Невинаги българската администрация е проблемът пред европейските програми

Кристина Цветанска е председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП) и изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт. Тя е консултант с 16-годишен опит в предприсъединителни и оперативни програми на Европейския съюз, както и в международни донорски програми. 

Г-жо Цветанска, на какъв етап сме в усвояването на европейските фондове през настоящия период?

По данни на портала eufunds.bg, нивото на усвояване на средствата към днешна дата е 33% договорени средства, 7% са разплатените. Без да сме правили много детайлен анализ какво стои зад тези цифри, знаем, че една част от тях не са реално договорирани проекти, но са обявени за такива, защото има институционален бенефициент или директен такъв. Може да дадем пример с Агенцията по заетостта, защото те ползват голяма част от ресурса на Оперативна програма „Човешки ресурси“ и техните средства са записани директно като усвоени. Това изкривява малко картината, защото те още не са изцяло разплатени, а ще бъдат разплатени в следващите години. Това е по отношение на договорените и на изплатените средства. Смятам, че се движим със сравнително добри темпове с оглед на това, че малко се забави стартът на програмите. И причината не е заради това, че българската администрация „не си беше написала домашното“. Администрацията се научи да пише стратегически програмни документи, но европейските институции закъсняха с регламентите. Тук ще спомена Програмата за морско дело и рибарство – най-малката програма, но най-сложната и с объркани правила. Правила, по които дълго време европейските институции не успяваха да се разберат. Невинаги трябва да виним нашата администрация.

Това е най-лесното …

Да, най-лесното, но не е коректно. Програмите бяха готови от българска страна в рамките на нормалните срокове, но се забави стартът им и това е причина усвояването все още да не е толкова високо. Нашата асоциация в началото на следващата година ще направи анализ какво стои зад цифрите, за да преценим има ли риск по някои от приоритетите да не се изпълнят етапните цели към края на 2018 г. Считаме, че тогава ще бъде подходящ период, ако има риск за неизпълнение на някои от етапните цели, да има време да се реагира. Това е вид превенция дотолкова, доколкото ще имаме информация, разбира се. Подозираме, че по някои от приоритетите няма да има усвояване. Имаме наблюдения пряко върху Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), където малко небалансирано се отварят мерките, приоритетни са тези, към които има голям обществен интерес. Но има други мерки, които допринасят по други приоритети и все още не са отворени, т.е. възможно е там да се получи дисбаланс. При всички положения ще реагираме.

Споменахте работата на администрацията. Има ли вече натрупан критичен опит, който да подпомага процеса на усвояване на средства по европейски програми?

Много опит беше натрупан през последните години. През миналия програмен период една от задачите беше това. Проблемите произтичат от променящите се условия заради европейските институции. Вместо да се улесняват правилата, в голяма степен те са се утежнили за някои процедури. Именно опитът ни помага при по-тежките правила ние да подготвим правилно проектите, а администрацията да ги разгледа. От друга страна, интересът към програмите нараства и това отново затруднява администрацията да разгледа приетите в определените срокове.

Т.е. проблемът не е в българските управляващи органи, а в европейските?

Да, институциите в лицето на Европейския парламент и Европейската комисия (ЕК). Такъв беше проблемът с Програмата за морско дело и рибарство. ЕК предлагаше един вариант на регламента, докато Европарламентът беше крайно несъгласен с този вариант и две години не успяха да постигнат съгласие.

Друг случай за усложняване на процедурата е в дефиницията за „предприятие в затруднение“. Тя няколко пъти се промени. При подготовка на проекта определени финансови показатели от отчета се разглеждат и се пресмятат, за да се види дали предприятието е в затруднение. Това е идеалният случай, ако разглеждаме предприятието само за себе си както беше преди. Когато е вече в група се оказва, че при свързани n на брой предприятия и едно от тях е в затруднение, то цялата група се води в затруднение, което е абсурд. Може предприятието в затруднение да е малко, а майката да е конгломерат. Имаме конкретни примери за такива случаи и те са публични на сайта на асоциацията.

По последните схеми се наблюдава забавяне в рамките на няколко месеца от обявените срокове? Само силният интерес от страна на бизнеса ли е причината?

Мога да дам пример с първия прием с мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“, която е за земеделските производители. Забави се година и половина. По нея наистина има много проекти. Ето, при приема, който приключи през декември са 3166.  По принцип администрацията не разглежда всички проекти по същество, но т.нар. ранкинг се прави на всеки един от тях. На второ място са условията. При преглед на ранкинга на Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и този на 4.1., веднага проличава как по втората той е много по-усложнен. По мярка 121 администрацията успя миналата година за една седмица да приеме проекти и за един месец да одобри 1000 проекта. Т.е. веднага си личи, че условията на двете програми са различни и тенденцията е да се усложняват. В началото на програмния период представители на Европейската комисия много говореха за опростяване, но предполагам, че и те самите вече осъзнаха, че е лицемерно и спряха да говорят от една година за този подход.

Имаше опити да се въведе една добра практика - т.нар. „опростени разходи“. Пример за такива е референтната база данни, които се прилагат по мярка 4.1. със земеделската техника. Това беше много добър подход, обаче не стана. По никоя от програмите няма въведени опростени разходи, което би опростило подготовката на всеки един проект.

Очаквате ли политическата обстановка да затрудни работата на управляващите органи?

Все още не, защото правителството функционира, но предполагам, че ще се получи забавяне на всичко и не изключвам промяна по условията на процедурите, които предстоят. Индикативните програми са оптимистични и амбициозни. Програмата на ПРСР съм сигурна, че няма да се изпълни. Програмата за конкурентоспособност при една добра организация е постижима. За другите към момента не мога да дам оценка.

Какво е новото при финансирането на големи компании за енергийна ефективност?

В момента тече неприсъствено гласуване на критериите по избор на операции по тази процедура, все още не знаем обаче критериите за оценка на проектите. Новото е, че по подобие на програмата за малки и средни предприятия (МСП) голяма тежест ще имат вече енергийните показатели в оценката. През изминалия програмен период имаше процедура за енергийна ефективност в големи предприятия по ОП „Конкурентоспособност” и там беше въведен един критерий, който беше свързан с енергийната ефективност. Сега вече ще са три-четири като допустимост. Втората новост е, че допустими по процедурата са само предприятия от добивната промишленост, преработка, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, ВиК, управление на отпадъци и възстановяване, строителство. В предстоящия прием няма да може да се кандидатства с повече от един код на икономическа дейност.

Има ли разлика в начина на кандидатстване?

Да, процедурата за МСП беше двустепенна. Първо се подаваха енергийни одити в Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), при забележки биваха връщани за корекция и след това вече се подаваха към управляващия орган. Докато тук няма да има такъв момент, проектите ще се подават директно, а в етапа на АУЕР ще ги проверяват.

Какви промени се очакват при европейското финансиране на преработвателите на земеделска продукция през 2017 г.?

Има сериозни промени, но да видим дали ще се запазят. При настоящото правителство се гласуваха нови критерии, които дават предимство на съществуващите преработвателни предприятия спрямо навлизащите такива, а това бих казала е следствие на научени уроци от миналия прием, в който голяма част от одобрените проекти бяха на ново стартиращи. Голяма част от тях бяха създадени в последните месеци преди кандидатстването, а това е рисково за програмата. Три години програмата се обвързва с този проект и чака да види дали ще се изпълни, парите са блокирани и ангажирани, без да може да бъдат използвани, докато не изтече срокът на договора. Управляващият орган си взе поука от случилото се и предложи два нови обективни критерия, които да бонифицират съществуващите предприятия. По този начин те могат да вземат до 28 точки повече. Единият е свързан с износа, а другият дали предприятието е функционирало през последните три години и какъв му е бил персоналът.

Също така се намали размерът на допустимите инвестиционни разходи до два млн. евро, до този момент беше три млн. евро, но тъй като е малък остатъчният бюджет, отново няма да има много одобрени проекти, а напливът ще бъде много голям. Много голяма част от земеделските производители имат вече интерес за започнат да преработват продукцията си и от тяхна страна очаквам доста голям интерес. Имат по-голям шанс, ако са в приоритетните сектори.

Какво трябва да знаят работодателите за схемата за "Развитие на социалното предприемачество", която е актуална в момента?

Кандидатстващите фирми трябва да създадат социални предприятия, ако нямат такива - на практика, в общия случай е НПО със стопанска дейност, но без печалба.  Важно е, да знаят, че режимът на кандидатстване е по "минимална помощ" тоест до 200 000 евро за текущата и двете предходни данъчни години. Бенефициентите, които са кандидатствали по други процедури или възнамеряват, трябва да направят добра преценка.

Целта на процедурата за социално предприемачество е да се създаде заетост за хора с увреждания, хора в неравностойно положение, включително безработни над 50 годишна възраст. Грантът е от 50 000 до 391 166 лeва, а крайният срок за подаване на проектите наближава -  до 5 януари 2017 г. По процедурата е допустимо финансирането на разходи за възнаграждения, оборудване на новите работни места, както и наем и режийни, за експертизи и анализи, разходи за услуги, включително обучения по професионална квалификация и ключови компетентности за лицата.

Финансира се и психологическо подпомагане и мотивиране на лица от уязвимите групи за включване в заетост. Средства ще се предоставят и за проучване на търсенето и възможностите за пазарна реализация на изработваните стоки и предоставяните услуги от страна на социалното предприятие.