Месопреработвателите настояват за по-ниско ДДС заради инфлацията

Месопреработвателите настояват за по-ниско ДДС за всички хранителни стоки като мярка за борба с високата инфлация. Това обяви за economic.bg директорът на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) д-р Диляна Попова. Тя даде множество примери за по-ниска ставка, приложима за хранителните продукти сред страните членки от Европейския съюз.

Казусът е дискутиран неведнъж и в парламента и е предлагана от социалистите. В дебата за запазването на по-ниската ставка от 9% за някои бизнеси миналия месец от „Възраждане“ също изразиха желание за това. Мярката обаче би струвала около 1 млрд. лв. на година за бюджета .

Хранителната индустрия продължаваме да настояваме като антиинфлационна мярка в България да бъде намалено ДДС на 9%. Това не е прищявка, а ще предпази отрасъла от инфлацията“, каза Попова.

Тя припомни, че от 2019 г. в Румъния се прилага ДДС от 5% за здравословни (и традиционни) храни, включително зеленчуци и плодове, вместо стандартната ставка от 19%. В Германия ставката на ДДС от 19% беше намалена на 16% по време на ограниченията заради пандемията. Ставката от 7% за основните хранителни продукти беше променена на 5%.

В Полша прилагат 8% ДДС върху зеленчуците и плодовете вместо високия данък върху продажбите от 23%. ДДС върху храните беше намален до 5% по време на епидемията от COVID-19 и се очаква да стане 0% тази година, за да ограничи инфлацията”, обясни Попова.

Директорът на АМБ допълни, че на 7 декември миналата година Европейският съюз (ЕС) измени Директивата за ДДС, която определя стандартна ставка на ДДС от най-малко 15% за държавите-членки, но позволява намаление с до 5% или супер намаление с по-малко от 5% за определени групи продукти, за които се прилага ставка до 0%.

Към кое министерство?

Попова обясни, че в момента хранително-вкусовата промишленост в България не знае към кое министерство е заради преструктурирането на земеделското ведомство.

„Тъй като Министерството на земеделието, храните и горите стана само на земеделието, на въпросите ни къде е хранителната индустрия, не получихме конкретен отговор. Беше ни казано, че политиките по храните ще се правят в Министерство на земеделието, но в Стратегическия план за възстановяване и развитие няма нищо заложено и предвидено за хранителната индустрия“, обясни Попова.

На въпрос кой ще отговаря за подпомагането на индустрията, отговорът на аграрното министерство е бил: Министерство на икономиката.

В министерството обаче не са чували за нас. Ние питаме: Къде сме? И защо се неглижира хранителната индустрия. Това е отрасъл, който е важен за всички,“ категорична е Попова.

Секторът се затруднява и от болестите по животните като Африканска чума по свинете (АЧС) и птичия грип. Свитото производство на българско свинско месо, което не покрива и половината от нуждите на вътрешния пазар, също е сред предизвикателствата на бранша.

Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна едновременно от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания по отношение на производството в кланиците заради CОVID-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените“, призна земеделският министър Иван Иванов по време на заседанието на Съвета за земеделие и рибарство към ЕС в Брюксел, Белгия.

Cпopeд Попова ce oчaĸвaт фaлити нa бългapcĸи ĸoмпaнии зapaди pacтящитe цeни нa електроенергията и гopивaтa. Haдявaмe ce пpaвитeлcтвoто дa oтĸлиĸнe нa нaшaтa мoлбa за намаляване на ДДС. Toвa e eдинcтвeният нaчин дa ce изcвeтли ceĸтopът и дa нe ce вдигaт цeнитe“, cпoдeли директорът нa AMБ.