МФ очаква висок растеж на българската икономика
Прогнозата на финансовото министерство включва още средногодишната инфлация тази година да достигне ниво, доста над параметрите за влизане в еврозоната
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Антония Симова 
Министерството на финансите публикува есенната си макроикономическа прогноза със заложен сравнително висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2024 г. Ведомството на Асен Василев прогнозира 3.2% икономически ръст догодина, като това е и прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ), публикувана миналия месец. Тя обаче е най-високата спрямо всички национални и международни институции, които направиха своите нови прогнози в рамките на последните два месеца.
Според доклада на финансовото ведомство, на базата на който се разработва и проектобюджета за 2024 г., растежът на икономиката ще се движи от вътрешното търсене, а за периода 2025 – 2026 г. се очаква той да бъде около 3%.
Прогнозата е средногодишната инфлация тази година да достигне 9.1%, което е доста над параметрите за влизане на България в еврозоната. Миналия месец Световната банка прогнозира малко по-висока средногодишна инфлация в България тази година – 9.8% и подчерта, че това може да спъне България за смяната на валутата.
МФ очаква още догодина тя да се понижи до 4.8%, а в края на следващата година да достигне 3.3%. Забавянето ще се дължи на по-евтината енергия и транспортните горива. Очаква се приносът на услугите и храните в индекса да намалее значително, но да продължи да бъде водещ за формирането на инфлацията.
Министерството на финансите прогнозира средното покачване на цените през 2025 и 2026 г. да продължи да се забавя и в края на съответните години да достига съответно 2.4 и 2.1%.
Ведомството на Асен Василев очаква още кредитирането за домакинствата – основно жилищното – да се забави през следващата година заради повишаването на лихвите, но да се задържи на високо ниво от около 12%.
Според министерството търсенето на хора ще остане високо, но възможностите за екстензивно увеличаване на предлагането на труд – все по-ограничено заради демографската криза.
Очакваният минимален спад на безработицата за периода 2024 – 2025 г. лежи изцяло на перспективата за привличане на част от неактивните лица обратно в работната сила или чрез привличането на работна сила от други държави.
