Отношенията между Турция и Русия са „сложен пъзел“ за Запада

Само 17 дни след последната среща на върха в Техеран, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговият колега Владимир Путин се срещнаха отново - този път в Сочи. Докато Ердоган подчертаваше, че „светът наблюдава срещата на върха в Сочи“, международните заглавия насочиха вниманието към „секретния характер“ на срещата на двамата лидери, която се проведе при закрити врата, пише DW в свой специален анализ по темата.

След четири часа преговори беше постигнато споразумение между Путин и Ердоган за разширяване на сътрудничеството в икономическия и енергийния сектор. След срещата беше публикувано съвместно изявление, което изрази „решителност за задълбочаване на връзките“, докато допълнителни подробности за споразумението останаха неясни. И все пак приказките за засилване на икономическите връзки бяха достатъчни, за да повдигнат веждите на Запада, който се опита да окаже натиск върху руската икономика след нахлуването в Украйна.

Турция е ключова за Русия, за да заобиколи санкциите на Запада?

Дария Исаченко, експерт в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността, написа: „Отношенията между Турция и Русия са пъзел за мнозина на Запад“. Преживявайки периоди на турбулентност в техните сложни двустранни отношения през годините, липсата на алтернативи изглежда доведе Ердоган и Путин до по-равномерно положение - поне в краткосрочен план.

Някои наблюдатели изтълкуваха срещата миналата седмица в Сочи като среща на върха на „двама икономически борещи се лидери“. Ердоган търси тласък за възстановяване на турската икономика преди предстоящите избори. Путин, от друга страна, търси нови възможности за заобикаляне на западните санкции.

Въпреки многократно подчертаването на подкрепата си за „суверенитета и териториалната цялост“ на Украйна, Турция, членка на НАТО, не се присъедини към западните санкции срещу Русия.

Турция де факто е единствената останала връзка на Русия със Запада. Следователно Анкара е много важна за Русия в момента“, каза за DW Керим Хас, базиран в Москва политически анализатор на свободна практика по руските и евразийските отношения.

По отношение на повишената загриженост на Запада след срещата на върха в Сочи, Хас посочи, че руските компании вече са се опитвали да възобновят бизнеса си с Европа през Турция, за да заобиколят санкциите. „Вярвам, че меморандумът, подписан в Сочи, е споразумение, което има за цел да улесни този механизъм.“

Миналият март Кремъл одобри „схемата за паралелен внос“, за да премахне някои потребителски стоки от обхвата на западните санкции. Статия, публикувана в турския бизнес всекидневник Dunya, предполага, че този механизъм на „реекспорт“ през последните няколко месеца е превърнал Турция в оживен транзитен център за стоки, предназначени за Русия.

Някои руски компании дори откриха офиси в Турция за първоначален внос на стоки, закупени от Москва от трети страни за последващо прехвърляне в руски пристанища. Статията на Dunya цитира руския министър на икономическото развитие Максим Ресетников, който отбеляза, че общият обем на продуктите, внесени в страната в рамките на паралелния внос, е около 4 милиарда долара.

Трябва ли Турция да се страхува от вторични санкции?

След срещата в Сочи някои служители на ЕС изразиха загриженост относно ангажиментите на Анкара да засили икономическите връзки с Русия. Високопоставен служител каза пред Financial Times, че членовете на ЕС „могат да призоват своите компании и банки да се изтеглят от Турция, ако Ердоган изпълни намеренията, които очерта след срещата на върха“.

Турция не е пълноправен член на ЕС. Политически погледнато, Турция не е длъжна да следва решенията на ЕС“, твърди Хюсеин Багджи, ръководител на Института за външна политика в Анкара. „Ако говорим за решение на НАТО, това е друг въпрос“, добави Багджи.

Заур Гасимов, специалист по отношенията между Турция и Русия в университета в Бон, също се съмнява, че Анкара трябва да се страхува от западни санкции в краткосрочен план. В допълнение към решаващата роля, която Турция изигра като посредник между Киев и Москва, Западът трябва да поддържа стабилен диалог с Анкара предвид други неотдавнашни напрежения в Европа, като тези между Сърбия и Косово, каза Гасимов.

Синан Улген, председател на мозъчния тръст EDAM, предположи, че Турция остава предпазлива, тъй като „се стреми да се възползва от вакуума, създаден от прекратяването на търговските и инвестиционни сделки на западни компании в Русия“. Бившият турски дипломат подчерта, че Турция не е приветствала мащабни инвестиции от руски олигарси, като аргументира, че „няма основания ЕС да налага санкции на Турция или турски компании в момента“.

Приносът на Турция към европейския енергиен пазар е ограничен

Телевизионното изявление на Путин в Сочи, което предполага, че Европа трябва да бъде благодарна на Турция за непрекъснатия поток от газ към техните пазари, стана заглавие в турската и европейската преса. Имаше дискусии за нарастващата роля на Турция като хъб за алтернативна енергия, след като Русия намали количеството газ, преминаващо през „Северен поток 1“ до 20% от капацитета. Въпреки че признават повишеното значение на „Турски поток“ на фона на газовите затруднения в Европа, анализаторите предполагат, че газопроводът няма достатъчен капацитет, за да покрие енергийните нужди на целия регион.

Предполага се, че изграждането на нови тръбопроводи за транспортиране на руски газ до Европа през Турция също не е опция. „Да кажем, че в крайна сметка има мир и Западът е готов да купува газ от Русия. В този случай вече има достатъчно тръбопроводи в краткосрочен план. Така че за Русия няма смисъл да инвестира в нови тръбопроводи, доставящи газ до Европа през Турция“, обясняват експерти

Според Улген Турция наистина би могла да помогне на ЕС в средносрочен план да диверсифицира своите газови доставки далеч от Русия, като се превърне в център за износ на природен газ от Азербайджан и може би Иран, ако има споразумение за запазване на JCPOA. „Това обаче ще изисква ЕС да се ангажира да сключи дългосрочни споразумения за покупка с тези страни“, отбеляза той.

Размяна на жестове и рубли

Ердоган каза пред репортери, по време на полета си от Сочи, че са се договорили с Путин да търгуват в рубли, твърдейки, че това ще помогне финансово и на двете страни. Освен това Анкара обяви, че планира да разшири използването на MIR, руска платежна система.

Путин позволява на Ердоган да плаща в рубли, въпреки че неговите контрамерки се отплатиха и укрепиха значително руската валута. Това се тълкува като „жест“ от някои икономисти. Хас смята, че това ще бъде в полза на Турция. „Резервите в рубли се натрупват в Турция поради туризма и търговията. В този смисъл Турция ще спечели от частично плащане за руски газ в рубли, без да ги конвертира в долари, дори и да не е значителна сума.“

Тимъти Аш, ръководител на екипа за нововъзникващи пазари в базираната в Лондон Bluebay Asset Management, каза, че използването на рубли в транзакции има много ограничен ефект. Аш оцени този ход като „взаимно пренебрежение“ към Запада, а не като взаимен жест на добра воля един към друг. „Това по-скоро сигнализира на Запада, че има алтернативи в начина, по който се извършват транзакциите и не е задължително всички те да са в долари и евро“, твърди Аш.