НАТО се разшири за 74-ия си рожден ден – как започна всичко

Тази седмица се слага началото на нова глава в историята на НАТО. Tрансатлантическият отбранителен алианс посреща своя 31-ви член – Финландия. Датата 4-ти април обаче е специална за Алианса от доста години – рожденният му ден, който се отбелязва за 74-ти път, пише Business Insider.

Основите на Организацията са официално положени на 4 април 1949 г., когато 12 държави се подписват под Северноатлантическия договор, по-известен като Вашингтонския договор. Това са Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Обединеното кралство и Съединените щати, които решават, че трябва да бъдат подсигурени и да отговорят на все по-голямото съветско влияние след Втората световна война.

И така 74 години по-късно Алиансът не само посреща 31-ия си член, но и гледа с оптимизъм към присъединяването и на Швеция. Парадоксално или не, отново руските стремежи за влияние са в основата на присъединяването на Финландия – страна, която винаги е пазила неутралитет към НАТО.

Кандидатурата на Финландия дойде преди почти година заедно с тази на съседна Швеция. Те бяха предизвикани от непровокираната инвазия на Русия в Украйна. НАТО изисква единодушното съгласие на всички държави членки за разширяване, а перспективите на Швеция бяха задържани от Турция и Унгария. Подобно на Хелзинки, Стокхолм би осигурил на военния алианс значително увеличение на огневата мощ, тъй като той е изправен пред заплахи от Русия.

Ще издигнем финландския флаг за първи път тук, в централата на НАТО“, каза генералният секретар Йенс Столтенберг. „Ще бъде добър ден за сигурността на Финландия, за северната сигурност и за НАТО като цяло.“

Историята на Алианса накратко

Враждебните действия, които характеризират отношенията между съветските и западните сили от 1917 г., постепенно се възобновяват в края на Втората световна война. Това разделение „Изток-Запад“ е подхранвано от противоречиви интереси и политически идеологии. Има сблъсъци относно мирни споразумения и репарации, а напрежението е изострено от събития като блокадата на Берлин през април 1948 г., преврата през юни 1948 г. в Чехословакия и преките заплахи за суверенитета на Норвегия, Гърция и Турция.

Тъй като властта на Съветския съюз се разпространява в няколко източноевропейски страни, има опасения сред западноевропейските държави, че Москва ще наложи своята идеология и власт в цяла Европа. От края на Втората световна война през 1945 г. западните правителства започват да намаляват своите отбранителни съоръжения и да демобилизират своите сили. През януари 1948 г. обаче британският външен министър Ърнест Бевин говори за необходимостта от „договор за съюз и взаимопомощ“, отбранителен съюз и регионално групиране в рамките на Хартата на ООН.

Съединените щати биха се съгласили да предоставят военна подкрепа на Европа, само ако тя е обединена. В отговор Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Обединеното кралство подписват Брюкселския договор през март 1948 г., създавайки Западния съюз. Създаден да засили връзките между подписалите страни, като същевременно осигури обща отбранителна система, Брюкселският договор в крайна сметка става основа за Вашингтонския договор.

Междувременно Сенатът на САЩ приема Резолюцията на Ванденберг – резолюция, която ще промени курса на американската външна политика, тъй като позволява на Съединените щати конституционно да участват в система за взаимна отбрана по време на мир.

С дължина само 14 члена, Договорът, подписан на 4 април преди 74 години, е един от най-кратките документи от този вид. Той ангажира всеки член да споделя риска, отговорностите и ползите от колективната отбрана – концепция в самото сърце на Алианса.

Основната цел на Договора е да се създаде пакт за взаимопомощ, за да се противодейства на риска Съветският съюз да се стреми да разшири контрола си над Източна Европа и други части на континента. Освен това се посочва, че членовете на НАТО формират уникална общност от ценности, ангажирани с принципите на личната свобода, демокрацията, човешките права и върховенството на закона. В допълнение към колективната отбрана и ключовите ценности, принципът на консенсусно вземане на решения и значението на консултациите определят духа на Организацията, заедно с нейния отбранителен характер и нейната гъвкавост.

Към днешна дата тези цели не са променени фундаментално, нито Договорът е пренаписван. Единствените така наречени „изменения“, направени досега, произтичат от поредицата протоколи за присъединяване, които бяха добавени с присъединяването на нови членове, илюстрирайки далновидността на съставителите и способността им да съчетават международните проблеми и цели с националните интереси.

Новият член на Алианса

Присъединяването на Финландия бележи края на една ера на военна необвързаност, която скандинавската страна следва години наред. Всичко започва, след като страната отблъсна опит за нахлуване от Съветския съюз по време на Втората световна война и избира да се опита да поддържа приятелски отношения със съседна Русия, разказва Reuters.

Но неотдавнашното нахлуване на Русия в друг съсед, Украйна, което започна през февруари 2022 г., накара финландците да потърсят сигурност под чадъра на пакта за колективна отбрана на НАТО, който гласи, че

атака срещу един член е атака срещу всички.“

Швеция претърпя подобна трансформация в отбранителното мислене и така Стокхолм и Хелзинки заедно кандидатстваха миналата година за присъединяване към НАТО. Но кандидатурата на Швеция беше задържана от Турция и Унгария.

След като и двете страни одобриха кандидатурата на Финландия миналата седмица, последната формална стъпка от пътуването на Хелзинки бе направена днес. Финландският външен министър Пека Хаависто завърши процеса на присъединяване, като връчи официален документ на държавния секретар на САЩ Антони Блинкен в централата на НАТО в Брюксел.

Приветстваме Финландия в Алианса“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в края на кратката церемония.

По-рано Столтенберг отбеляза, че руският президент Владимир Путин е посочил противопоставянето на разширяването на НАТО на изток като едно от оправданията за своята инвазия в Украйна.

Той получава точно обратното... Финландия днес, а скоро и Швеция, ще станат пълноправни членове на Алианса“, каза Столтенберг в Брюксел.

Финландският президент Саул Ниинисто каза, че най-значимият принос на Финландия към общото възпиране и отбрана на НАТО ще бъде да защитава собствената си територия. Все още предстои значителна работа за координиране на това с НАТО, каза той.

Това е страхотен ден за Финландия и искам да кажа, че е важен ден за НАТО“, каза Ниинисто на съвместна пресконференция със Столтенберг.

Кремъл заяви, че Русия ще бъде принудена да предприеме "контрамерки" срещу присъединяването на Финландия. Министърът на отбраната Сергей Шойгу каза, че този ход повишава перспективата за по-нататъшна ескалация на конфликта в Украйна. 

Украинското правителство приветства хода на Финландия. Началникът на кабинета на президента Володимир Зеленски Андрий Йермак написа в Telegram: 

FI направи правилния избор. НАТО също е ключова цел за Украйна“.

Руската граница

Присъединяването на Финландия приблизително удвоява дължината на границата, която НАТО споделя с Русия. Москва заяви в понеделник, че ще засили военния си капацитет в своите западни и северозападни региони в отговор на присъединяването на Финландия към НАТО.

Дори преди Финландия официално да се присъедини към Алианса, нейните въоръжени сили се сближаваха с НАТО и неговите членове. Разузнавателните полети на НАТО от въздушните сили на САЩ и други съюзници вече са започнали да циркулират във финландското въздушно пространство, съобщиха финландските отбранителни сили.

На 24 март командирите на военновъздушните сили от Швеция, Норвегия, Финландия и Дания заявиха, че са подписали писмо за намерение за създаване на единна северна противовъздушна отбрана, насочена към противодействие на нарастващата заплаха от Русия.

Бихме искали да видим дали можем да интегрираме повече нашето наблюдение на въздушното пространство, така че да можем да използваме радарните данни от системите за наблюдение на другите и да ги използваме колективно“, каза генерал-майор Ян Дам, командващ датските военновъздушни сили.

Финландците, наслаждаващи се на пролетно слънце в центъра на Хелзинки в понеделник, казаха, че са доволни, че процесът на членство в НАТО е завършен, дори ако някои имат резерви.

Чувствам се малко противоречиво относно присъединяването към НАТО, защото не съм най-големият фен на НАТО, но в същото време още по-малко фен на Русия“, каза Анри Лауканен, 28-годишен финансов асистент.

Финландия и Швеция бяха заявили, че искат да се присъединят към НАТО „ръка за ръка“, за да увеличат максимално взаимната си сигурност, но този план се разпадна, тъй като Турция отказа да пусне напред кандидатурата на Стокхолм.

Турция твърди, че Стокхолм укрива членове на "терористични групи" – обвинение, което Швеция отрича – и поиска тяхното екстрадиране като стъпка към ратифицирането на шведското членство. Унгария също задържа приемането на Швеция, като се позовава на недоволство от критиките към демократичното досие на премиера Виктор Орбан.

Но дипломати от НАТО казват, че очакват Будапеща да одобри кандидатурата на Швеция, ако види, че Турция предприема действия в тази посока. Те се надяват Турция да направи това след президентските и парламентарните избори през май.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг казва, че е „абсолютно уверен“, че Швеция ще стане член на НАТО.

Приоритет за НАТО, за мен е да гарантирам това да се случи възможно най-скоро“, каза той.