Мерките за спасяване на българския туризъм са безполезни

Бурното строителство по цялото крайбрежие – дори в защитени природни резервати – отблъсна много българи да почиват у дома, въпреки усилията на правителството

Мерките за спасяване на българския туризъм са безполезни

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

България е най-бедната страна в Европейския съюз и ще понесе голям срив в туристическия сектор, който представлява 12% от годишния ѝ брутен вътрешен продукт. Първоначално страната успяваше да контролира броя на заразените, но след като облекчи сравнително рано ограниченията, тя се озова в средата на нова вълна. С над 12 000 заразени и пик от 330 нови случая на ден в края на юли, страната е засегната от рестрикции за пътуване от няколко западноевропейски страни.

Британските туристи, които обикновено си почиват на фините златни пясъци, тази година не се виждат, докато случайните чешки, полски или румънски семейства се разхождат по плажа през пустите алеи. Десетки редове шезлонги и чадъри са празни, докато търговците на надуваеми пояси и плажни принадлежности чакат безделно. Така описва ситуацията през лятото на 2020 г. агенция France Press в очерк, разказващ за слънчевото, но празно българско Черноморие.

„Нуждаем се от поне 100 чартърни полета на ден“, казва Пламен Копчев, ръководител на Асоциацията на собствениците на хотели в Слънчев бряг, запустял заради пандемията на коронавирус. Според него малкото пристигащи полети са бедствие за курорта, който е „направен за масов туризъм“ – модел, който някои българи отдавна поставят под въпрос и който сега не проработва.

„Оборотът ни е спаднал с 90% спрямо миналата година. Просто няма чужденци, а българските посетители са малко", каза 37-годишният управител на плажен бар Неделин Янков.

„Години на турбуленция“

Правителството се опита да се справи с кризата, като започна кампания за насърчаване на българите да почиват у дома. В допълнение, Министерството на туризма реши да субсидира чартърни полети и да разреши на туристите с отрицателен PCR тест за вируса от няколко страни извън ЕС, както и от Израел и Кувейт, да почиват в страната. Но тези усилия изглежда са до голяма степен напразни, пише изданието в материала си.

Числата от летище Бургас, което обслужва Слънчев бряг, показват 98% спад на чартърните полети през юни, последван от 87% през юли, когато са пристигнали по-малко от 400 от очакваните 2800 самолета.

Малка е надеждата, че полетите ще се възстановят до края на сезона.

Сривът е безпрецедентен и „трагичен“, казва Копчев и добавя: „Никой от нас никога не е предполагал, че нещо подобно може да ни сполети“.

„Масовият туризъм, какъвто го познавахме, вероятно няма да приключи, но ще премине през години на смут", казва Копчев, позовавайки се на прогноза от германски туроператор, че броят на посетителите в Слънчев бряг вероятно ще се върне до нивата отпреди вируса едва през 2022 г.

Миналата година 9.3 милиона чуждестранни туристи посетиха България и правителството се надяваше на увеличение тази година.

Но, къде са българите?

Кризата може да засегне икономиката, но някои казват, че може да има някои положителни резултати от нея, особено тези, които отдавна се застъпват за преосмисляне на българския туристически модел и строителния бум по Черноморието.

Бурно строителство по цялото крайбрежие - дори в защитени природни резервати - отблъсна много българи да почиват у дома, въпреки усилията на правителството.

Вместо това те до голяма степен са се насочили към съседните Турция и Гърция.

Дори дългите опашки на граничния пункт „Кулата“ и гръцкото изискване за скорошен отрицателен тест за коронавирус не попречиха на българите да тръгнат на юг.

„Жалко е, но цялото ни Черноморие е осеяно с по-големи или по-малки вили, хотели и всякакви сгради, много от които все още са в строеж, други изоставени", каза 38-годишната екоактивистка Кремена Ватева.

На теория строителството е забранено на 100 метра от морския бряг извън градските зони, но Ватева посочва различни вратички в законодателството, които се нуждаят от затваряне.

Тя е оптимист, що се отнася до перспективите за подобряване на ценното крайбрежие на страната. "Още не е късно", казва Ватева.

„Важното е ... да поправите вече нанесените щети и да направите така, че да не се случват нови възмутителни неща“, добавя тя.

Дали това може да бъде приспособено към амбицията на България да съживи туристическия си сектор, предстои да видим.

Коментари: 0