Мостът към високите технологии

Дайте ми опорна точка и дълъг лост и аз ще повдигна Земята, е казал Архимед. Дайте практическа задача на нашите учени и те ще намерят решение. Но между науката и бизнеса в България от години зее пропаст. Пандемията се оказа разтърсващият обществото фактор, който насочи прожекторите и към хората на знанието. Стана ясно, че представители на Института по молекулярна биология към БАН са спомогнали за успешния старт на новооткритата лаборатория по вирусология в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, специално оборудвана за диагностициране на COVID-19. Дали страхът от „невидимия враг“ отвори пред българските учени вратите на възможностите, разговаряме с проф. Ива Угринова, директор на Института:

В паниката на пандемията се разбра, че със своите познания може да сме полезни. Върху идеята за разработване на собствени PCR китове например работим вече 15 години, убедени в силата и прецизността на молекулярната диагностика. В България тя се подценява по финансови причини, но ние виждахме начини да я направим достъпна. Трябваха ни бизнес партньори, каквито не успявахме да привлечем, а можехме подобно на „азиатските тигри“ да сме гъвкави, иновативни, производителни и най-вече независими.

В Института по молекулярна биология предприемачите и производствените предприятия ще намерят професионализъм и

научна компетентност

в сферата на биотехнологии, генно и клетъчно инженерство, молекулярнобиологични техники и методи. Засега ние правим разработки, понякога регистрираме патенти и полезни модели, които обаче не намират реализация поради липса на интерес от страна на бизнеса. След 1989 г. се отвори  огромна пропаст между науката и фирмите. Евросъюзът опита да ни мотивира да сме иновативни, но са разрушени връзките между носителите на научното знание и онези, които трябва да го прилагат. И вече е последният шанс да изградим мостовете за създаване на производство с българско технологично и индустриално ноу-хау.

Науката е

най-конкурентната област

в човешката дейност и в нея трябва да работят хора с усет и визия за най-новото. В годините на прехода българската наука се крепи на големи ентусиасти, за които това е призвание. Спрат ли инвестициите в тази сфера, няма как да се развиват високи технологии и иновации. Глобализацията отвори врати и страни като България започнаха да „експортират“ мозъци и таланти. Навън те създават продукти с висока добавена стойност, които ние после трябва да си купим, вместо сами да ги произвеждаме.

Институтът по молекулярна биология има

перспектива

за развитие, ако младитеучени изберат България. Заминат ли в чужбина, надеждите да достигнем нови научни хоризонти ще се сринат. Живеем в непрестанна криза и в това състояние е трудно да се създава приемственост между поколенията в науката. Най-добрите млади хора обикновено отиват зад граница, след което се борим да вземем „втората цедка“ и влагаме много усилия да ги обучим и приобщим. Като резултат от усилията ни те догонват другите и също „отлитат“ поради изключително ниските си доходи тук. Този процес продължава, тъй като в годините проблемите само се наслагват и задълбочават.

Ние, учените, сме образовани хора с

поглед в бъдещето

Имаме полезни разработки, но обикновено нямаме средствата да ги доведем до пазарна реализация. И ако с бизнеса намерим път едни към други и обединим усилия, пред нас ще се отворят нови хоризонти. С държавата също трябва да градим отношения на друга основа. Нека политиците заровят пропастта, която копаха 30 години, или просто да изградят мост към науката. И нека видят бъдещето на България през българските умове, не през чуждите.

 Проф. Угринова и част от нейния екип

Текстът е част от бр. 102 на сп. „Икономика“.