МЗХ ще се бори българската роза да получи евросубсидиране

Въпреки действащите рестриктивни регулации, секторът на розопроизводството в България има шанс да получи целево финансиране от Европейската комисия. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще опита да включи традиционната българска етерична култура сред секторите, имащи право на обвързана подкрепа в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Това става ясно от отговор на министъра на земеделието Пламен Абровски на въпрос от депутати.

Поради неефективността на сегашния инструментариум на Европейския съюз спрямо сектора, България предприема нов подход на европейско ниво, базиран на съществуващ прецедент в европейското право. За пример се посочва памукът, който се ползва със специален защитен режим и фиксиран, обособен бюджет в рамките на ОСП, който не може да бъде пренасочван за други цели.

Българската държава ще настоява пред ЕК маслодайната роза да получи идентичен институционален статут. Ключовият аргумент на София е, че културата представлява национален символ с огромно социално-икономическо и културно значение, явявайки се уникално по рода си производство на територията на целия Европейски съюз.

В подкрепа на тази теза, МЗХ вече е подготвило детайлен исторически и икономически анализ, доказващ автентичните традиции на страната в производството на розово масло. Предстои фаза на преговори със службите на ЕК с цел реформиране на европейското законодателство и залагане на новите параметри в следващата финансова рамка след 2027 г.

Какви са проблемите на сектора?

Освен това документът акцентира върху два основни аспекта. Първият засяга настоящия програмен период (2023 – 2027 г.), през който европейското законодателство прилага строго ограничен списък с култури, допустими за обвързано с производството подпомагане на доходите. Тъй като маслодайната роза се класифицира като етеричномаслена култура, Европейската комисия към момента я изключва от този списък.

От правна гледна точка това лишава сектора от възможност за директно целево субсидиране на този етап. Настоящото подпомагане за земеделските стопани се ограничава до стандартните интервенции на площ, сред които са основното и допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост, помощите за млади фермери и различните екосхеми. Допълнителен финансов ресурс по линия на Стратегическия план получават едва около 20% от производителите, които притежават биосертификат. Тази помощ обаче има общ характер и не адресира специфичните структурни проблеми на розопроизводството.

Вторият аспект се състои в това, че министерството официално признава, че секторът е в криза.

В същото време са идентифицирани основните проблеми, които стоят пред сектора на розопроизводството – ниски изкупни цени на розовия цвят, висока себестойност на производството, недостиг на трудов ресурс и трудоемкост на самото производство, спад на реколтираните площи и производството на розов цвят.“

По темата работи Марианна Варбанская.