по нов краткосрочен договор. Срещата „повдигна някои опасения от страна на пазара“ относно потенциално споразумение за размяна на газ с Русия, който да се изнася за Европа.

С предложението за турския газов хъб Русия се върна към дългогодишна идея да добави две тръби към съществуващия газопровод „Турски поток“, за да удвои годишния му капацитет до 63 млрд. куб. м. Това съответства точно на комбинираните обеми, които Русия е продала по различни маршрути на Австрия, България, Унгария, Италия, Сърбия, Словения и Турция през 2020 г., според данни на „Газпром“.

Русия доставя газ на Европа по тръбопроводи, минаващи главно през Украйна със скорост от над 40 млн. куб. м на ден. Това е по-малко от половината от количеството, което продаваше на Европейския съюз. Москва все още доставя газ и на Южна и Източна Европа, включително на Унгария, през „Турски поток“.

Съществуващият „Турски поток“ струва 3.2 милиарда долара, а непуснатият газопровод „Северен поток 2“ през Балтийско море глътна още 11 милиарда долара, поделени между „Газпром“ и западните му партньори.

Нито „Газпром“, нито Кремъл дадоха оценка колко би струвало изграждането на нов хъб. Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, отказа коментар тази седмица, когато бе попитан дали той може да бъде захранван и с азерски газ.

„Газпром“ и Socar не отговориха на исканията на Reuters за коментар.

Има ли интерес Европа от хъб в Турция?

Нуждае ли се Европа от проекта, като се има предвид решимостта на страните от ЕС да се откажат от руския газ в близко бъдеще, попита Алексей Громов от базираната в Москва фондация „Институт за енергетика и финанси“.

По думите му би било невъзможно да се преконфигурират газовите потоци в рамките на ЕС, тъй като няма съществуващи връзки, които да свържат предполагаемия хъб със Северозападна Европа, която получаваше основно газ през „Северен поток 1“.

Износът на Русия за Европа е намалял с 43.4% тази година, а тръбопроводът „Турски поток“, който минава и през България, работи доста под годишния си капацитет от 31.5 млрд. куб. м. Около 60% от капацитета му е неизползван след износа тази година на около 10.6 млрд. куб. м газ към 21 ноември. Анализатори в Rystad Energy, изчисляват, че ще са необходими 3-4 години за изграждането на подобна скъпа нова инфраструктура.

Дори ако може да се построи нов тръбопровод, кой ще купува този газ?“

Някои смятат, че купувачи ще се намерят. Източник от руския монополист „Газпром“ смята, че хъбът ще улесни продажбите.

Това няма да е руски газ, а газ от хъба“, каза източникът, който не пожела да бъде назован поради чувствителността на въпроса.

Търговски източник в Европа каза, че Китай, който изпревари Япония и стана най-големият вносител на втечнен природен газ (LNG) в света през 2021 г., вече препродава руски LNG, който не е етикетиран като „произведен в Москва“. Той коментира, че е напълно възможно купувачите в Южна и Източна Европа изобщо да не се интересуват откъде произхожда втечненият газ.

Отбелязвайки, че Европа не е наложила ембарго върху руския газ, за ​​разлика от петрола, Александър Грязнов, директор на S&P Global Ratings, каза, че европейските страни може да са склонни да купуват от Москва, но не директно, а чрез посредници.

Европа е малко вероятно да иска да сключва директни договори с Руската федерация и така закупуването на свободни обеми от спот пазара в Турция ще бъде политически приемливо“, каза той. Преди това обаче ще са нужни много пари и време, за да бъде изграден въпросният хъб.

Алексей Гривач от базирания в Москва „Фонд за национална енергийна сигурност“ коментира, че хъбът представя възможности за търговия.

Ако хъбът започне да работи, ще се отворят огромни възможности за всякакви суапови сделки“, каза той.