Мирното сътрудничество и диалогът са ключът към нашето бъдещо съществуване

Ваше превъзходителство, в Европа живяхме с усещане, че ни очаква дълъг мир. Къде сбъркахме?

Убедена съм, че признаците се появиха още през август 2008 г. Тогава  Русия започна пълномащабна земна, въздушна и морска инвазия в Грузия, включително нейната безспорна територия, наричайки я операция за "налагане на мира". През 2014 г. Русия анексира част от територията на Украйна, Крим и Севастопол.

Освен това от 2014 г. в Донбас имаше постоянни военни битки между Украйна и марионетни режими, поддържани от Русия. В Европа вече е имало военен конфликт, но не му бе обърнато достатъчно внимание. Слабият отговор на западните партньори след войната в Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим през 2014 г. даде стимул за по-нататъшна руска агресия и нахлуване в Украйна през 2022 г., наричайки я специална „военна операция“.

Какъв е социално-икономическият резонанс в Грузия от войната в Украйна?

Преди всичко, Грузия прие над 20 000 украински бежанци и броят им расте всеки ден. Има няколко горещи линии за украински граждани и след получаване на съответната информация правителството предоставя квартира, необходими вещи, дрехи, храна, подходящо медицинско обслужване (включително детска психологическа подкрепа), услуги в училище и детската градина. Общинският транспорт, музеите, галериите и много други атракции са безплатни за украинските граждани. Частният сектор, НПО и отделни граждани също предлагат настаняване, храна и дрехи за украинските граждани. Всички тези усилия се извършват без чужда финансова подкрепа. Освен това Украйна беше в топ 5 на търговските партньори на Грузия, един от най-големите пазари за грузински продукти – вино, минерална вода и други. Грузия беше сред най-желаните туристически дестинации за украинските граждани. Отрицателното въздействие върху грузинската икономика е очевидно, но ние работим върху диверсификацията на нашите експортни и туристически пазари.

Рухнаха ли някогашните парадигми за добросъседство и взаимно сътрудничество?

В международната практика съществува набор от правни принципи, предназначени да позволят на съседните държави да поддържат мирни и хармонични междудържавни отношения и да си сътрудничат по мирен начин. Освен това принципът на добросъседство задължава държавите да зачитат независимостта и териториалната цялост, какъвто не е случаят с Русия, така че парадигмата на добросъседство е трудна за прилагане.

Какво партньорство между Грузия и България е възможно в тази постоянно променяща се реалност?

В политическо измерение разчитаме на силната българска подкрепа за членството на Грузия в Европейския съюз и по-тясното интегриране в НАТО. От гледна точка на сигурността, в този труден период трябва да обединим усилията си за укрепване на стабилността в Черно море. Специално внимание трябва да се обърне на развитието на транспортните коридори, свързващи Азия и Европа, като се има предвид стратегическото местоположение на Грузия и България. Освен това трябва да увеличим търговския оборот и да привлечем повече внимание към пазара на двете държави.

От какво ще зависи обменът на грузински и български туристи това лято?

Ще зависи от ситуацията със сигурността в региона. И ако успеем да пуснем директни полети между Грузия и България, или поне чартърни полети през лятото, това ще се отрази положително на туристическия поток. Ще е полезна активната кампания за популяризиране на туристическия потенциал на нашите страни.

Какво влияние оказаха пандемията и последвалата война край нашите граници върху стереотипите на мислене и действие, които бяхме възприели преди това?

Влияе на начина, по който реагираме на новините. Днес ние сме не само във физическа война, но и в хибридна. Разпространението на фалшиви новини беше широко използвано и по време на пандемията, но се засили след руската военна агресия в Украйна. Вече подхождаме към новините с повишено внимание, преди не беше така. Друга важна промяна е планирането и ограничаването на свободното пътуване в глобализирания свят. Очевидно пандемията и войната ще оставят дълбоки следи в нашите общества и ще им трябва много повече време, за да се излекуват и възстановят.

Вие сте дипломат, но според вас за война или за мир да се готвим оттук насетне?

Не искам да мисля за войната. По-големите и по-силните нации трябва да предприемат действия и агресорите да разберат, че действията срещу нарушаването на мира в света няма да бъдат безнаказани. Мирното сътрудничество и диалогът са ключът към нашето бъдещо съществуване.

Как войната между Русия и Украйна промени дневния ви ред?

За Грузия тази немислима война направи много ясна реалността за това кой може да бъде следващата жертва. Тази война ускори процеса на кандидатстване на Грузия за членство в ЕС, направи нашата визия за евроатлантическата интеграция още по-ясна и необходима за мира и сигурността в региона.

Какви въпроси си задавате и какви поуки извличате от случващото се през последните месеци?

Прави ли светът достатъчно, за да спре войната? Ние правим ли всичко по силите си? Войната е ужасен начин за извличане на уроци, но дава възможност да се планира, да се мисли за бъдещата сигурност и мир. В битката се научават най-ценните уроци. Научихме силата на икономическите санкции, научихме, че центърът на тежестта на Русия днес е финансов, а не военен. Надявам се, че сме се научили да слушаме и да не пренебрегваме.

Като посланик каква е вашата визия - как да създадем по-добър свят?

Комуникация и диалог. Трябва да проявяваме толерантност!

Какво ще кажете на българските политици и българския бизнес?

Трябва да продължим и да засилим съвместната си работа за сигурността на Черноморския регион. Бизнесът и политиката са преплетени. Хармонията между тях е това, към което трябва да се стремим.

Текстът е част от бр. 108 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.