Може ли Путин да нарани Анкара?

Конфликтът между двамата лидери бе сблъсък с оттенъци на Студената война. Свалянето на руския бомбардировач Су-24 от Турция е първият случай от 63 години насам, в който натовски самолет сваля руски.

Така и не стана еднозначно ясно, къде е свален руският самолет. Анкара твърди, че това се случва на турска територия, а Путин обвини страната в „забиване на нож в гърба” и коментира, че те са участници в тероризма, пише БГНЕС.

Впоследствие Путин отмени руските енергийни проекти в Турция, а също така забрани вноса на турски плодове и зеленчуци в страната си. В свои коментари по време на годишно обръщение на руския държавен глава към нацията, той коментира, че Русия може да използва сила срещу Турция: „Ние трябва да им повтаряме много пъти какво са направили и те ще съжаляват не един път за това, което сториха“, каза Путин. „Нашите въоръжени сили, секретните ни служби и правоохранителните органи са мобилизирани, за да бъде даден отговор на терористичната заплаха.“

Дори ако руският самолет е бил над турска територия, той е бил там само за седемнайсет секунди и турският самолет не даде предупредителни изстрела към руския. И това, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган се похвали, че самият той издал заповед за стрелба само прави нещата по-лоши. И ако Путин е решил да вдигне залога срещу Турция, той има ред карти, които може да изиграе.

Първо - Путин може да нареди на руските военни да свалят турски самолет с ракета земя-въздух. Руската армия наскоро разположи своята модерна зенитна ракетна система С-400 в сирийската база в Хмеимим, на 25 км. от турската граница. Това е поврат във военната игра, както дори висш израелски офицер описа разполагането на оръжието като "най-лошия кошмар" за страната му. С радиус на действие 400 км. и способност да прихване едновременно до 36 самолета или крилати ракети, Русия вече притежава способността да свали турски самолет когато пожелае. Така е премахната и възможността Западът да може да установи забранена за полети зона над северна Сирия – стъпка, за която Анкара отдавна настоява.

Путин също така нареди на руски изтребители да конвоират бомбардировачите при всички полети в сирийското въздушно пространство. Това е опасно, тъй като теоретично Русия може да свали турски самолет на турско-сирийската граница и след това, пост фактум, да твърди, че той е бил на крачка от предприемане на атака срещу руски самолет. Вярно или не, майсторлъкът във владеене на дезинформацията от Кремъл би могъл да даде на руснаците достатъчно свобода на действие, за да претендират, че е било при самозащита.

Путин може и да използва кюрдите като оръжие срещу Турция. Най-висок приоритет за Турция винаги е била битката срещу кюрдския сепаратизъм вътре в самата Турция, и в по-широк смисъл предотвратяване създаването на независим Кюрдистан, държава, която теоретично ще включва райони от Ирак, Сирия и части от югоизточна Турция. Като част от своята антикюрдска политика Анкара се противопоставя на основната кюрдска сила в Сирия – Отредите за защита на народа (YPG), тъй като Анкара отчаяно желае да бъде избегнато създаването на автономна сирийска кюрдска единица по подобие на Иракски Кюрдистан. По тази причина Турция в момента удря кюрдски позиции в северна Сирия, и Анкара непрекъснато предупреждава сирийските кюрди да не завземат повече територия в района.

Поради това Путин може да нанесе сериозен удар на турските геополитически интереси като нареди доставката на модерно руско оръжие на кюрдите, част от което може да бъде насочено срещу Турция. Сирийските кюрди контролират два анклава в северна Сирия покрай турската граница и желаят да завземат последните стотина километра, необходими за свързването на тези две територии. Въпреки че Турция многократно предупреди, че ще използва сила за предотвратяването на такъв сценарий, руската подкрепа и окуражаване биха могли да мотивират сирийските кюрди да приемат предизвикателството. Това би създало дълъг 650 км. антитурски кордон на южната турска граница, което не би изглеждало на турските лидери по никакъв друг начин, освен като катастрофа.

Въоръжаването на кюрдите би било провокативна ескалация на напрежението от страна на Русия, но стратегията все още може да осигури на Кремъл правдоподобно опровержение – Сирия, в края на краищата, е залята с оръжие - и следователно се вписва в доктрината за „хибридна война“ на Русия. Русия също така може да твърди, че с въоръжаването на кюрдите всъщност сътрудничи със Запада в борбата срещу Ислямската държава, тъй като Съединените щати виждат сирийските кюрди като ключова местна сила, способна да се справи с екстремистката групировка. Всъщност, Кремъл може да полага основите за този подход, тъй като руският външен министър Сергей Лавров публично се чуди защо Турция бомбардира сирийските кюрди въпреки желанията на Вашингтон. Путин също така предполага, че сирийските кюрди се обединяват със сирийския президент Башар Асад, за да се сражават с ИД, един съюз, който би преобърнал цялата игра в Сирия.

Трето - Путин също така може да действа за унищожаването на ключовите турски съюзници в северна Сирия като туркменските сили, които руснаците започнаха да бомбардират, след като техният самолет беше свален. Отмъстителността на Путин към туркмените е ясна, тъй като те убиха един от руските пилоти, който беше скочил с парашут, а след това пуснаха видео, показвайки как аплодират и скандират "Аллаху Акбар", когато намериха тялото.

Турция обаче разчита на съюзници като туркмените да си осигури място на масата, когато в началото на следващата година Асад и опозиционните сили седнат да преговарят, за да обсъдят бъдещето на Сирия, така че унищожаването на туркменските сили от Русия би била друга стратегическа спънка за Анкара.

Най-сетне Путин би могъл да направи пакост за Анкара в рамките на самата Турция. Руските агенти и преди са убивали предполагаеми терористи в Турция, и изглежда, че са го направили отново миналия месец. Това продължава една по-широка схема, при която антируски фигури от Северен Кавказ са били екзекутирани в Турция. В най-лошия случай, Русия биха могли допълнително да изострят положението в рамките на Турция, като осигурят подкрепа директно на турската ПКК, която се бори срещу силите на Анкара в югоизточната част на Турция в продължение на десетилетия.

И както Русия със сигурност може да нарани Турция, Анкара също държи карти в ръцете си. По-специално, тя може да затвори турските проливи. Руските кораби са преминавали през проливите безпрепятствено в продължение на десетилетия, но по силата на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. на Турция е позволено да затвори проливите при война с Русия или ако се счита за "заплашена от непосредствена опасност от война."

Това би затапило руските кораби в Черно море, както и значително би увеличило трудностите Москва да снабдява своите сили в Сирия. Турция вече е създава "забавяне" за руски товарни кораби, които преминават през проливите - ясно предупреждение от Ердоган.

Спокойствието все още може да надделее и напрежението Москва-Анкара вероятно да отшуми с времето. Като се има предвид, че турците са се сражавали и загубили в 17 войни срещу Русия от XV век насам, Анкара вероятно се надява да се случи така.

Коментарът на Джош Коен е публикуван в агенция Ройтерс.