Министерството на финансите влоши очакванията си за икономиката
Добрите новини са по линия на безработицата, заетостта и чуждите инвестиции
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Архив
~ 2 мин.
Георги Желязков
Министерството на финансите публикува Есенната макроикономическа прогноза за 2018 г., от която се вижда, че очакванията за тази година са занижени спрямо пролетния доклада. Новата прогноза за растежа на икономиката е занижена с 0.3 пр. пункта, по-слаби са и очакванията за потреблението, инвестициите, вноса и износа – факторите, които формират брутния вътрешен продукт (БВП).
В сравнение с пролетната прогноза понижението в растежа на европейската икономика ще е по-осезаемо през текущата година, отразявайки както известно адаптиране към дългосрочния темп на растеж, така и някои временни негативни ефекти при отделни страни. Въпреки очакваното по-бавно нарастване на БВП на ЕС в средносрочен хоризонт, факторите, подкрепящи устойчивото развитие, се запазват, се казва в анализа на МФ.
Там е записано още, че растежът на БВП ще се повиши до 3.7% през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж. Износът ще се повиши до 2.8% след очертаващото се по-слабо представяне през 2018 г., породено от влошената икономическа активност в Турция, която е сред основните търговски партньори на България, наред с някои временни ограничаващи фактори в търговията с други държави извън ЕС.
Ведомството на Владислав Горанов вече очаква доста по-висока инфлация спрямо прогнозите от пролетта. Средногодишното увеличение при цените на дребно за 2018 г. ще бъде 2.7%, което е с близо 1 пр. пункт по-високо спрямо записаното в Пролетната макроикономическа прогноза. Ускорението се дължи на международните цени на енергийните стоки и суровините. През целия прогнозен период международните цени на петрола се очаква да имат по-високи цени в сравнение с очакванията от предходната прогноза, пише в есенната прогноза.
Добрите новини са по линия на заетостта, безработицата и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Според МФ делът на хората без работа ще падне до 5.4%, растежът на заетостта се очаква да възлезе на 0.6%, а чуждите вложения ще достигнат 3.6% от БВП. През пролетта очакванията бяха по-песимистични – 5.9% безработица и 2.7% ПЧИ. Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането. Това обусловя и очакваното забавяне в динамиката на заетостта в средносрочен хоризонт, пише в анализа.
В сравнение с пролетната прогноза понижението в растежа на европейската икономика ще е по-осезаемо през текущата година, отразявайки както известно адаптиране към дългосрочния темп на растеж, така и някои временни негативни ефекти при отделни страни. Въпреки очакваното по-бавно нарастване на БВП на ЕС в средносрочен хоризонт, факторите, подкрепящи устойчивото развитие, се запазват, се казва в анализа на МФ.
Там е записано още, че растежът на БВП ще се повиши до 3.7% през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж. Износът ще се повиши до 2.8% след очертаващото се по-слабо представяне през 2018 г., породено от влошената икономическа активност в Турция, която е сред основните търговски партньори на България, наред с някои временни ограничаващи фактори в търговията с други държави извън ЕС.
Ведомството на Владислав Горанов вече очаква доста по-висока инфлация спрямо прогнозите от пролетта. Средногодишното увеличение при цените на дребно за 2018 г. ще бъде 2.7%, което е с близо 1 пр. пункт по-високо спрямо записаното в Пролетната макроикономическа прогноза. Ускорението се дължи на международните цени на енергийните стоки и суровините. През целия прогнозен период международните цени на петрола се очаква да имат по-високи цени в сравнение с очакванията от предходната прогноза, пише в есенната прогноза.
Добрите новини са по линия на заетостта, безработицата и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Според МФ делът на хората без работа ще падне до 5.4%, растежът на заетостта се очаква да възлезе на 0.6%, а чуждите вложения ще достигнат 3.6% от БВП. През пролетта очакванията бяха по-песимистични – 5.9% безработица и 2.7% ПЧИ. Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането. Това обусловя и очакваното забавяне в динамиката на заетостта в средносрочен хоризонт, пише в анализа.
