Най-богатата жена в Клондайк

По време на Златната треска в Клондайк между 1896 и 1899 г. повече от 100 000 души заминават от САЩ на север в Канада в търсене на бързо богатство, но само малцина имат късмет в златните мини. Сред малцината, натрупали състояние там, е и една дама – заслужила прозвището „Най-богатата жена в Клондайк“, и то без да е работила нито ден в мините.

Белинда Мълруни е любима тема на издателите на вестници и списания. Именно списание Scribner's Magazine я нарича "най-богатата жена в Клондайк". В интервю, дадено през 1962 г., Мълруни казва, че репортерите са й обърнали внимание, защото „не е имало за какво да се пише в тези дълги зими в Доусън“. Вестникарите, твърди тя, писали за нея с такива комплименти, защото ги хранела и приютявала, докато събирали истории за златни находки.

Мълруни е родена в графство Слайгоу, Ирландия, през 1872 г. Още когато е съвсем малка, семейството й емигрира в Пенсилвания, където баща й работи като миньор в Скрантън.

От всички истории за Белинда Мълрууни (а подобни има много), една, която олицетворява нейната смелост и самоувереност, често е разказвана от самата нея. Според Мълруни, когато най-накрая стигнала до Доусън и „златните полета“ след месеци тежко пътуване, тя хвърлила последната си монета от 25 цента в река Юкон за късмет. Тогава била на 26 години.

Портрет на Белинда Мълруни - YAKIMA VALLEY MUSEUM

Но Белинда е имала нещо повече от късмет – своят арешимост да постигне успех и нюх, който значително е спомогнал за това. Мълруни напуска дома си на 21 години. Тя проявява своята предприемаческа склонност от ранна възраст. Управлява успешно свой щанд за сандвичи в Чикаго по време на Световното търговско изложение. От Чикаго се мести в Сан Франциско, където пък прави заведение за сладолед. Когато то изгаря, си намира работа като стюардеса в параходната компания Pacific Coast. Именно на корабите тя среща хора, търсещи късмета си в Аляска и Северна Канада, така че е една от първите, които чуват за златото, открито в Клондайк през 1896 г.

Ето защо още същата година Белинда отива в Джуно. Докато е там, тя работи в малък магазин за дрехи. Решава да замине за Клондайк, въоръжена не само с най-необходимите неща за живот, но и с луксозни продукти, каквито малцина са имали пари или усет да носят при похода си към Севера -  копринено бельо, памучни платове и термоси.

Златната треска е лудо време. Макар да продължава приблизително 3 години, тя е екстремна във всеки аспект, включително и заради нечовешките условия за живот. Юкон буквално има убийствена природа, защото през повечето време от годината там е адски мразовито, а и всичко е далече. Само стигането до там е твърде опасно. Без значение кой маршрут сте поели, преходът (пеша) от най-близкото пристанище отнема месеци. И багажът, с който сте тръгнали, трябва да носите сами. Поради липсата на цивилизация, населено място и каквото и да било в студените полета, няма и откъде да си набавите нещо, ако ви трябва. Независимо дали става дума за одеало, брадва, храна, какво остава за нещо по-луксозно. Ето защо нюхът на Белинда Мълруни се оказва също златен. Тя успява да изкара 6-кратна печалба от стоките си, понесла на тръгване към Доусън. Мълруни използва тези пари, за да отвори ресторант в града, като таксува между $1,50 - $4,50 за порция храна.

Обслужвайки тълпите миньори, работещи на 15 до 30 мили от Доусън, Мълруни се сдобива и с ценна информация от тях и насочва вниманието си и към златните полета.

Нейният хотел и ресторант Grand Forks постигат незабавен успех. Винаги разпознаваща възможността, Белинда наредила на чистачите си да пресяват изметените боклуци от пода. И само това й носи доходи от 100 долара дневно от златния прах, падащ от джобовете и дрехите на миньорите. В допълнение към традиционните печалби от хотела и ресторанта, Мълруни успява да спечели от дочутото от миньорите къде се очаква добор находище. До края на годината тя е собственик на пет договора за добив, лично или в партньорство.

Хотел Grand Forks през 1898 г. - Снимка Wikipedia

С успеха на Grand Forks Hotel, предприемчивата дама успява да купи място в Доусън, на ъгъла на Princess Street и First Avenue. Тя продава хотел Grand Forks за 24 000 долара и влага печалбата си в създаването на най-впечатляващата сграда в Доусън. Само най-доброто би било достатъчно добро за новия хотел на Мълруни. Всичко било поръчано от Скагуей или Сиатъл. Транспортирането на такива изящни стоки през проходите или нагоре по река Юкон и в Доусън през 1898 г. само по себе си е постижение. Мълруни поръчва пищни полилеи, копринено спално бельо и дори месингова рамка за леглото си. На 27 юли 1898 г. хотел Fair View отваря врати с ентусиазирани и впечатляващи отзиви. Триетажната сграда разполага с тридесет стаи за гости и ресторант. Мълруни работи усилено, за да осигури успеха на хотела и да го поддържа в грандиозен стил. Пътува сама, за да закупи най-висококачествените провизии и обзавеждане, прозорци, дървен материал и дори уред за парно отопление за сградата.

Оценявайки проницателния й усет за бизнес, местна банка избира Мълруни да управлява Gold Run Mining Company, която тогава е била доста „на червено“. Белинда обаче успява да я извади от дъното за 18 месеца.

До края на века хотелите и мините на Белинда Мълруни й носят значително състояние. Те също така привличат вниманието на Шарл Южен Карбоно, който твърди, че е френски аристократ. „Граф“ Карбоно, както го наричат в Доусън, отива на север като продавач на шампанско. Недоброжелателни езици твърдят обаче, че той е просто бръснар от Монреал. Какъвто и да е обаче неговият произход, Карбоно постига добър успех в Доусън като собственик на мина и рекламодател. Белинда работи понякога с „графа“ и двамата са привлечени един от друг. Бракът им в Доусън на 1 октомври 1900 г. е светското събитие на сезона. Няколко години подред двойката пътува до Париж, зимува там и се връща в Доусън през лятото.

Но брачният живот не върви по ноти и през лятото на 1903 г. Белинда се връща сама в Доусън. Две години по-късно Шарл, който все още живее в Париж, е обвинен в присвояване и измама. До 1906 г. Белинда, на която й омръзва нейния фалшив граф, се развежда с него. Това са тежки години за Мълруни, защото наред с напрежението от разпадащия се брак, тя попада и под ударите на закона. Съдена е от собствениците на Gold Run Mine за неправомерно отдаване под наем на минни имоти. Освен това банката, която държи ипотеката на мината, я съди за дълга.

Тя решава да опита да възвърне състоянието си от златните полета близо до Феърбанкс, Аляска. Мести се там и през 1904 г. създава Dome City Bank заедно с по-малката си сестра Маргарет. Късметът и този път е с нея и тя успява да натрупа състояние за втори път.

След края на Златната треска, с новото богатство, тя се мести в източен Вашингтон и си построява замък близо до Якима, живеейки там със своите братя и сестри до края на 20-те години на 20-и век. Когато богатството й привършва, е принудена да даде замъка под наем. Прекарва остатъка от живота си в Сиатъл, където от време на време дава интервюта, разказвайки за живота си по време на Златната треска. Умира през 1967 г., на 95-годишна възраст.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.