Най-богатите също вече затягат коланите

Живеейки в Югоизточен Лондон, виждам богати хора навсякъде около мен, пише в свой коментар за Financial Times Раймър Ригби. Квартали като Дълуич и Блекхийт са пълни с представители на заможната средна класа – хора с големи ипотеки, високи училищни такси и дълги ски ваканции, обикновено възможни благодарение на работата на поне единия родител в Ситито (бел. ред. – финансовия център на английската столица).

Но това са и места, където да бъдеш в горния 1% по доходи не е достатъчно, и където високите лихви по ипотечните кредити и инфлацията могат да те ударят силно, отбелязва Ригби.

Комбинацията от излизане от ипотека с фиксиран лихвен процент и сблъсък с повсеместното покачване на цените може лесно да добави 2000 паунда към месечните разходи. Чистата заплата в Обединеното кралство, ако печелите 200 хил. паунда годишно, е приблизително 9500 лири на месец. Така това може да има голяма значение за хората в долния край на най-богатия 1 процент.

Не става въпрос само за Обединеното кралство. Проучването Consumer Checkpoint Survey на Bank of America от октомври 2023 г. установи, че е имало спад както в неотложните, така и в дискреционните разходи за домакинства, които печелят над 125 хил. долара годишно.

Всъщност в САЩ терминът „рецесия при богатите“ (хората с шестцифрени годишни доходи) набира популярност. И така, трябва ли те да затягат коланите и ако да, как?

Едно от хубавите неща на това да си заможен е, че има какво да намалиш. Проучване на CNBC от 2022 г. сред милионери показа, че те са „по-чувствителни към цените“, когато пазаруват – една трета казва, че вечерят в ресторанти по-рядко. Това съвпада с моите наблюдения, пише авторът. Хората, които преди са се хранели навън два пъти седмично, сега го правят два пъти месечно.

Интересното е, че затрудненият един процент може всъщност да се наслади на част от това ежедневно спестяване. Всички сме чели статии в списания, според които клиенти, които обикновено пазаруват в супермаркети от висок клас, внезапно откриват радостта от избора в местния дискаунтър или започват да си готвят ястия, които някога са поръчвали.

Може би по-малко приятно, но също така обичайно, е да се рационализират ваканциите. „Все още можем да отидем на лятна или зимна ваканция, но малките почивки и есенните ваканции свършиха“ е често срещан рефрен. Приятел, който работи в сферата на луксозните пътувания, ми казва, споделя Ригби, че вижда по-малко хора от долната част на горния процент, „но много богатите харчат повече от всякога“. Според него това вероятно се дължи на цените на самолетните билети, които остават високи и действат като бариера. Междусрочната ваканция в Тайланд бързо се превръща в спомен отпреди пандемията.

Други трябва да пестят не само от ваканции. Financial Times наскоро съобщи, че в Обединеното кралство се е увеличил интересът към имоти в близост до гимназии и други добри държавни училища. Причината? Е, за мнозина от затруднения 1 процент училищните такси (ако приемем две или повече деца) са най-голямото перо в бюджета. Доброто държавно училище може да намали разходите наполовина.

Но не очаквайте никакво съчувствие, ако се жалвате от този вид икономии. Потребител в онлайн форума за родители в Обединеното кралство Mumsnet се оплака по-рано тази година, че таксите за частните училища са се увеличили толкова много, че обмисля домашно обучение, след което получи незабавна критика от много коментиращи да „се огледа наоколо“, отбелязва авторът. Наистина, вероятно е добра идея като цяло да не се правите на „бедния малък заможен човек“ в социалните мрежи, защото винаги ще се натъкнете на някой, за когото вашето затруднение е несериозно.

Но стига толкова за не съвсем богатите. Какво да кажем за истинските богатиши, за които всичко това са джобни пари? Е, някои от тях също икономисват, въпреки че не им се налага. Финансовият психолог Брад Клонц посочва, че има много богати хора, които винаги са живели добре според чергата си. За тях сравнителната пестеливост е нещо обичайно - и бидейки скромни хора, е много малко вероятно да ви разкажат за това в Instagram.

Но, добавя психологът, някои от видимите богаташи може би ограничават разходите си, дори и без да им се налага. Това, казва той, често се случва с тези, които имат по-разнообразни социални групи, включващи хора, които са принудени да икономисват. „Ние сме племенни същества“, изтъква Клонц. „Спестяването може да не е знак за добродетел, а желание да покажеш, че принадлежиш към твоята група.“ Така човекът с богатство от 200 милиона паунда лети не с частен самолет, а в бизнес класа, за да не се дистанцира от приятеля си, който печели 200 хил. лири годишно.

Психологът добавя, че има определени групи богати хора, за които е по-трудно да спестяват. „Има хора с високи доходи, които са израснали с ниски. Някои от тях са превърнали в своя житейска цел да не се налага да икономисват и наистина не искат да започнат да го правят сега.“

Клонц обаче допълва, че най-трудно е на тези, които отдавна е трябвало да започнат да го правят, когато времената са били по-добри. „Има група от богати хора, които са с високи доходи, но с ниско нетно състояние, които живеят от заплата до заплата и може да са натрупали дългове, за да финансират начина си на живот.“ Доскоро, казва той, е имало достатъчно пари наоколо, за да живеят те по този начин. „Но сега това им се връща.“