Навиците на плащане в България се подобряват

Бихте ли разказали повече за методологията на самото изследване – колко на брой и какви компании включва?

Проучването се прави за осма поредна година, съвместно с Института за пазарни проучвания TNS Infratest. На практика са анкетирани 2300 компании в 13 страни, а за България това са 200 компании, като основно се използва методът телефонно интервю. Търсен е диалог с управители, финансови директори, главни счетоводители, т.е. специалисти, които имат поглед върху политиката по управление на риска на дадената компания. Фирмите са разделени на сектори – търговия, промишленост и услуги.

Къде се намира България спрямо резултатите на Европа?

Тази година отчитаме общо подобрение в културата на плащане в Европа – тоест повече и по-навреме събрани вземания. За съжаление, България все още е на дъното на класацията със 74 % събрани вземания при 78 % за Европа. Това означава, че ако една компания издава 100 фактури на месец, 74 от тях получава навреме. На другия полюс е Германия, която е първенец по финансова дисциплина, там този процент е 83.

Кой от трите сектора отбелязва най-добра събираемост в България?

Най-добри резултати тази година отчитаме в сектора на търговията. При него има и най-драстично подобрение, като през миналата година той е отбелязал най-лоши резултати. Това за нас беше изненада на фона на рисковете, присъщи за този сектор. Но там има направени подобрения в няколко посоки. Първо – значително намаляване на сроковете на отложено плащане. За миналата година той е бил 33 дни, а за тази - 22. Другата причина е, че компаниите са въвели стриктни процеси за управление на своите вземания, изградили са вътрешно звено, което да се занимава с тях, сътрудничат си с външни компании, които да поемат по-тежките случаи. Още от първия ден започва преследване на клиентите, които са в забава, така че това неминуемо води до дисциплинирането им. При промишленост отчитаме леко влошаване, а при  услуги - подобрение, но те не са толкова значими.

По процент забавени и несъбрани плащания България се нарежда до Русия и Гърция, икономики, които в момента преживяват кризи. Какво е Вашето обяснение?

Нашето обяснение е, че междуфирмената задлъжнялост остава един сериозен проблем на българския бизнес. Въпреки подобрението, което отчитаме спрямо предходната година, той не може да бъде преборен за толкова кратко време. Нашият опит показва, че българският бизнес неглижира този проблем. Бяхме прекалено толерантни към клиентите си, сроковете бяха прекалено дълги, нямаше структура как да си съберем вземанията. Продължилата рецесия в последните две години и липсата на свежо финансиране, т.е. много по-трудно е вече за бизнеса да вземе кредит, накараха фирмите да погледнат отвътре и да осъзнаят, че е по-добре да събират собствените си пари, отколкото да плащат лихви. Така че икономическата ситуация помогна доста бизнесът да обърне внимание на този проблем и да започне да взима мерки. БСК казва, че междуфирмената задлъжнялост е близо 2 пъти от БВП. Няма как да се преборим с тази цифра за една година. За нас е важно, че тенденциите са положителни.

Като специалист в тази област, какво бихте посъветвали една фирма, която вижда проблем със събирането на вземанията си, така, че да не попадне в омагьосан кръг?

Ние препоръчваме превантивни мерки, които да прилагат компаниите. Например редовно да проучват своите клиенти, да са наясно с тяхната платежоспособност, да имат изрядна документация по отношение на сделките. Трябва да има клаузи, които да ги предпазват, в случай, че техният партньор не е коректен и, ако клиент бави плащанията си, много бързо да прибегнат към инструменти за събиране на вземанията, било то вътрешни или с външни партньори. Важно е клиентът да знае, че компанията е наясно с просрочието и си търси парите. Бизнесът трябва да бъде проактивен в процеса на събиране на вземанията си.

Отчитате ли проблеми в законодателството, които да забавят процеса на събираемост?

В последните години има разговори по отношение на процедурата по несъстоятелност, че там има поле за оптимизация нещата да се случват по-бързо и по-прозрачно. Има европейска директива по отношение на забавените плащания, която казва, че не могат да се дават над 60 дни срок на отложено плащане, както и, че компанията може да начислява такса при забава. Въпреки че е влязла в сила, бизнесът все още не е много наясно с тази възможност и не я използва активно.

Променил ли се профилът на българския длъжник от кризата насам?

По наши изследвания от юли, той е мъж, около 45-годишен, с добро образование и позиция, имал е собствен бизнес преди кризата, но е натрупал задължения, които в момента трудно може да обслужва. Другият профил, който започваме отново да открояваме, макар да не е доминиращ, е на младите хора на възраст 22-25 години. Това е същият некоректен платец, който наблюдавахме преди кризата, т.е. в нормалните години. Очакваме в бъдеще улегналият длъжник да изчезне, защото и с подобряването на икономиката, и с нарастването на доходите той ще успее да навакса стандарта си и да изплати задълженията си.

Какви са Вашите очаквания? Ще се подобрят ли навиците на плащане в България?

Ако се позова на нагласите на бизнеса в това проучване, те са оптимистични, че нещата ще се подобряват. Тръгвайки от тази ниска база, мисля, че нямаме друга алтернатива освен действително да вървим напред към една все по-добра финансова дисциплина.