МРРБ отрича да строи тайно „Струма“ през Кресненското дефиле

Министерство на регионалното развитие отрича да се извършва строителство в спорния участък от автомагистрала „Струма“ – между Крупник и Кресна. Анализът на екологичните мерки, който се прави от Министерство на екологията, и който трябва да каже откъде ще мине трасето, все още не е готов. Това става ясно от отговорите на двете министерства до Economic.bg, провокирани от обвинения на екоактивисти.

Реакцията на ведомствата идва две седмици след отправянето на въпросите. А поводът бе сигнал на еколози, че в проблематичния участък се извършват строителни дейности, които биха предрешили избрания вариант за трасето още по времето на ГЕРБ – а именно трафикът в посока Гърция да минава по съществуващия път Е79 през дефилето, а в посока София – по нов път източно от него.

Темата с последния участък от аутобана до Гърция е гореща още от миналата година, когато двама министри от кабинета „Петков“ се скараха откъде трябва да мине трасето. Неправителствената организация „Да спасим Кресненския пролом“ пък обяви, че лично тогавашният премиер Кирил Петков е обещал, че участъкът ще минава през изцяло нов вариант.

В последния ден на отиващия си кабинет „Петков“ бившият екоминистър Борислав Сандов издаде заповед, с която стопира изграждането на участъка с варианта, приет от ГЕРБ. Тогава Сандов се позова на официално писмо от Европейската комисия, в което се казваше, че трябва да бъде направен нов ОВОС и оценка за съвместимост по зоните от Натура 2000, така че да се оценят всички алтернативи на трасе. Впоследствие ВАС отмени заповедта.

Служебният регионален министър Иван Шишков коментира през декември 2022 г., че трасето най-вероятно ще се промени. По думите му МОСВ готви анализ на мерките за опазване на околната среда, който трябваше да е готов през януари тази година. Едва след това ще стане ясно окончателното трасе на аутобана. Министърът увери, че ще се направи всичко възможно ОВОС-ът да бъде спасен, тъй като изтича през май тази година.

Какво казва МРРБ?

Не са започнали строителни дейности на Лот 3.2 (бел. р. – участъкът между Крупник и Кресна) на автомагистрала „Струма“, се посочва в позицията на МРРБ относно обвиненията в прикрит строителство.

Ведомството допълва, че за да започне строителство, трябва да има валидно разрешение за строеж, а преди това и действащ акт по екологичното законодателство.

В този смисъл е невъзможно допускане на строителство без наличие на валиден акт по екологичното законодателство.“

От друга страна, състоянието на съоръженията по трасето на съществуващия път Е-79, преминаващ през дефилето, показва, че част от тях са в лошо и аварийно състояние и е предпоставка за сериозни произшествия. Поради това АПИ предприема действия за извършване на необходимите поддържащи и ремонтно-възстановителни дейности, които да гарантират безопасната експлоатация на пътя, посочват още от пресцентъра на МРРБ.

Припомняме, че от Асоциацията на пострадалите при катастрофи алармираха за опасни мостове в отсечката между Симитли и Кресненското дефиле.

Какво казва МОСВ?

От екологичното ведомство напомнят, че специфичните цели за опазване на биоразнообразието в зона „Кресна“ и „Кресна – Илинденци“ бяха одобрени от Националния съвет по биоразнообразие през октомври 2022 г. Отбелязват също, че те са разработени в техническата помощ на Европейската комисия.

Следвайки указанията на ЕК от страна на Министерство на транспорта и съобщенията (бел. р. – фактическа грешка, най-вероятно се има предвид МРРБ) е възложен анализ на Решението по ОВОС и оценка на съвместимостта за проекта спрямо така одобрените цели, пишат още от МОСВ. Целта на анализа е да се провери дали оценката на въздействието е реална и съответства на одобрените специфични цели. Анализът се извършва по предварително съгласувана с Jaspers методология.

Към настоящия момент работата на експертите по анализа продължава, като се вземат предвид становищата на Jaspers и ЕК, наблюдаващи целия процес. Към настоящия момент в МОСВ не е представен окончателния анализ, поради което не е възможно да се коментират заключения.“

Припомняме, че ако процедурите се забавят, действащият ОВОС може да бъде загубен, което на практика би означавало, че цялата екологична процедура ще трябва да се извърви наново. Това пък значително би забавило завършването на аутобана. Така ведомствата разполагат с около 2 месеца, за да решат съдбата на последното липсващо парче от магистралата до Гърция.