Наградата за добив на биткойн вече е наполовина
Валутата тръгна надолу след третото си разполовяване
© ECONOMIC.BG / Unsplashed
~ 2 мин.
Биткойн премина тази нощ през третата в историята си техническа корекция, която намали курса, при който се създават нови монети. Тъй нареченото „разполовяване“ на най-голямата криптовалута в света се случва приблизително на всеки четири години.
Дигиталната валута се добива от "миньори", които управляват софтуер, който се състезава за решаване на сложни математически пъзели. Разрешаването на изчислителните задачи се награждава с биткойни. След третото "разполовяване" тази нощ наградата за отключване на "блок" е намалена от 12.5 нови монети на 6.25.
Дигиталната валута се добива от "миньори", които управляват софтуер, който се състезава за решаване на сложни математически пъзели. Разрешаването на изчислителните задачи се награждава с биткойни. След третото "разполовяване" тази нощ наградата за отключване на "блок" е намалена от 12.5 нови монети на 6.25.
Това логично доведе и до спад на цената на виртуалната валута, която преди дни за кратко достигна 10 000 долара. Към 11.00 ч. днес на платформата Coindesk тя се търгува за около 8633 долара.
Процесът на "разполовяване" е записан в кода на криптовалутата от нейния създател, известен като Сатоши Накамото, с цел да контролира инфлацията.
Това е третото "разполовяване" от създаването на Bitcoin през 2009 г. Първото се случи през ноември 2012 г., а второто – през юли 2016 г. Следващото трябва да се случи през май 2024 г.
Кодът на биткойн също предвижда, че наградите за миньорите ще продължат да намаляват наполовина на всеки 210 000 добити блока, докато не достигнат нула за около две десетилетия, ограничавайки общия брой биткойни, които някога ще съществуват, до 21 милиона.
Кодът на биткойн също предвижда, че наградите за миньорите ще продължат да намаляват наполовина на всеки 210 000 добити блока, докато не достигнат нула за около две десетилетия, ограничавайки общия брой биткойни, които някога ще съществуват, до 21 милиона.
Това е така, защото – за разлика от валутите като долара, лирата или еврото – цифровите валути нямат централни банки, които да регулират предлагането им.
Поддръжниците на криптовалутата казват, че този недостиг е част от това, което е в основата на нейната стойност и я прави потенциално сигурно убежище срещу валути, които са уязвими за девалвация по време на икономическа криза.
Цената на дигиталната валута успя да нарасне с повече от 20% от началото на тази година, докосвайки 10 000 долара миналата седмица. Някои инвеститори обаче подчертават, че "разполовяването" може да направи криптовалутата по-малко привлекателна за миньорите.
"Стимулът е по-малък за миньорите, които сега добиват биткойн. Миньорите вероятно ще преминат към по-печеливши криптовалути", коментира Стивън Инес от AXI Corp пред BBC. Други обаче отбелязват съзряването на пазара и се позовават на навлизането на институционлани брокери.
