Монголия отказа да арестува Путин и ще има последици

Няма нищо забележително в посещението на руския президент Владимир Путин в Монголия във вторник – той трябваше да се срещне с лидера на страната, да проведе разговори за развитието на двустранните връзки и да присъства на гала прием.

Необичайното е, че Монголия, като член на Международния наказателен съд (МНС), трябваше да арестува руския президент веднага след като той кацна на монголска земя в понеделник вечерта.

Путин е обект на международна заповед за арест, издадена от МНС през март 2023 г. Съдът твърди, че той е отговорен за военни престъпления, с особен акцент върху незаконното депортиране на деца от Украйна в Русия.

По това време Кремъл определи действията на МНС като „възмутителни и неприемливи“ и каза, че те нямат ефект върху Русия, която не е член на МНС.

Сега Монголия се оказа в трудна ситуация, тъй като държавата е домакин на първото посещение на Путин в държава членка на МНС след издаването на заповедта за арест – с очевидна безнаказаност.

Съгласно Римския статут, учредителният договор на МНС, който влезе в сила през 2002 г., държавите членки на МНС са задължени да задържат и предадат на съда всички лица, които са обект на заповед за арест от МНС, ако стъпят на тяхна земя.

Съдът обаче няма начин да наложи на сила правилото и Монголия реши да не го спази, като посрещна Путин с почетен караул, когато той се срещна с президента Ухнаагиин Хурелсух в столицата Улан Батор във вторник.

Рискованият ход на Монголия предизвика ужас в МНС, който е базиран в Холандия, и в Украйна, която беше нападната от Русия през февруари 2022 г.

Говорител на МНС, Фади ел-Абдалах, каза пред BBC миналия петък, че Монголия има „задължение“ да изпълни заповедта за арест и каза, че „в случай на отказ от съдействие съдиите на МНС могат да направят констатация в този смисъл и да информират събранието на държавите, които са страни по него. Тогава Асамблеята трябва да вземе всяка мярка, която сметне за подходяща.

Той обаче не уточни какви мерки могат да бъдат предприети и поясни, че МНС допуска някои изключения от правилото, като например когато дадена страна може да бъде принудена да наруши договорно задължение с друга държава, или когато тя би нарушила „дипломатическия имунитет на лице или собственост на трета държава“, се отбелязва BBC.

Международни правни експерти предупредиха в понеделник, че нежеланието на Монголия да изпълни задълженията си към МНС много вероятно ще има някои последствия, като например наказателно преследване.

„Държавите, страни по МНС, не трябва да канят лица, подлежащи на заповед за арест от МНС, да посещават техните страни по каквато и да е причина. Точка“, отбеляза Марк Елис, изпълнителен директор на Международната адвокатска асоциация (IBA) – организация, представляваща световната юридическа професия.

Членството на Монголия в МНС и зачитането на върховенството на закона изисква тя да изпълни тази заповед за арест или да уведоми президента Путин, че не е добре дошъл в Монголия. Това е момент, в който Монголия, като държава страна по договора, трябва да постави закона над политиката“, каза той.

IBA продължи да предупреждава, че Монголия, член на МНС от 2002 г., може да се сблъска с „последствия в случай на отказ от сътрудничество“. Въпреки че не се уточнява какви биха могли да бъдат те. Има спекулации, че Монголия сега може да бъде преследвана от МНС.

Монголия не е коментирала и не е отговорила на критиките за пътуването на Путин. CNBC се свърза с външното министерство на страната за коментар.

Русия се подиграва с МНС

Още при отпътуването си към Улан Батор Путин не изглеждаше особено притеснен относно потенциален сценарий за арест в страна, в която Москва цели да разшири регионалното си влияние и енергийна инфраструктура.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред репортери миналия петък, че Кремъл „не се притеснява“ за пътуването, заявявайки, че ръководството на Русия има „прекрасен диалог с нашите приятели от Монголия“.

Руската държавна информационна агенция ТАСС цитира думите на помощника на руския президент Юрий Ушаков, че двамата лидери ще обсъдят сътрудничеството между Москва и Улан Батор „в индустриалното производство, селското стопанство и железопътния транспорт“, както и образователни програми и обмен.

Сътрудникът по демокрация в Центъра за анализ на европейската политика Елена Давликанова коментира, че Русия използва пътуването, „за да се подиграе с МНС“, като икономически затруднената страна е умишлен избор за посещение, за да се тества смелостта на МНС.

Разбира се, Путин никога не би пътувал, ако имаше дори някакъв шанс за арест. Страната вече увери Москва, че президентът няма да бъде задържан“, отбеляза тя в анализ от понеделник.

„Притисната между два мощни съседа – Русия и Китай – Монголия отдавна е ограничена в свободата си на маневриране, така че изборът на Путин има безмилостен смисъл“, добави тя.

За Русия пътуването предложи не само отвличане на вниманието от нахлуването на Украйна в граничния регион на Курск, но и начин да се „помогне за поддържането на имиджа на Путин като силен лидер у дома и в чужбина“, каза тя, добавяйки, че пътуването също е помогнало да се подкопае МНС и всякакви перспективи за бъдещо съдебно преследване на заподозрени във военни престъпления.

Путин е готов да се противопостави на международните правни норми, за да подкопае международното право. Унгария и Армения, също членове на МНС, увериха руския президент, че той няма да бъде арестуван на тяхна територия, което допълнително подкопава ефективността на съда. Ако световният ред продължи да отслабва, перспективите за трибунал за руските военни престъпници, репарациите и отговорността ще намалеят значително, попарвайки надеждите на Украйна за справедлив мир“, каза Давликанова.

Ужас в Украйна и Европа

Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий написа в Telegram в понеделник, че „Монголия е позволила на обвинен престъпник да избегне правосъдието, като по този начин споделя отговорността за военните престъпления“. Той добави, че Киев ще работи с партньорите си, „за да гарантира, че това има последствия за Улан Батор“.

В понеделник Европейската комисия призова Монголия да изпълни задълженията си към МНС.

Монголия, както всички други страни, има право да развива международните си връзки според собствените си интереси, но Монголия е страна по Римския статут на МНС от 2002 г. с правните задължения, които той налага. Изразихме безпокойството си относно посещението и ясно заявихме позицията на МНС чрез нашата делегация в Монголия“, каза говорителят на Комисията Набила Масрали в понеделник.

Активисти за правата на човека също критикуваха хода и призоваха Монголия да арестува Путин.

Алтантуя Батдорж, изпълнителен директор на Amnesty International Монголия, коментира в понеделник, че „международните правни задължения на Монголия са ясни“.

Президентът Путин е беглец от правосъдието. Всяко пътуване до държава членка на МНС, което не завърши с арест, ще насърчи сегашния курс на действие на президента Путин и трябва да се разглежда като част от стратегическо усилие за подкопаване на работата на МНС за преследване на заподозрени военни престъпници“, каза Батдорж в коментари, публикувани онлайн.