Битката за игрите

През последните години секторът на видеоигрите надмина всички други развлекателни сегменти и през отминалата година по данни на IDC той е достигнал 179.7 млрд. щ. д. приходи в световен мащаб. Това го прави по-голям от глобалната кино индустрия и американския спортен сегмент, взети заедно. И тази разлика тепърва ще се увеличава. Най-популярните гейм заглавия вече от няколко години печелят само през първия ден от своето пускане на пазара повече, отколкото най-гледаните филми за целия период на прожекциите.

Водещите турнири по електронен спорт пък са с наградни фондове, надминаващи тези на знакови традиционни събития като тенис състезанията от Големия шлем, например. Със своята интерактивност и с възможността сами да избираме как да се развива сюжетът, видеоигрите категорично се налагат като развлечението на бъдещето.

И ако вярваме на сентенцията, че по време на златна треска е най-добре да продаваш ... лопати и кирки, две компании са се позиционирали да спечелят най-много от бързото развитие на гейминг пазара. Те се наричат Epic Games и Unity Technologies и са собственици на двата най-популярни енджина (платформи за разработка на игри), чрез които хиляди независими студия създават своите нови заглавия - Unreal и Unity. Те са в

непрекъсната конкуренция

помежду си – нещо като Microsoft и Apple, или Google и Facebook. Докато воюват помежду си обаче, те улесняват все повече създаването на игри и са спомогнали огромен брой нови геймърски проекти да видят бял свят. И ако големите студия като Activision Blizzard, Ubisoft или Square Enix използват собствена технология за да създават своите мегахитове, по-малките работят именно с тези два енджина. По същество и двете платформи позволяват създаването на двуизмерни или триизмерни виртуални светове, добавянето на собствено съдържание, движението на различни елементи в тях, програмирането на различни събития, игра в мрежа и всичко останало, от което бихме имали нужда, за да направим пълноценна игра.

Една от най-значимите тенденции при технологиите през последните години, останала незабелязана от масовата публика, е навлизането на инструменти, които улесняват създаването на нови проекти и съдържание от непрограмисти. Тя е най-видима при отворените платформи за уебсайтове като WordPress, Joomla, Drupal, OpenCart и PrestaShop, които направиха пускането на нови интернет проекти изключително лесно. Платформи като AppInventor на Масачузетския технологичен институт пък улесниха процеса на разработка на мобилни приложения чрез просто drag and drop действия, без да се налага писане на код. Не е пресилено да кажем, че Unreal и Unity са своеобразен WordPress на създаването на видеоигри.

Започвайки като платени платформи за гейм разработка, те с времето станаха безплатни, въвеждайки гъвкави модели за лицензиране и таксуване. Днес всеки желаещ по света може да използва която и да е от двете системи напълно безплатно за създаване на своите проекти. И едва ако неговата видеоигра започне да печели предварително уточнена сума (от порядъка на стотици хиляди долари), той плаща отчисления на платформата, с която я е разработил. Този гъвкав бизнес модел позволи на хиляди малки екипи без сериозен бюджет да навлязат успешно в бранша, създавайки популярни заглавия. Резултатът е цяла нова екосистема, включваща над милион независими разработчици, много от които вече правят милиони долари от своите гейм проекти.

Unreal Engine

По-старата от двете платформи е създадена още през 1998 г. от компанията Epic Games за да „задвижи“ конкретна нейна игра - Unreal Tournament. Дружеството обаче бързо осъзнава потенциала на своя енджин и го лансира като независим инструмент за създаване на игри от външни разработчици. През годините с него са направени популярни заглавия като Final Fantasy VII, Deus Ex, Batman: Arkham VR и суперхитът Fortnite, който също е продукт на Epic.

През 2015 г. компанията пуска четвъртата версия на Unreal Engine безплатно с уговорката, че ще взима по 5% от приходите на печелившите игри. В добавка обаче тя го предоставя напълно безвъзмездно за проекти в областта на архитектурата, автомобилната индустрия, филмите, телевизията, събитията на живо, обученията, симулациите и други негеймърски проекти. Днес в тези сегменти има над 7 милиона потребители на системата.

Unity

Това е по-новият и значително по-олекотен за използване игрови енджин. Направен е от Unity Technologies с цел да демократизира и улесни разработката на игри, дори и в сравнение с възможностите на своя конкурент Unreal. Излиза на пазара през 2005 г. като ексклузивен енджин за Mac OS X на Apple, но днес вече поддържа десетки платформи, включително Windows, Linux, iOS, Android, Facebook, най-популярните гейм конзоли, системи за виртуална реалност и други. Добавяйки технологии като WebGL, улеснява много играта направо през браузър. Инсталиран е 24 милиарда пъти само през последната година.

Компанията въвежда безплатен бизнес модел година след Unreal и също залага на гъвкаво таксуване. Платформата може да се използва безплатно завинаги от проекти, генериращи по-малко от 100 000 щ. д. годишен приход. Чрез нея могат да се създават двуизмерни, триизмерни игри, както и такива с виртуална или добавена реалност, а също и симулации и други виртуални изживявания. Компанията експериментира и с навлизането в други сегменти, включително филмовата и автомобилната индустрия.

Unity е толкова лесна за използване от непрограмисти, че получава дори критики, заради навлизането на много неопитни разработчици в гейм бранша. Нейната политиката обаче неизменно си остава да либерализира правенето на игри, включително сред ученици и студенти. „Според мен е тъжно, че повечето хора са само потребители на технологии, а не и техни създатели. Светът е по-добро място, когато хората знаят как създават, а не само да консумират и точно това се опитаме да популяризираме“ - посочва в едно интервю главният изпълнителен директор Джон Ричитело, потвърждавайки дългосрочния ангажимент на Unity в тази посока.

Енджинът има особен успех при мобилните игри, защото е достъпен още за първия модел iPhone. Постепенно се налага стереотипът, че той е именно за мобилни заглавия, виртуална реалност и други по-лесни за правене проекти, докато с Unreal могат да се създадат по-комплексни игри, но е по-труден за използване от начинаещи разработчици. С времето обаче и двете компании са адресирали своите слаби страни и днес е много по-трудно да отличим конкурентните им предимства.

През годините се появяват и други популярни платформи за гейм разработка като Cryengine, Source и id Tech. Никоя от тях обаче не успява да достигне популярността на Unity и Unreal, нито да окаже толкова голямо влияние върху гейм сектора. Тези два енджина са спомогнали за появата на огромен брой нови бизнес проекти и този показател тепърва ще се увеличава. Освен, че са създали цяла нова екосистема от разработчици на игри, двете са спомогнали и за появата на още една вторична дигитална екосистема – за създаване на дигитални активи.

Това става възможно чрез техните онлайн магазини за съдържание. В тях един независим разработчик, който няма ресурсите да създаде всичко сам, може просто да си купи различни виртуални герои, оръжия, машини, постройки, чудовища и други елементи, които да използва в играта си. Художници и други създатели на съдържание пък могат да направят собствен набор от дигитални активи, които да продават, печелейки многократно от всеки от тях. В онлайн магазина на Unreal вече има над 10 000, а в този на Unity – над 31 000 продукта, като за няколко години вторият е генерирал над 40 милиона сваляния. По този начин две независими платформи успяха да демократизират едновременно няколко креативни сектора, улеснявайки разработката на видеоигри и едновременно с това – създавайки огромен нов глобален пазар за дизайнери, художници и аниматори.

Текстът е част от бр. 102 на сп. „Икономика“.