Митата и новите условия на глобалната търговия

Новата администрация на САЩ дойде с категоричната заявка да продължи политиката на държавен протекционизъм и увеличаване на митата, започнала по време на предишния мандат на президента Тръмп. Европейският съюз, Канада, Мексико и Китай обявиха готовност за контрамерки. Какви са всъщност ефектите от на облагане на вноса: Митата са именно данък върху вносни продукти, който се плаща за да могат да бъдат реализирани на местния пазар на съответната държава.

Потенциалният ефект от тях може да се разглежда основно в три насоки – върху държавния бюджет, бизнесите и потребителите. Целите, към които определена политика на облагане на вноса може да бъде насочена, можем да разделим в три категории, позовавайки се на професор Дъглас Ъруин от Дортмунд (Irwin, Douglas: Clashing over Commerce – A History of US Trade Policy, 2017). Тези категории са приходи за държавния бюджет, защита на местното производство от чуждестранна конкуренция и разменна монета в преговори с други държави. Може да се каже, че президентът Тръмп цитира като цел и трите, което според Ъруин не може да се постигне.

Един от сочените идеолози зад търговската стратегия на президента Тръмп  е Стивън Мирън, новоизбраният председател на Борда на икономическите съветници на Тръмп. В негов скорошен труд (Miran, Stephen: A User’s Guide to Restructuring the Global Trading System, 2024) той развива своята теория за външна политика, основана на мита. Тази теория също разглежда митата като ключов инструмент за външнополитическо влияние, но не толкова като разменна монета, а като наказателен механизъм, основан на система за класифициране на държавите като сътрудничещи и несътрудничещи. Застъпена е и идеята държави, разчитащи частично на САЩ за отбраната си при евентуален военен конфликт, да “заплатят” за това, като приемат по-изгодни за САЩ условия на двустранна търговия. Съществуват две интересния противоречия между твърденията на Тръмп и теорията на главния му икономически съветник.

Президентът поддържа по-скоро твърдението, че чуждестранните производители ще платят за митата, докато Мирън не оспорва, че митата се заплащат от вносителя, т.е. американския бизнес, но твърди, че поевтиняването на чуждата валута спрямо долара ще компенсира за тях. Ако разгледаме примера с митата върху китайски стоки, това би означавало следното – повишаването на цените на китайските стоки, поради митата ще намали търсенето им и съответно предлагането на долари срещу китайски юани. Спадът в търсенето на юана в последствие би намалил стойността му спрямо долара. Така ако китайска стока преди е струвала 100 долара, след поевтиняване на юана ще струва 90, а с 10% мито 99 долара, тоест за американския потребител няма да има поскъпване. В тази хипотеза има известен смисъл, но ако се вземе предвид ефекта на ответните мита и евентуалният ръст на инфлацията в Китай, поевтиняване на юана спрямо долара в резултат на митата не е сигурно, още повече – в размер, достатъчен да компенсира митата. Тези изчисления не отчитат евентуално повишаване на цените от страна на Китай, в резултат на отслабването на валутата им, нито загубите за американските производители в резултат на потенциални контрамерки. Извън примерът с Китай, за страни с по-стабилни валути, компенсиране на митата с поевтиняване на съответната чужда валута  малко вероятно. Все пак дори при евентуален частичен успех, твърдението на президента Тръмп, че чуждата страна плаща изцяло за митата, е по-скоро в противоречие с тази теория.

На второ място класирането на страни според това доколко са сътрудничещи/приятелски е по-скоро в противоречие с налагането на мита върху вноса от целия свят, включително от партньорски страни като Канада и държавите от ЕС.

Ролята на митата през различните периоди

Според Дъглас Ъруин политиката на САЩ по отношение на митата може да се раздели на три периода спрямо трите основни цели тях. През първия период – от основаването на Съединените щати до Гражданската война – основната роля на митата е генерирането на приходи за федералния бюджет. Те представляват между 50 и 90% от общите приходи във федералния бюджет, като процентите варират в рамките на периода. Вторият период – през който митата са механизъм за защита на местните производители – продължава до времето на Голямата депресия.

През третият период приносът на митата към държавните приходи става все по-незначителен, а основната им роля е на разменна монета в договорните отношение с други държави, търсещи по-широк достъп до американските пазари. Днес приходите от мита представляват едва около 2 % от постъпленията във федералния бюджет. (графика 2). В този смисъл политиката на увеличаване на митата и бариерите пред вноса изобщо през последните години е своеобразно връщане към периода от преди Голямата депресия, съответно към ролята им на инструмент за държавен протекционизъм за определени сектори. Част от аргументацията на тази политика се базира на тезата, че зад така наречената “златна ера” на американската икономика от края на 19-ти век стоят високите мита.

Митата и “Златната ера” на американската икономика

Икономическия просперитет на САЩ в края на 19-ти век обаче се дължи на разнообразие от фактори. Според Ъруин митата се нареждат на трето или четвърто място сред тях. Други основни фактори заслужаващи внимание са

• Миграцията – населението на САЩ нараства от около 38 милиона през 1870 г. до 106 милиона през 1920 г. Това е значително увеличение на работната сила;
• Индустриализацията – предшестващият период на технологичен напредък и механизация на труда води до значително увеличение на продуктивността в производството;
• Развитие на комуникациите и транспорта – между 1871 и 1900 г. общата дължина на железопътната мрежа в щатите  се увеличава почти пет пъти, включително с построяването на първата трансконтинентална ЖП линия. Сериозно развитие се наблюдава и при телекомуникациите;
• Усвояване на нови територии – през 19-ти век се наблюдава засилена експанзия на заселниците на запад и начало на обработка на все повече земеделски земи и разработване на находища на подземни богатства.

Могат ли митата да заменят данъка върху доходите?

Друг аргумент на американската администрация в полза на увеличаването на митата е възможността допълнителните приходи от тях да заместят частично (или дори напълно) данъка върху доходите. През 2024 г. стойността на целия внос в щатите е около 3,3 трилиона долара, а за фискалната 2024 година бюджетният приход от данъка върху доходите е над 2,4 трилиона. Това означава, че е необходима приблизително 74% такса върху целият внос, за да може приходите от нея да изместят данъка върху дохода като основен източник за федералния бюджет. Такава средна стойност на митата в САЩ не е имало никога, максималната достигната е малко под 60% през 30-те години на 19-ти век. Тази сметка не включва гарантирания спад в потреблението на вносни стоки и съответно във вноса при налагане на такса от подобен порядък, нито загубите, които компаниите, зависещи от вносни стоки, биха отчели. На графика 3 можем да видим как делът на вноса спрямо БВП се увеличава с намаляването на митата и намалява с увеличаването им. В този смисъл мита от порядъка на 70%, или дори от порядъка на 20% върху, всички стоки гарантирано ще доведат до значителен спад във вноса. Евентуалните контрамерки от страна на засегнатите държави също не влизат в сметката. В този смисъл, колкото и привлекателен да е американският пазар за чуждестранните производители, твърдението, че с приходи от мита може да се замени данъкът върху доходите изглежда невероятно.

Какво ще спечели САЩ от митата?

Както споменахме, през 2023-2024 фискална година федералното правителство отчита приходи от 80 милиарда от мита – около 2% от всички приходи в бюджета. Към февруари за настоящата фискална година в САЩ (започваща от 1ви юли) правителствените приходи от мита са на стойност 35 милиарда или отново 2% от всички приходи. Вече уточнихме, че по-високите мита водят до спад във вноса. Въпреки това с частично увеличаване на митата, логично и общият приход за бюджета от тях нараства. Дали обаче увеличените приходи не водят до увеличени разходи? Приходите от митата върху китайски стоки за 2018-2019 г. са приблизително 66 милиарда. Но около 92 % от тях отиват за субсидии за фермерите, целящи да компенсират загубите, породени от ответните мита на Китай върху вноса на земеделска продукция от САЩ. Това е преразпределение с почти нулев нетен резултат – каквото печели от допълните мита, правителството харчи за допълнителни по-високи субсидии.

В този смисъл въпросът дали митата могат да се превърнат в сериозен източник на приходи изглежда решен. По-важният въпрос обаче е дали те могат да изпълнят главната си декларирана към момента политическа цел – да защитят местното производство. Както ще видим, зад този въпрос се крие  още един – кой точно бизнес да защитаваме?  В следващата част ще разгледаме поставеният казус в контекста на една от търговските войни, започнати от Тръмп през 2018 г.

По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика