Най-добрите туристически села в света за 2023 г.

За туристите, които търсят вдъхновение за следващата си почивка в града, изобилстват десетки списъци с най-доброто. Но за тези, които търсят по-бавно темпо, естествена природа и местни традиции, има различен списък, от който може да черпят вдъхновение: най-добрите туристически села в света, според Световната организация по туризъм на ООН (UNWTO), предава BBC.

През последните три години UNWTO призна селата по света, които „водят пътя в подхранването на селските райони и опазването на ландшафта, културното многообразие, местните ценности и кулинарни традиции“, и публикува своя списък за 2023 г. Тези 54 села са избрани въз основа на девет различни критерия, включително колко добре опазват (и демонстрират) своята естествена среда, ангажимента си към икономическа и екологична устойчивост и опазването на културното наследство.

Разглеждаме пет от най-интересните селски села по света, които попадат в новия списък.

Хакуба, Япония

Преди двадесет години Тони Андерсън от Мелбърн, Австралия, идва в Хакуба да кара сноуборд. Той се завръща в селото, разположено в Японските Алпи на около 45 км западно от Нагано, следващата година, за да купи имот – и оттогава живее там.

Самият Андерсън казва, че културата на гостоприемство на Хакуба го прави особено гостоприемен за посетителите. Когато е пътувал тук като турист, той си спомня, че е ходил в хотели, само за да ги намери резервирани, но вместо да бъде изпратен, той е поканен да постави легло в коридора. Дори днес той казва:

Политиката е никога да не отхвърляме никого. Всеки е добре дошъл.“

Тази традиция на гостоприемство вероятно се е развила и поради практически причини - когато снегът дойде, понякога блокира пътищата и дори да искате, на практика не може да си тръгнете. Разбира се, това създава отлични условия за каране на ски и борд. Хакуба, който е заобиколен от 10 различни ски курорта, бе домакин на много от събитията на Зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г. Дори през пролетта, когато цъфтят черешите, в планините все още има достатъчно сняг за ски.

Въпреки че Хакуба може да е известен със своите зими, струва си да го посетите през цялата година, казва Андерсън. През лятото той обича да се разхожда из планините до хижи. През есента е популярен сред посетителите, които искат да видят есенната зеленина. А онсените на Хакуба – горещите извори – са посещавани през цялата година.

Няма ден, в който да не погледна към планините и наистина да не оценя колко красиво е това място“, казва Андерсън.

Леричи, Италия

За пътешественици, които търсят удивителни гледки към морето, чисти плажове и цветни домове, има още една дестинация, която да добавите към списъка в региона Лигурия. Разположен на северозападното италианско крайбрежие, на 100 км южно от Генуа (или 10 км южно от Ла Специя, популярен туристически център за достигане до Чинкуе Тере), Леричи не е точно тайна. Все пак местоположението му – особено липсата на жп гара – означава, че е бил малко по-защитен от прекомерен туризъм, отколкото много от съседите му.

Наречен столицата на „Залива на поетите“, той е домакин на множество културни и артистични фестивали, като музикалния фестивал в Леричи, литературния конкурс Premio Lerici Pea Golfo dei Poeti и редовни художествени изложби, включително в средновековния му замък.

През вековете Леричи е приветствал велики имена в културата, литературата и изкуството, които са го избрали като място за вдъхновение“, каза кметът на Леричи Леонардо Паолети, включително поетът Пърси Биш Шели, писателката Вирджиния Улф и писателят и режисьор Пиер Паоло Пазолини.

„Днес това наследство продължава.“

За разлика от много други крайбрежни италиански анклави, Леричи също е запазил традиционната си риболовна индустрия.

„Леричи има най-старата традиция в отглеждането на миди в Италия, датиращаот 19-ти век“, каза Паолети. Но местните осъзнават, че риболовът днес означава поддържането му устойчиво. Повече от 25 години, казва Паолети, Леричи се е „отказал“ от интензивния риболов.

Сред различните инициативи за устойчивост, градът изпълнява пилотен проект, наречен Smart Bay, който включва научни изследвания и мониторинг на залива и неговите екосистеми. Той също така въведе слънчеви панели, забрани пластмасите за еднократна употреба и забрани пушенето на цигари в крайбрежните райони.

Крайната цел? Както UNWTO казва, това трябва да се превърне в дестинация, „която не само пленява с естествената си красота, но и е модел за екологичен триумф“.

Лефис, Етиопия

По отношение на естествена красота и дива природа е трудно някой да се конкурира със село Лефис, разположено в гората Лефис, на около 160 километра южно от етиопската столица Адис Абеба. Пътуващите могат да се разхождат или да яздят покрай впечатляващия водопад Лефис и през хълмове и долини, като наблюдават животни, включително маймуни колобуси, леопарди и планински ниала.

Често ходя там с туристи, за да видя фауната и флората“, каза Бирук Чикса, екскурзовод във Venture Ethiopia Tour and Travел.

Гората също е дом на около 2000 домакинства, много от които сега се подкрепят от това, което се нарича Lephis Ecotourism Village – базирана на общността инициатива за запазване на местното наследство и подпомагане на общността, като същевременно насърчава туризма. Посетителите могат да видят занаяти като изработка на бижута с мъниста и дърворезби, направени от местна трева и бамбук. В селото, в която работят около 17 жени и трима мъже.

Дума, Ливан

Традиционни каменни къщи с червени керемидени покриви, гледка към околните планини Батрун, вековни църкви и наскоро реставриран сук. Това е село Дума, разположено на около 80 км североизточно от Бейрут.

„Първото ми впечатление беше красотата на селото“, каза Рана Таниса, ливански археолог и консултант по селски туризъм, която пише за пътуване до Ливан, припомняйки си първото си посещение в града.

„А историята на селото е невероятна – човек има чувството, че влиза в исторически учебник.“

Всъщност, според UNWTO, ангажиментът на Дума за запазване на своето архитектурно и културно наследство и „избягване на хаотично градско разширяване“ е изиграл основна роля при избора му в списъка за 2023 г.

UNWTO отбелязва, че Дума е защитила и други аспекти на своето културно наследство, като например местните хранителни традиции. Според Таниса „сладкото Raha“, направено с бисквити, е едно от любимите, както и градските заатар, зехтин, сирена и конфитюри. Много от съставките идват от местни ферми и лозя. Селото е предприело и редица нови зелени инициативи, включително използването на 600 слънчеви панела за генериране на електричество, засаждане на дървета и насърчаване на компостирането.

Таниса казва, че има още нещо, което веднага й направи впечатление в селото - добротата на хората.

Те имат топли сърца. Щедри са. Помагат и служат“, каза тя. „Например, ако някой поиска информация, не само ще му помогнат, но и ще го напътстват из цялото село.“

За да се възползвате максимално от престоя си в Дума (и да опознаете местните жители), Таниса съветва да останете в една от къщите за гости в селото, където местните семейства правят традиционна храна от региона.

Сапатока, Колумбия

Преди шест години, след като прекарва три десетилетия, работейки като учител в други части на Колумбия, Гилермо Ринкон Веландия решава да стартира туристическата компания Colombia Trails SAS – и да се върна в родния си град Сапатока, Колумбия. Причините са много, казва той, и те отразяват защо UNWTO изброява Сапатока, разположен в северната част на страната, като едно от най-добрите туристически села за 2023 г.

Първо, има естествен пейзаж. Разположен на плато между три каньона на около 1700 м над морското равнище, Сапатока има „богато и уникално геоложко наследство“, каза Веландия, включително някои от най-старите морски фосили в света. Разнообразието на неговия пейзаж също се откроява с древни подземни пещери, тропически гори и планини за пешеходен туризъм. Климатът обаче е забележително стабилен: поддържа температура от около 20 градуса през цялата година, което кара местните да го наричат

Селото с климат, подобен на коприна.“

Културното наследство на града също е забележително, от варосаните къщи от 18-ти век с теракотени покриви, които смесват републикански и колониални стилове до религиозната му архитектура и история (наричан е „Левитският град“ благодарение на броя на своите параклиси и църкви).

За любителите на музиката, по-специално, градът има още какво да предложи. През цялата година се провеждат фестивали, почитащи музиката и танца, включително Международния танцов фестивал, Националния танцов фестивал „Aires de mi Tierra“, Международния хоров фестивал на Густаво Гомес Ардила и Фестивала на камбаните.

Сапатока е град, който е запазил изкуствата живи“, каза Веландия.