Георги Желязков 
Енергетика
Министерството на финансите влоши очакванията си за икономиката
Добрите новини са по линия на безработицата, заетостта и чуждите инвестиции
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Архив
~ 2 мин.
Министерството на финансите публикува Есенната макроикономическа прогноза за 2018 г., от която се вижда, че очакванията за тази година са занижени спрямо пролетния доклада. Новата прогноза за растежа на икономиката е занижена с 0.3 пр. пункта, по-слаби са и очакванията за потреблението, инвестициите, вноса и износа – факторите, които формират брутния вътрешен продукт (БВП).
В сравнение с пролетната прогноза понижението в растежа на европейската икономика ще е по-осезаемо през текущата година, отразявайки както известно адаптиране към дългосрочния темп на растеж, така и някои временни негативни ефекти при отделни страни. Въпреки очакваното по-бавно нарастване на БВП на ЕС в средносрочен хоризонт, факторите, подкрепящи устойчивото развитие, се запазват, се казва в анализа на МФ.
Там е записано още, че растежът на БВП ще се повиши до 3.7% през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж. Износът ще се повиши до 2.8% след очертаващото се по-слабо представяне през 2018 г., породено от влошената икономическа активност в Турция, която е сред основните търговски партньори на България, наред с някои временни ограничаващи фактори в търговията с други държави извън ЕС.
Ведомството на Владислав Горанов вече очаква доста по-висока инфлация спрямо прогнозите от пролетта. Средногодишното увеличение при цените на дребно за 2018 г. ще бъде 2.7%, което е с близо 1 пр. пункт по-високо спрямо записаното в Пролетната макроикономическа прогноза. Ускорението се дължи на международните цени на енергийните стоки и суровините. През целия прогнозен период международните цени на петрола се очаква да имат по-високи цени в сравнение с очакванията от предходната прогноза, пише в есенната прогноза.
Добрите новини са по линия на заетостта, безработицата и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Според МФ делът на хората без работа ще падне до 5.4%, растежът на заетостта се очаква да възлезе на 0.6%, а чуждите вложения ще достигнат 3.6% от БВП. През пролетта очакванията бяха по-песимистични – 5.9% безработица и 2.7% ПЧИ. Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането. Това обусловя и очакваното забавяне в динамиката на заетостта в средносрочен хоризонт, пише в анализа.
В сравнение с пролетната прогноза понижението в растежа на европейската икономика ще е по-осезаемо през текущата година, отразявайки както известно адаптиране към дългосрочния темп на растеж, така и някои временни негативни ефекти при отделни страни. Въпреки очакваното по-бавно нарастване на БВП на ЕС в средносрочен хоризонт, факторите, подкрепящи устойчивото развитие, се запазват, се казва в анализа на МФ.
Там е записано още, че растежът на БВП ще се повиши до 3.7% през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж. Износът ще се повиши до 2.8% след очертаващото се по-слабо представяне през 2018 г., породено от влошената икономическа активност в Турция, която е сред основните търговски партньори на България, наред с някои временни ограничаващи фактори в търговията с други държави извън ЕС.
Ведомството на Владислав Горанов вече очаква доста по-висока инфлация спрямо прогнозите от пролетта. Средногодишното увеличение при цените на дребно за 2018 г. ще бъде 2.7%, което е с близо 1 пр. пункт по-високо спрямо записаното в Пролетната макроикономическа прогноза. Ускорението се дължи на международните цени на енергийните стоки и суровините. През целия прогнозен период международните цени на петрола се очаква да имат по-високи цени в сравнение с очакванията от предходната прогноза, пише в есенната прогноза.
Добрите новини са по линия на заетостта, безработицата и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Според МФ делът на хората без работа ще падне до 5.4%, растежът на заетостта се очаква да възлезе на 0.6%, а чуждите вложения ще достигнат 3.6% от БВП. През пролетта очакванията бяха по-песимистични – 5.9% безработица и 2.7% ПЧИ. Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането. Това обусловя и очакваното забавяне в динамиката на заетостта в средносрочен хоризонт, пише в анализа.
