Министърът на икономиката смени одитния комитет на ББР
Органът наблюдава процесите по финансово отчитане в банката и вътрешните системи за контрол и управление на риска
Снимка: БТА
~ 1 мин.
Георги Желязков Министърът на икономиката Кирил Петков смени състава на одитния комитет на Българската банка за развитие (ББР). Той прави това в качеството си на упражняващ правата на държавата, която от една седмица е едноличен собственик на капитала на банката. В съобщението на икономическото ведомство се посочва, че новите членове, чиито имена не се посочват, „притежават богат международен опит и са утвърдени експерти в частния сектор у нас в сферите на задължителния контрол над кредитни институции и поддържането на прозрачна финансова отчетност, съгласно най-добрите европейски и национални практики и задължителни правила“.
Според Устава на банката и Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) одитният комитет е натоварен с отговорността да наблюдава процесите по финансово отчитане в банката, системите за вътрешен контрол и системите за управление на рисковете, както и да дава препоръки относно независимия одит на институцията.
Всички служителите на банката са длъжни да указват пълно съдействие на комитета и да му предоставят необходимата информация за изпълнение на контролните му функции, а самият комитет информира за работата си Надзорния съвет на банката и се отчита пред министъра на икономиката за дейността си поне веднъж годишно.
Припомняме, че с встъпването на власт служебното правителство започна проверка на дейността на единствената държавна банка, която според устава си трябва да кредитира малки и средни фирми. Оказа се, че през годините тя е кредитирала основно големи компании, като експозициите само към 8 фирми са на стойност 946 млн. лв. Това е около 2/3 от общия кредитен портфейл на финансовата институция.
В последствие министърът на икономиката обяви, че членовете на Надзорния съвет отказват да му сътрудничат в разследването на кредитната политика на банката. Също така Петков заяви, че ще се предприемат промени в Устава, с които да се забрани отпускането на заеми над определен размер, например до 5 млн. лв.
