Мъск отне славата на Русия в космоса

Преди 60 години Юрий Гагарин се превръща в първия човек в историята, излязъл в космоса, осигурявайки предимство на Съветския съюз в една нова надпревара със САЩ. Космическата наука е поставена на фокус на страната, а Гагарин се превръща в национален герой. Днес повечето руснаци все още вярват, че страната им е лидер в космическите полети.

Естествено, Москва кръсти своята ваксина срещу коронавирус на първия спътник, който е изведен в околоземна орбита през 1957 г. – „Спутник“. И докато президентът Владимир Путин не е особено голям ентусиаст по отношение на космическите полети, той е наясно с военните и геополитически последици от космическата програма.

Но сега Русия не е онази сила, която някога е била в космическата надпревара. Индустрията е засегната от санкциите на Запада. Още по-лошото е, че комбинацията от тежка бюрокрация, завесата, която прикрива военните технологии и доминираната от държавата икономика не успяват да насърчат частните инвестиции в космическите технологии – стратегия, възприета успешно от САЩ.

Китай, който успява да изстреля своя първи спътник през 1970 г. се опитва да настигне руснаците и американците с дръзки планове за орбитална станция и непилотирани (за момента) мисии до Марс. Носталгията на руснаците по миналата космическа слава е разбираема. Първите постижения, свързани с космоса, от времето на Студената война представляват големи успехи както по отношение на политиката, така и при технологиите, независимо че печалбата тук е малка, ако изобщо я има. Както подчертава Стивън Уокър, автор на „Отвъд“, разказ за първия пилотиран космически полет, събитията през 1961 г. са можели да се развият по съвсем друг начин, ако САЩ не отменят космическата мисия с Алън Шепърд заради технически проблем.

Но Русия все пак остава сред водещите космически нации. Тя е една от малкото страни, които продължават да извеждат успешно хора в космоса. През по-голямата част от последното десетилетие американските астронавти разчитат на руския кораб „Съюз“, за да достигнат до Международната космическа станция (МКС). Но това е напът да приключи.

Процесът по изграждане на ново поколение ракети-носители и космически модули в Русия търпи отлагане с години. Налице е малко творчество, огромни разходи и някои смущаващи технически неизправности. Мисията на „Фобос-грунт“, с която Русия иска да достигне спътника на Марс Фобос, се проваля, когато през 2011 г. сондата остава в ниска околоземна орбита, а на 15 януари 2021 г. изгаря в атмосферата над Тихия океан.

Ръководителят на руската държавна космическа агенция „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин заяви по адрес на компанията на Илон Мъск - SpaceX, че "САЩ вероятно ще се нуждаят от батут, за да отведат своите астронавти до МКС, след като Вашингтон наложи санкции срещу Русия". 

Липсата на пари е основна част от проблема за Русия

Федералните разходи нарастват, деноминирани в рубли, но се понижават, когато бъдат обърнати в долари. Анализаторът Павел Лузин изчислява разходите за 2020 г. за космическата програма на Русия на 2.4 млрд. долара, което е по-малко от тези за 2013 г. Основна причина са спрените поръчки на ракетни двигатели RD-180 от страна на САЩ.

Редовните плащания от страна на Вашингтон са ключова финансова подкрепа. Чрез тях стават възможни пътуванията със „Съюз“ до МКС. Добър пример е мисията на SpaceX с двамата американски астронавти. „Батутът работи“, каза Мъск след мисията, отговаряйки на Рогозин.

Стартовата площадка „Восточен“ има за цел да осигури автономията на Русия по отношение на зависимостта ѝ при полетите от Байконур, който се намира на територията на Казахстан. Експертите твърдят, че сибирският терен може да направят аварийните кацания опасни.

Класът ракети „Ангара“, които са в експлоатация от около четвърт век, са съпроводени от много големи разходи. Необходим е нов пилотски модул, ако Русия все пак иска да достигне Луната. На фона на състоянието на руската космическа индустрията идеята за изграждането на кораб за многократна употреба засега изглежда малко вероятно да се осъществи.

Москва, отказвайки да разбере значението на частния сектор, настоява за централизиран подход по отношение на космическите полети. Частните инвестиции остават блокирани заради бюрокрацията и засекретената завеса над космическата индустрия.

Тъй като бъдещето на американско-руското сътрудничество в космоса остава неясно, съществува префокусиране на Москва в посока Китай и развитие на планове за изграждане на съвместна лунна изследователска станция. Но е ясно, че в същото време Пекин гони свои собствени амбиции и стремеж към автономност. Според журналиста Ерик Бергер талантът печели над опита в космическата надпревара, а предприемаческата култура – над наследството. Без промяна в политическите и икономическите структури, които са установени в Русия, страната, която някога дава на света Гагарин, ще продължи да буксува.