Медта – първа сред металите

Най-старата корона в света е направена от мед

Медта – първа сред металите

Короната с декорации от лешояди и сгради, изработена от мед, висока 17,5 см, с диаметър 16,8 см, открита в Нахал Мишмар, 4500–3600 г. пр.н.е.

Снимка: © The Israel Museum, by Ardon Bar Hama

988 ~ 3 мин. четене
Автор: Мая Петкова-Константинова

Медната епоха, или Халколитът, е един от продължителните периоди  в културното развитие на човечеството, свързан с откриването на първия метал – медта. Тя поставя изцяло нов етап в развитието на цивилизацията, очертавайки пътя към използването на бронза (сплав от мед и калай). Известно време медта била „лудостта“ на света.

В епоха, когато каменните сечива достигнали най-високия си етап, такава голяма промяна и нов материал били равнозначни  на абсолютно чудо. Медта - макар и нерафинирана и пластична, била  жилава, здрава и много по-гъвкава от камъка. Чудесен метал за влагане в оръжия и инструменти, медта дала така необходимия тласък на онези племена и културни групи, които овладели процеса на обработка на новия метал.

Битка за доминация

Металургията се появява в южните части на Близкия изток през втората половина на V хилядолетие пр.н.е, когато оръжията и инструментите са изковани за първи път от мед .  Непреработена медна руда била добивана на 100 км от селището Хорват Бетер в Йордания, показват археологическите разкопки. Изследователите установяват, че в революционните метални пещи на Хорват Бетер (днешна Беершеба) производството на мед е изисквало сложни за времето си  познания за контрол на температурата, рудната смес и много други параметри, а крайният резултат е „като магия“.

И така, с възхода на медната епоха се формирали нови култури, появили се и нови форми на престиж. Икономиката също била подкрепена  с доказателства за нови търговски пътища, нещо повече - акцентът е бил поставен върху културата на войните, особено на  Европейския континент. Според археологията първите признаци на битки и погребения на воини започват да се появяват с възхода на медната и бронзовата епоха.

Метал на властта и престижа

В повечето истории, които описват древни производствени работилници, авторите посочват, че „може би един ден археолози ще открият някое 6500-годишно медно съкровище“.  И това в действителност се случва  през 1961 г., когато при разкопки в Юдейската пустиня, близо до Мъртво море,  изследователите откриват „Пещерата на съкровището“ Нахал Мишмар. Там те попадат на колекция от редки халколитни  артефакти, вероятно изработени в иновативната древна пещ за металолеене на Хорват Бетер .

Най-старата корона

Най-старата известна корона в света е направена от мед. Тя е изработена преди 6 000 години и е открита като част от съкровището на Нахал Мишмар. Определяна е от експертите като "предмет с огромна мощ и престиж”. Древната корона, изкована в пламъците на древна пещ, е с прецизна изработка, оформена като дебел пръстен, украсен с птици -  лешояди, и  с изображения на сгради с отвори. Смята се, че е използвана при специални погребални  церемонии на влиятелни за времето си хора. 

Съкровището на Нахал Мишмар, открито от археолога Песа Бар-Адон, се състои от 442 предмета, сред които най-старата известна корона в света. Датирането с въглерод предполага, че съкровището е от поне 3500 г. пр.н.е. В този период употребата на мед била  широко разпространена в целия Левант, свидетелствайки за значително технологично развитие.

Най-добиваният метал

Медта се е използвала в цялата човешка история, като в течение на времето нуждата от нея се увеличава. Днес тя е вторият най-използван  метал в света. Заради антибактериалните си свойства се прилага дори в съвременната козметика. През последните години търсенето на мед на световните пазари бележи исторически ръст. Според официалните данни световният добив на метала е нараснал от 500 хил. тона през 1900 г. до 20.6 млн. т. през 2018 г., или средно с 3,2% годишно. Търсенето й нараства значително повече от това на нефта, който през последните 20 години отбелязва ръст на добива от 1% годишно. Пандемията доведе до ограничаване  на добива  в много мини, особено в силно засегнатите Чили и Перу, откъдето идват около 45% от медните руди в света - концентрация, която  представлява огромен и растящ риск за световната икономика. Всички прогнози  сочат  огромен  ръст на потреблението на мед - до около 60 млн. тона през 2050 г.

И макар че рядко я виждаме, медта е навсякъде около нас – в автомобилите, електроуредите, козметиката, в почти всичко, свързано с модерния  начин на живот. Така  металургичната иновация на древните продължава да властва в нашия свят хилядолетия  по-късно.

Запишете се за нашия бюлетин


Подкрепи Economic.bg